Състояние на страх полностью

— Не, няма! — отговори Брадли. — Точно в това е проблемът. Защото глобалното затопляне означава, че ще се появят много насекоми — пълчища насекоми — и те бързо-бързо ще изядат дърветата!

Дженифър се наведе към Евънс.

— Ти вярваш ли на тези глупости?

Евънс се прозина. Беше спал по време на полета, дремнал бе и в колата от летището до тази горичка в националния парк „Секвоя“. Сега усещаше главата си тъпкана с вълна, а видът на Брадли не му помагаше никак. Тъпкан с вълна и отегчен.

Хлапетата вече ни ги свърташе на едно място и Брадли се обърна директно към камерите. Говореше със самоувереност, усъвършенствана през годините на екран в ролята на президента:

— Заплахата от внезапните климатични промени — каза той — е толкова страшна за човечеството и за всичко живо на нашата планета, че по целия свят се провеждат конференции с надеждата да бъде намерено решение. Утре в Лос Анжелис започва конференция, на която учените ще обсъдят как може да се противодейства на тази ужасна заплаха. Защото ако не направим нещо, катастрофата ще ни застигне. И тези могъщи, великолепни дървета ще останат само спомен, пощенска картичка от миналото, снимка, увековечила човешката безчовечност към природата. Ние носим отговорност за катастрофалните климатични промени. И само ние можем да ги спрем.

Завърши, като леко се извърна с по-фотогеничния си профил към камерите и погледна пронизващо с бебешкосините си очи право в обективите.

— Имам пиш — каза едно момиченце.

Самолетът се отдели от пистата и се издигна над гората.

— Съжалявам, че се наложи да побързате — каза Евънс, — но трябва да стигнем в моргата преди шест.

— Няма проблем, няма проблем. — Брадли се усмихна снизходително. След представлението беше останал още десетина минути да даде автографи на децата. Камерите заснеха и това. Той се обърна към Дженифър и я удостои с най-хубавата си усмивка. — А вие с какво се занимавате, госпожице Хадли?

— Работа за правния екип на глобалното затопляне.

— Браво, значи сте една от нас. Как върви подготовката за делото?

— Чудесно — каза тя и хвърли поглед на Евънс.

— Имам чувството, че сте също толкова умна, колкото и красива — каза Брадли.

— Всъщност не е така — каза тя. Евънс виждаше, че актьорът й лази по нервите.

— Скромна сте. Очарователно.

— Откровена съм и в този смисъл нека ви кажа, че не обичам ласкателствата.

— Едва ли е ласкателство във вашия случай — каза той.

— И едва ли е откровеност, във вашия — отвърна тя.

— Повярвайте ми, искрено се възхищавам на това, което правите — каза Брадли. — Нямам търпение да го начукате на онези от Агенцията за защита на околната среда. Трябва да ги притискаме непрестанно. Точно затова говорих на децата. Ще се получи страшен клип за внезапните климатични промени. И според мен мина изключително добре, не мислите ли?

— Сравнително добре, като се има предвид…

— Като се има предвид какво?

— Че бяха пълни глупости — каза Дженифър.

Усмивката на Брадли не трепна, но очите му се присвиха.

— Не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид.

— Имам предвид всичко, което казахте, Тед. Цялата ви реч. Секвоите са пазители на планетата? И имат послание към нас?

— Ами, имат…

— Те са дървета, Тед. Големи дървета. Имат точно толкова послание към човечеството, колкото и един патладжан.

— Мисля, че пропускате…

— И са оцелели след горски пожари? Едва ли — защото те са зависими от пожарите, с тяхна помощ се възпроизвеждат. Обвивките на семената им са толкова твърди, че се разпукват само от горещината на огън. Пожарите са от първостепенно значение за здравето на една гора от секвои.

— Мисля — превзето каза Брадли, — че не сте схванали смисъла на казаното от мен.

— Сериозно? И какво по-точно не съм схванала?

— Опитвах се да внуша — може би малко лирично — вечността на тези велики праисторически гори и…

— Вечността? Праисторически? Знаете ли изобщо нещо за тези гори?

— Да. Така мисля. — Тонът му стана хладен, направо студен. Очевидно беше много ядосан.

— Погледнете през прозореца — каза Дженифър и посочи към гората, над която летяха. — От колко време мислите, че вашата праисторическа гора има този вид?

— Очевидно от стотици хиляди години…

— Не е вярно, Тед. Човешките същества са били тук хиляди години преди да се появят тези гори. Това знаехте ли го?

Той стискаше зъби. Не отговори.

— Нека ви обясня тогава — каза тя.