„Евънс, Хърб Лоуенстайн е. Ти наистина си тъпо копеле. От полицията ще поискат заповед за задържането ти. Заеми се с това веднага. Служителите на тази фирма не ги арестуват“.
Евънс въздъхна и затвори.
— Някакви проблеми ли? — попита Сара.
— Не. Но май скоро няма шанс да се наспя.
Обади се на инспектора и му отговориха, че Рон Пери вече си е тръгнал и сутринта ще бъде в съда. Мобилният му телефон щял да бъде изключен. Евънс остави номер, на който инспекторът да му се обади.
Обади се на Дрейк, но и той си беше тръгнал.
Обади се на Лоуенстайн, който не беше в офиса.
Обади се на Марго, но тя не вдигна.
Обади се на Дженифър Хейнс и й каза, че ще бъде при тях на другия ден в десет.
— Облечи се добре — каза тя.
— Защо?
— Защото ще те показват по телевизията.
Два бели телевизионни вана бяха паркирани пред офисите на екипа, подготвящ процеса Вануту. Евънс влезе в сградата и завари работници да поставят прожектори и да сменят неонови лампи на тавана. Четири различни снимачни екипа се движеха насам-натам и преценяваха ъглите за снимане. Но още никой не снимаше.
Самите офиси бяха доста променени. Графиките и диаграмите по стените сега бяха много по-сложни и научни на вид. Имаше огромни увеличени фотографии на Вануту, снимани и от въздуха, и от земята. Няколко показваха на преден план ерозията на бреговата ивица и килнали се къщи, които сякаш всеки момент щяха да се хлъзнат в морето. Имаше и снимка от училището — красиви усмихнати тъмнокожи деца. В средата на стаята имаше триизмерен макет на главния остров, специално осветен за камерите.
Дженифър беше с блуза и пола и на високи токчета. Изглеждаше удивително красива и някак загадъчна. Всъщност всички бяха облечени по-добре от предния път, забеляза Евънс. Със сака и вратовръзки. Дънките и тениските бяха изчезнали. А и самите доброволци сякаш се бяха умножили.
— Е — попита Евънс, — какво става?
— Работни снимки — отвърна Дженифър. — Ще ги използват за фон и акценти по време на интервютата. Разбира се, подготвяме и снимки за пресата.
— Но нали още не сте обявили официално началото на процеса.
— Ще го направим днес следобед, тук, пред склада. Пресконференцията е в един. Ти ще си тук, нали?
— Ами, не знаех, че…
— Джон Болдър държи да си тук. Като представител на Джордж Мортън.
Евънс се почувства неловко. Това като нищо можеше да му донесе неприятности във фирмата.
— Има няколко по-старши сътрудници от мен, които също работеха за Джордж…
— Дрейк изрично поиска теб.
— Така ли?
— Спомена нещо, че лично си съдействал да бъдат подписани документите за финансиране на процеса.
Значи това било. Показваха го по телевизията, за да му запушат устата за подаръка от десет милиона долара, който НФПР щеше да си прибере. Без съмнение щяха да го тропосат на заден план по време на церемонията по обявяване на процеса, може би щяха да споменат набързо и името му. После Дрейк щеше да каже, че десетте милиона са осигурени, и освен ако Евънс не станеше да възрази, мълчанието му щеше да се приеме като съгласие. А ако надигнеше глас по-късно, щяха да кажат: „Нали беше там, Евънс, защо не каза нещо тогава?“
— Разбирам — измънка той.
— Изглеждаш уморен.
— Така е…
— Виж какво ще ти кажа. Не се тревожи.
— Но ти нямаш представа за какво…
— Чуй ме. Не се тревожи и толкова. — Гледаше го право в очите.
— Добре…
Тя, разбира се, му мислеше доброто, но въпреки думите й Евънс имаше ясното чувство, че потъва. От полицията заплашваха да издействат заповед за задържането му. От фирмата негодуваха заради отсъствията му. Сега и този опит да му запушат устата — като го покажат по телевизията.
— Защо искаше да дойда толкова рано? — попита той.
— Искаме пак да седнеш на горещия стол, като част от тестовете ни за подбора на съдебни заседатели.
— Съжалявам, няма да мога…
— Напротив. Налага се. Няма да е по-различно отпреди. Искаш ли кафе?
— Да.
— Наистина изглеждаш уморен. Ще те заведа при гримьорите. Ще ти оправят и косата.
След половин час Евънс отново се намираше в залата за показания, седнал в единия край на дългата маса. Тук бяха и напористите млади учени, вперили погледи в него.
— Днес — каза Дженифър — бихме искали да разгледаме някои въпроси относно глобалното затопляне и използването на земята. Запознат ли си с това?
— Бегло — каза Евънс.
Дженифър кимна на един от младежите в другия край.
— Раймундо? Би ли разяснил в общи линии за какво става въпрос?
Младежът говореше със силен акцент, но все пак разбираемо.
— Добре известно е — започна той, — че промените в използването на земята ще доведат до промени в средната приземна температура. Големите градове са по-топли от провинциалните райони около тях — това се нарича ефект на градския топлинен остров. Обработваемите земи са по-топли от горите и така нататък.
— Ъхъ — промърмори Евънс и кимна. Не беше чувал за тези работи с използването на земята, но звучеше логично.
Раймундо продължи:
