— Голям процент от метеорологичните станции, които преди четиридесет години са били в провинцията, днес са оградени от бетон, асфалт и небостъргачи. И по тази причина регистрират по-високи температури.
— Разбирам — каза Евънс. Хвърли поглед настрани, през стъклената стена. Снимачни екипи се движеха из склада и снимаха разни неща. Надяваше се да не дойдат и тук. Не искаше да се изложи пред тях с неосведомеността си.
— Тези факти — продължаваше Раймундо — са добре познати на тесните специалисти. Затова температурните данни от градските станции се намаляват, за да се компенсира ефектът на градския топлинен остров.
— И как се изчислява какво да е намалението? — попита Евънс.
— По различни методи, в зависимост кой го прави. Но повечето алгоритми се основават върху броя на населението. Колкото по-голямо е населението, толкова по-голямо е и намалението.
Евънс сви рамене.
— Звучи логично.
— За жалост — каза младежът, — това като че ли не е най-правилният метод. Чували ли сте за Виена? Беше проучена от Бьом преди няколко години. Населението й не се е увеличавало от 1950-а, затова пък разходът на енергия се е удвоил, жилищното пространство също е нараснало значително. Ефектът на градския топлинен остров също бележи растеж, но изчисленото намаление е непроменено, защото взима предвид само промени в броя на населението9.
— Значи топлината, генерирана от градовете, се подценява? — попита Евънс.
— Нещо по-лошо — каза Дженифър. — Смяташе се, че градското затопляне не е от значение, защото ефектът на градския топлинен остров е само минимална част от общото затопляне. Планетата се е затоплила с 0,3 градуса по Целзий през последните трийсет години. Обикновено се смята, че големите градове са станали по-топли с приблизително 0,1 градуса.
— Да? И?
— Тези допускания са погрешни. Китайците съобщават, че Шанхай се е затоплил с един градус по Целзий само за последните двайсет години10. Това е повече от общото глобално затопляне на планетата за последните сто години. И Шанхай не е изолиран случай. Температурата в Хюстън се е увеличила с 0,8 градуса по Целзий за последните двайсет години11. Големите градове в Южна Корея се затоплят бързо12. Английският Манчестър в момента е с осем градуса по-топъл от заобикалящата го провинция13. Дори и малките градове са много по-топли от околностите си.
Дженифър се протегна да вземе диаграмите.
— Във всеки случай — каза тя, — важното е, че графиките, които ще видиш, не представят сурови данни. Те вече са били обработени по фалшива методика, за да компенсират градското затопляне. Но вероятно не в достатъчна степен.
В този момент вратата се отвори и един от четирите снимачни екипа влезе в залата; лампичката на камерата светеше. Без да се поколебае и за миг, Дженифър посегна за няколко диаграми и ги вдигна. Прошепна:
— Работните снимки са без звук, така че трябва да сме активни и помощните материали да се виждат добре.
Обърна се към камерата и каза:
— Нека ви покажа някои примери за данни от метеорологични станции. Това например е запис на средната температура в Пасадена от 1930-а14.
— Както виждате — каза Дженифър, — имаме драматично покачване на температурата. А ето и Бъркли от 1930-а насам.
— Учудващо непълни записи. Но ние използваме сурови данни, така че можете да видите кои са липсващите години. Вижда се и явна тенденция към затопляне. Неоспоримо, не сте ли съгласен?
— В известен смисъл — каза Евънс. Мислеше си, че не е кой знае каква тенденция — по-малко от един градус.
— Така, а това е от Долината на смъртта, едно от най-горещите и сухи места на Земята. Никакви градове наоколо. И отново имаме липсващи години.
Евънс не каза нищо. „Сигурно е аномалия“, помисли си. Дженифър показа още диаграми:
— Тези станции са в невадската пустиня и равнините на Оклахома — каза тя. — При тях температурите са без съществена промяна или с понижение. И същото е не само в селските райони. Ето диаграма от Боулдър, Колорадо. Тя е интересна с това, че там се намира НПАИ — Националният център за атмосферни изследвания, където се работи сериозно по проблема с глобалното затопляне.
— Ето и от няколко по-малки града. Труман, Мисури — тук вече нещата са пределно ясни.
— Е, трябва да признаете, че не е много драматично — каза Евънс.
— Не знам какво смяташ за драматично. Температурите, измерени в Труман, са по-ниски с 2,5 градуса, тези в Грийнвил — с 1,5, в Ан Арбър са паднали с един градус за последните седемдесет години. Ако планетата се затопля, то тези места са били подминати.
— Нека видим по-големи градове — каза Евънс. — Като Чарлстън например.
— Случайно имаме данни от Чарлстън. — Тя разлисти диаграмите си.
— Е, по-големият град е станал по-топъл — каза Евънс. — А Ню Йорк?
— Имаме няколко записа от Ню Йорк, от града и от щата.
— Както виждаш — каза Дженифър, — град Ню Йорк е по-топъл, но много други части от щата, от Осуего до Олбъни, са станали по-студени за тези седемдесет години.
Евънс не можеше да се освободи от мисълта за насочените към него камери. Кимна с надеждата, че изглежда достатъчно замислен, и каза:
