— И откъде идват тези данни?
— От архивите на Института за историческа климатология — отговори тя. — Това е правителствена база данни, поддържана от Националните лаборатории в Оук Ридж.
— Е — каза Евънс. — Доста интересно, наистина. Но все пак бих искал да видя някакви данни от Европа и Азия. Нали говорим за глобален феномен?
— Разбира се — каза Дженифър. Тя също играеше за пред камерите. — Но преди да го направим, бих искала да поговорим за твоята реакция на видяното дотук. Както виждаш, много места в Съединените щати не се станали по-топли от 1930-а година насам.
— Сигурен съм, че съзнателно сте подбрали тези данни — каза Евънс.
— В известна степен. Защитата, без съмнение, ще направи същото.
— Но резултатите не ме изненадват — продължи Евънс. — Времето варира на местно ниво. Винаги е било така и винаги ще бъде. — Хрумна му нещо. — Между другото, защо всички диаграми са от 1930-а? Температурните записи датират от много по-рано.
— Добър въпрос — каза Дженифър и кимна. — Определено има значение коя година ще бъде взета за отправна точка. Например…
— Това е от Уест Пойнт, Ню Йорк, от 1931-ва до 2000-ата. Тенденция към понижение. И…
— Тази е от Уест Пойнт, от 1900-ата до 2000-ата. Тук тенденцията е към повишаване, а не към понижение.
— Аха — възкликна Евънс. — Значи наистина сте подбрали данните. Избрали сте интервала от години, който най-много ви изнася!
— Именно — каза Дженифър и кимна. — Но номерът се получава само защото температурите в много части на Щатите са били по-високи през трийсетте години, отколкото днес.
— Но все пак е номер.
— Да, така е. Защитата няма да пропусне възможността да покаже на заседателите многобройни варианти на този номер, взети от пропагандна екологична литература, чиято цел е да се набират средства.
Евънс забеляза неизречената обида към природозащитните групи и каза:
— В такъв случай нека не допускаме никакви номера. Използвайте пълните температурни записи. Откога датират те?
— За Уест Пойнт — още от 1826-а.
— Добре. Защо не използвате тях? — Евънс го предложи съвсем спокойно, защото беше широко известно, че тенденцията към затопляне в глобален мащаб започва от средата на деветнайсети век.
Всяко кътче по света беше станало по-топло в сравнение с 1850-а и диаграмата от Уест Пойнт щеше да го потвърди.
Дженифър, изглежда, също го знаеше, защото изведнъж се поколеба, извърна се, разрови купчините с диаграми и се намръщи, сякаш не можеше да открие търсената.
— Не разполагате с тази графика, така ли? — попита Евънс.
— Не, не. Имаме я, повярвай ми. Да. Ето я. — И я извади.
Евънс й хвърли един поглед и видя, че Дженифър го е подвела.
— Както ти предположи, диаграмата е красноречива — каза тя. — За последните сто седемдесет и четири години няма промяна в средната температура, измерена в Уест Пойнт. Била е 51 градуса по Фаренхайт през 1826-а и пак толкова през двехилядната.
— Но това е само един запис — успя да реагира Евънс. — Един от многото. Един от стотици. От хиляди.
— Имаш предвид, че други записи ще покажат различна тенденция?
— Сигурен съм в това. Особено ако се използват пълните записи, тези от 1826-а.
— И си прав — каза тя. — Различните записи наистина показват различни тенденции.
Евънс се облегна назад, доволен от себе си. Скръсти ръце на гърдите си.
— Град Ню Йорк, покачване от пет градуса по Фаренхайт за сто седемдесет и осем години.
— Олбъни, спад с половин градус за сто и осемдесет години.
Евънс сви рамене.
— Местни вариации, както вече казах.
— Аз обаче се питам — каза Дженифър — как тези местни вариации се вписват в теорията за
— Да — каза Евънс, благодарен, че не му се налага сам да даде дефиниция на феномена.
— Така, значи според теорията — продължи Дженифър, — самата атмосфера се затопля, точно като въздуха в парник?
— Да.
— И тези парникови газове влияят на цялата планета.
— Да.
— А ние знаем, че въглеродният двуокис — газът, за който всички ние се притесняваме — се е увеличил еднакво по целия свят… — Тя извади друга диаграма15.
— Да…
— И е логично да се заключи, че ефектът му е еднакъв по целия свят. Точно затова се нарича глобално затопляне.
— Да…
— Но Ню Йорк и Олбъни са само на двеста и четиридесет километра един от друг. Три часа път с кола. Нивата им на въглероден двуокис са еднакви. И въпреки това едното място е станало доста по-топло, а другото — малко по-студено. Според теб това пример ли е за глобално затопляне?
— Времето е явление с местен характер — каза Евънс. — Някои места са по-топли или по-студени от други. И винаги ще е така.
— Но ние говорим за климат, а не за време. Климатът е времето за дълги периоди от време.
— Да…
