— Не се боя за себе си, а за тях — той потръпна, след това обгърна раменете си с ръце. — Точно затова едва понесох присъствието им тук днес. Ако загубя, ако по необясним начин ме признаят за виновен в убийството на Лу Кан… — той сведе поглед. Лицето му бе изгубило всякакъв цвят. — Е, тогава те няма да пощадят и тях, нали? Такъв е законът. Цялото семейство на предателя…
Леман пое леко дъх и се принуди да отвърне на погледа му.
— Така е. До трето коляно.
— И все пак… — Уайът се усмихна насилено, после се приближи до Леман и го притисна до себе си. — Благодаря ти, Пьотър — каза той по-тихо. — Наистина ти благодаря. Каквото и да стане, аз…
Леман усети как тялото на Уайът потръпна в ръцете му и се опита да потисне чувствата в себе си. Но въпреки това отвърна топло на Уайът:
— И ти би ми помогнал, нали.
Уайът се отдръпна леко от него. В очите му блестяха сълзи.
— За тебе бих убил, Пьотър. Знаеш, че бих го направил. НЕОБХОДИМО Е. Гласът на Де Вор отекна в ушите му и по гърба му полазиха тръпки. ЛЕСНО ТИ Е НА ТЕБЕ, ХАУАРД — помисли си той. — ТИ НИКОГА НЕ СИ ГО ОБИЧАЛ.
Леман се усмихна.
— По-добре да говорим за живота, а?
По голямата порта на къщата се затропа.
Уайът вдигна поглед над рамото му.
— Подраниха. Не го очаквах.
Излязоха в мраморното антре. Икономът на Уайът — набит ХАН на средна възраст — ги поздрави с поклон.
— Да отворя ли, господарю?
Уайът поклати глава.
— Не. Нека почакат, Фу Хсиен.
По стълбите затропаха ботуши. Чу се мърморене.
— ЧУН ЦУ! — Леман се приближи до подножието на стълбата и поздрави трима възрастни мъже-ХАН. Беше му струвало над 1 000 000 юана да ги доведе тук тази сутрин. Ако случаят се проточеше месеци, както ставаше обикновено, щеше да струва на фракцията му някъде между 30 и 50 милиона. На Уайът не бе казано нищо за това, но сестрите и лелите му вече бяха уведомени. Бяха сигурни, че някога ще могат да съобщят на Уайът кой е плащал защитата му.
Леман се обърна и се усмихна, докато наблюдаваше как тримата белобради старци за втори път приветстват Уайът. И тримата адвокати изглеждаха впечатлени от протестите на Уайът, че е невинен. Така и трябваше да бъде. Едмънд не само изглеждаше, той беше невинен. Силата на вярата в собствената му невинност бе разпръснала всякакво съмнение и у тримата. Бяха се съгласили да поемат случая.
Но нещата не бяха толкова прости, колкото изглеждаха. На книга случаят на Уайът изглеждаше добре. В съда щеше да направи прекрасно впечатление. Със сигурност съчувствието на обществото щеше да е на негова страна. Но Уайът трябваше да загуби. Трябваше всичко да се нареди така, че той да изглежда жертва на заговор срещу властта.
При необходимост щяха да бъдат представяни нови и нови доказателства, защото неговият добър приятел Едмънд Уайът бе определен за мъченик.
Чукането се повтори. Един глас изкрещя зад вратата:
— Отворете! Идваме по поръчение на Танга!
Икономът отново погледна Уайът. Този път той кимна.
Пръв влезе Толонен в пълна парадна униформа — ЧИ ЛИН; емблемата с еднорог на офицер първи ранг сияеше на гърдите му. Зад него маршируваха двама офицери и елитен отряд от осем въоръжени войници.
— Кой представлява обвиняемия? — попита той отсечено.
Един от тримата ХАН пристъпи напред.
— Аз съм адвокат Фу, генерале. В този случай аз действам в интерес на ШИ Уайът. И ви припомням, че клиентът ми не е обвиняем; към него трябва да се обръщат със „заподозрян“.
Толонен изсумтя и му обърна гръб. Единият от офицерите му подаде дълга посребрена тръба. Той я претегли на ръка и я подаде на адвоката.
— Моля ви, прочетете документа. И тримата, ако е необходимо. В канторите ви ще бъдат изпратени копия.
Адвокатът Фу измъкна свитъка, подаде тръбата на единия от колегите си и разгъна документа. Уайът пристъпи край Толонен и застана до адвоката, опитвайки се да схване какво е написано там с кървавочервени йероглифи.
— На мандарин е — обади се той. — Това е незаконно, не е ли така?
Адвокат Фу поклати глава, после измърмори нещо на хан на колегите си и отново сгъна свитъка.
— Какво има? — попита Леман, заставайки до Уайът.
Адвокатът погледна първо Толонен, после Леман.
— Боя се, че не можем да ви помогнем, Секретарю. Премного съжалявам. Това дело е било поставено извън съдебната юрисдикция. Моля… — той подаде документа на Уайът. — Приемете нашите извинения, ШИ Уайът. Желаем ви късмет. Ако невинността има някаква тежест пред закона, то вие ще възтържествувате.
Тримата ХАН се поклониха като един и си тръгнаха.
Уайът остана вцепенен и онемял, докато ги гледаше как излизат. После се обърна към Леман:
— Какво в името на всички богове става тук, Пьотър? — той тикна документа в ръцете на Леман. — Какво е това?!
Леман отмести поглед.
„Богове! — помисли си той. — Това променя всичко.“
Той се обърна.
— Това е Декрет, Едмънд. Седмината са издали специален Декрет — той разгъна белия копринен свитък. — Виж тук — той посочи строгата линия от втвърден восък. — Ето печатите им. Всичките седем. Сигурно са свикали спешна сесия и са се договорили.
Уайът бе съвсем притихнал и го гледаше. На лицето му се изписваше съвсем нов вид страх.
— Декрет?!
