— Едва ли — каза тя.
— Какво тогава?
— Всъщност мислех да дойда с теб.
— С мен?
— Работиш с Джон Кенър, нали?
— Ти пък откъде знаеш? — възкликна Евънс.
Тя само се усмихна.
Докато излизаха през задния вход, чуваха високоговорителя от пресконференцията. Сега говореше Дрейк, благодареше на репортерите за вниманието и ги канеше да посетят и предстоящата конференция с думите, че истинската опасност от глобалното затопляне се крие в потенциала му за резки климатични промени.
А после каза:
— Моля да ме извините, но със съжаление трябва да кажа, че имам да направя пред вас и едно изключително тъжно съобщение. Току-що ме уведомиха, че скъпият ми приятел Джордж Мортън е бил намерен.
Цялата история се появи по новините същия следобед. Тялото на милионера Джордж Мортън било изхвърлено на брега близо до Пизмо Бийч. Разпознаването било направено по дрехите и по часовника на жертвата. Самото тяло било обезобразено от акули, каза водещият на новините.
Семейството на филантропа било уведомено, но още не била определена датата на погребението. Показаха и изявление, направено от близкия приятел на Мортън Николас Дрейк, директор на НФПР. Дрейк каза, че Мортън бил посветил живота си на природозащитното движение и на работата на организации като НФПР, която наскоро го обявила за свой Загрижен гражданин на годината.
— Джордж Мортън изпитваше дълбока загриженост за ужасните промени, които се случват с нашата планета — каза Дрейк. — Откакто научихме за изчезването му, всички ние горещо се надявахме, че той ще бъде открит жив и здрав и в типичното си добро настроение. За мен е тежък удар новината, че това не е така. Скърбя за загубата на своя скъп и отдаден на каузата приятел. Светът загуби един свой достоен син.
Лоуенстайн се обади на Евънс по телефона в колата.
— Къде си?
— Връщам се от пресконференцията, на която ми беше наредено да присъствам.
— Е, поемай право към Сан Франциско.
— Защо?
— Открили са Мортън. Някой трябва да разпознае тялото.
— А дъщеря му?
— Тя е в център по токсикология.
— А бившата му съпруга? А…
— Евънс, възложено е на теб. Гледай да си уредиш пътуването по-бързо. Криминолозите бързат с аутопсията и го искат разпознат преди вечеря.
— Но…
— Вдигай си задника и заминавай. Не знам защо мрънкаш толкова. Вземи неговия самолет, за Бога. И без това напоследък го ползваш за свои нужди, ако е вярно това, което чувам. Сега, когато Мортън е мъртъв, по-добре внимавай. А, и още нещо. Понеже не си му роднина, ще им трябва втори човек да го разпознае.
— Ами, мога да взема Сара, секретарката му…
— Не. Дрейк иска да вземеш Тед Брадли.
— Защо?
— Откъде да знам, по дяволите? Брадли иска да отиде, Дрейк иска да му угоди — и толкова. Брадли сигурно си мисли, че там ще има хора от новините, с камери. Актьор е в края на краищата. И беше близък приятел на Джордж.
— Чак пък толкова.
— Беше на банкетната маса с вас.
— Но Сара би била…
— Евънс, кое по-точно не разбираш? Отиваш в Сан Франциско и взимаш Брадли с теб. Точка.
Евънс въздъхна.
— Къде е той?
— В Секвоя. Ще трябва да идеш да го вземеш.
— Секвоя?
— Националният парк. На път ти е.
— Но…
— Брадли вече е уведомен. Секретарката ми ще ти даде телефона на моргата в Сан Франциско. Чао, Евънс. Опитай се да не прецакаш поне това.
— Някакъв проблем ли? — попита Дженифър.
— Не. Но трябва да ида в Сан Франциско.
— Ще дойда с теб — каза тя. — Коя е Сара?
— Личната секретарка на Мортън.
— Виждала съм я на снимки — каза Дженифър. — Бива я.
— Къде си я виждала снимки?
— В едно списание. От тенис турнир. Тя се състезава или нещо такова, нали?
— Не знам.
— Щом си прекарвал толкова много време с Мортън, би трябвало да я познаваш добре.
— Не е точно така — каза той и вдигна рамене. — Прекарахме известно време заедно напоследък.
— Хм. — Тя го погледна развеселена. — Питър, това всъщност не ме засяга. Тя е много хубава. Напълно нормално е от твоя страна.
— Не, не — каза той и посегна към телефона. — Няма такова нещо. — И с надеждата да сложи край на този разговор, набра номера на полицейското управление в Бевърли Хилс и попита за инспектор Пери. Още не се бил върнал от съда. Евънс остави съобщение и затвори. Обърна се към Дженифър. — Какво става, когато издадат заповед за задържането ти?
— Това е от криминалното правораздаване — каза тя. — Не е по моята част. Съжалявам.
— И по моята не е.
— Някой се кани да те арестува ли?
— Надявам се да не се стигне дотам.
После се обади Лиза, приказливата секретарка на Хърб Лоуенстайн.
— Здрасти, Питър. Обаждам се да ти дам телефоните на господин Брадли и на моргата в Сан Франциско. Работят до осем. Ще стигнеш ли дотогава? Хърб иска да знае. Много е разстроен.
— От какво?
— Никога не съм го виждала такъв. Така де, поне през последните няколко седмици.
— Какво става?
— Мисля, че е разстроен заради Джордж. Такъв удар. А и Дрейк се е побъркал. Днес му звъня поне пет пъти. И мисля, че обсъждаха тебе.
— Мен ли?
— Да. — Лиза заговорнически сниши глас. — Хърб си затвори вратата, докато говореха, но аз… ами, подочух някои неща.
— Какви?
