— Да. Ще бъдеш съден ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ от Съвета на министрите на Танга — Леман преглътна и погледна Толонен с нескрит гняв. — Това променя всичко, Едмънд. Всичко. Това означава, че те искат мъртъв.
Хен Ку спря на вратата, после коленичи и докосна с чело студения под.
— Племеннико Ю. Премного съжалявам, че нарушавам следобедния ти сън. Нямаше да дойда, ако въпросът не беше крайно спешен.
Хен Ю завърза колана на нощницата си и бързо се приближи.
— Чичо Ку, моля те, ставай веднага. Насаме ти си просто моят чичо.
Хен Ку се остави Ю да го вдигне на крака и запристъпя неловко, когато Ю, както едно време, му се поклони.
ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНИ — помисли си той. — ТАНГЪТ ТИ ДАДЕ И ВЪЗРАСТ, КОГАТО ТИ ДАДЕ ВЛАСТ. СЕГА ТИ СИ ГЛАВА НА РОДА И РОДЪТ ТРЯБВА ДА ТИ СЕ КЛАНЯ. ТЪЙ Е ТО. ТЪЙ ТРЯБВА ДА Е. ИНАЧЕ ЧУН КУО ЩЕ РУХНЕ САМО.
Хен Ю се изправи.
— Но кажи ми, чичо, какво те води насам.
— Съжалявам, Ю, но ти нося лоша вест. Чичо ти Чи-По никак не е добре.
Хен Ю се сепна.
— Не е добре?
— Моля те… — Хен Ку се поклони и се дръпна встрани. — Помислих, че самият ти трябва да дойдеш. Веднага. Моите лекари в момента се грижат за него. Ала…
Хен Ю кимна бързо.
— Разбирам. Моля те, отведи ме при него.
Спалнята на Хен Чи-По бе осветена много слабо. Четиримата лекари се бяха скупчили в единия й ъгъл до единствения източник на светлина. И четиримата бяха предварително предупредени за новото положение на Ю в семейството.
— Как е моят чичо? — веднага попита Хен Ю загрижен.
— Съжалявам, но се налага да ви съобщя, че чичо ви почина преди пет минути. Сърцето му не издържа.
Хен Ку забеляза, че челюстта на Хен Ю увисна, а очите му се окръглиха от изненада; забеляза истинската болка, която бе предизвикала у него новината, и разбра, че е бил прав да не го включва в плана си. „Нека вярва, че разочарованието е убило брат ми. Само аз и тези четиримата знаем, че е било другояче.“
Хен Ю нареди на прислужника да донесе лампа, после се доближиха до огромното легло, на което лежеше Хен Чи-По. Очите му бяха затворени, на лицето му бе изписан покой. Плътта на ръцете, гърдите и лицето му бе бледа и покрита с тънък и блестящ слой пот.
— Много ли се мъчи? — попита Хен Ю.
Хен Ку забеляза как лекарите го погледнаха и веднага отместиха погледи.
— Не, съвсем не — излъга той и си спомни как се наложи и петимата да го държат, докато отровата си свърши работата. — Разбира се, отначало го болеше, но после, слава Богу, мина и той потъна в сън.
Хен Ю кимна и се извърна с леко потръпване.
Хен Ку погледа още миг брат си, от когото винаги се беше гнусял; братът, който, откакто бе проходил, го бе тормозил и се бе отнасял с него като с най-долния прислужник. Усмихна се. ЩЕШЕ ДА НИ КАРАШ ДА УБИВАМЕ ТОЛОНЕН, А? ЩЕШЕ ДА НИ ЗАКАРАШ С ГЛУПОСТТА СИ ВСИЧКИ НА ДЪНОТО?
ДА, НО ЗАБРАВИ У КОГО Е ВЛАСТТА.
Обърна се и покани докторите, да се оттеглят. След това, щом излязоха, той се приближи до Хен Ю. Тъкмо щеше да заговори, когато Хен Ю го изненада — вдигна ръка и направи жест да замълчи.
Цялото дишане на Ю изведнъж се бе променило.
— Не мисли, че съм сляп, чичо Ку. Нито пък съм тъп. Знам какво е станало тук.
— И?
Ку задържа дъха си. Ако Хен Ю настояваше, всичко щеше да се провали.
— Нищо, чичо. Разбра ли ме?
Хен Ку се поколеба, вперил поглед в гладките черти на своя племенник; за първи път го видя такъв, какъвто сигурно го виждаше Тангът.
Той се усмихна и ниско се поклони.
— Разбрах, министър Хен.
Вратата на килията се затръшна. Де Вор се обърна и погледна Уайът. Сега бяха сами. Само двамата.
— Няма ли да присъстват и други? — Уайът го гледаше предпазливо. — Мислех си, че на разпита е обичайно да присъстват неколцина офицери.
Де Вор се разсмя.
— Ама ти май не разбираш, а? Още мислиш, че си в пълна безопасност! Въпреки всичко, което се случи!
Уайът се извърна.
— Ако се държите зле с мен…
Де Вор го прекъсна:
— Ама ти май НАИСТИНА не разбираш?!
Приближи се и застана лице в лице с малко по-високия от него мъж.
— Чакай да ти обясня.
Уайът леко бе извърнал лице, сякаш не искаше да среща погледа на Де Вор, но плесницата дойде толкова изненадващо, че той подскочи и залитна. Хвана се за бузата, втренчен в Де Вор — очите му се бяха окръглили от смайване.
— Събличай се! — излая Де Вор; изведнъж лицето му бе станало гадно и безкомпромисно. — Всичко. Връхни дрехи. Бельо. Украшения. Електронните имплантанти ще отстраним по-късно.
Уайът поклати нерешително глава.
— Но вие нямате право…
— Нямаме право да правим какво? — захили се Де Вор. — Ти си убиец. Разбра ли?! Убил си министъра на Танга. Ще бъдеш съден и признат за виновен. После ще те екзекутираме.
Де Вор се приближи още една крачка и видя как Уайът се дръпна в очакване на нова плесница. Бузата му бе яркочервена — дланта на Де Вор се бе отпечатала върху нея, всеки пръст бе ясно очертан.
— Това е истината, Едмънд Уайът. Ти си труп. Когато уби Лу Кан, ти излезе извън играта. Престъпи всички правила. И затова сега правила не съществуват. Или поне не са ти известни.
Той протегна ръка, хвана Уайът за китките и го дръпна яростно.
— Почваш ли да схващаш?
Уайът потръпна и кимна непохватно.
