— Благодаря, Тери. Здравейте на всички. Ако отдавна живеете в щата на Големия каньон, вероятно сте забелязали, че времето ни се променя. Учените потвърждават, че зад това се крие онзи стар пакостник, глобалното затопляне. Днешният порой е само един пример за бъдещите ни проблеми — все повече природни бедствия, като наводнения, торнадо и суша, всички те резултат от глобалното затопляне.
Санжонг сръчка Евънс и му подаде някакъв лист. Беше разпечатка от сведение за пресата, свалено от уеб сайта на НФПР: „… учените са съгласни, че в бъдеще ни чакат проблеми — все повече природни бедствия, като наводнения, торнадо и суша, всички те резултат от глобалното затопляне“.
— Този тип просто чете сведението за пресата? — попита Евънс.
— Така се прави в наши дни — каза Кенър. — Дори не си правят труда да променят някой и друг израз. Просто изчитат текста дума по дума. Не е нужно да казвам, че всичко това не е истина.
— Тогава какво предизвиква увеличението на природните бедствия в световен мащаб?
— Няма такова увеличение.
— Това доказано ли е?
— Нееднократно. Изследванията сочат, че през последното столетие няма увеличение в екстремните климатични условия. Нито през последните петнайсет години. Няма данни и за бъдещо увеличение. В интерес на истината, теорията за глобалното затопляне прогнозира
— Значи този тип дрънка пълни глупости?
— Точно така. Пълните глупости в сведението на НФПР.
На екрана синоптикът казваше:
— … се влошават толкова, че според последната новина — забележете — ледниците в Гренландия се топят и скоро ще изчезнат напълно. Тези ледници са дебели пет километра, приятели. Това е много лед. Ново изследване показва, че морското равнище ще се покачи със седем метра и повече. Така че — продавайте имотите си на плажа, докато е време.
— А това? — попита Евънс. — Чух го по новините в Лос Анжелис.
— Не бих го нарекъл новина — каза Кенър. — Учените в Ридинг направиха компютърни симулации, които навеждат на мисълта, че Гренландия би могла да загуби леда си след хиляда години.
— Хиляда години?
—
Евънс посочи телевизора.
— Той не каза, че това може да се случи след хиляда години, броено от днес.
— Е — каза Кенър. — Просто пропусна да го спомене.
— Но ти каза, че не било нещо ново…
— Я ми кажи нещо. Ти лично прекарваш ли много време в чудене какво ще се случи след хиляда години?
— Не.
— А мислиш ли, че някой трябва да го прави?
— Не.
— Е, това е.
Изпи коктейла си и изведнъж му се приспа. Тялото го болеше — както и да се наместваше в седалката, нещо все го болеше: гърбът, краката, ребрата. Беше насинен и уморен до смърт. И малко пиян.
Затвори очи и се замисли за прогнозата за времето, която съобщава за събития, предстоящи след хиляда години.
Всичките съобщени така, сякаш предстоят утре и са въпрос на живот и на смърт.
Клепачите му натежаха. Главата му се отпусна на гърдите, после рязко се вдигна, защото се включи интеркомът.
— Затегнете коланите — каза пилотът. — Кацаме.
Искаше само едно — да спи. Но когато кацнаха, си провери съобщенията на телефона и откри, че отсъствието му, меко казано, не е останало незабелязано:
„Господин Евънс, обажда се Елинор от офиса на Николас Дрейк. Забравили сте си мобилния телефон. Прибрала съм ви го. Господин Дрейк би искал да разговаря с вас“.
„Питър, обажда се Дженифър Хейнс от офиса на Джон Болдър. Бихме искали да дойдеш в офиса не по-късно от десет часа утре, моля те. Много е важно. Обади ми се, ако по някаква причина не можеш да дойдеш. Дотогава“.
„Питър, обади ми се. Марго е. Изписаха ме от болницата“.
„Господин Евънс, обажда се Рон Пери от полицейското управление в Бевърли Хилс. Трябваше да дойдете в четири, за да подпишете показанията си. Не бих искал да вадя съдебна заповед за задържането ви. Обадете ми се. Имате ми номера“.
„Обажда се Хърб Лоуенстайн. Къде си, дяволите те взели? Не наемаме младши сътрудници, за да изчезват през ден. Има цял куп работа. Обаждаха се сто пъти от офиса на Болдър. Искат да отидеш в офиса им в Калвър Сити утре сутринта в десет нула нула. Гледай да си там, или си търси друга работа, това мога да те посъветвам“.
„Господин Евънс, обажда се Рон Пери от полицията на Бевърли Хилс. Моля, отговорете на обаждането ми“.
„Питър, обади ми се. Марго“.
„Питър, искаш ли да се видим довечера? Джанис е, Обади ми се“.
„Господин Евънс, господин Дрейк чака на телефона, в офиса на НФПР.“
„Питър, Лиза е, от офиса на господин Лоуенстайн. От полицията те търсиха. Помислих си, че ще искаш да знаеш“.
„Питър, Марго е. Когато се обаждам на адвоката си, очаквам той да отговори на обаждането ми. Не бъди задник. Обади ми се“.
„Обажда се Рон Пери от полицейското управление в Бевърли Хилс. Ако не се свържете с мен, ще трябва да поискам от съдията заповед за задържането ви“.
