Евънс си спомни, че само преди няколко дни Дрейк бе нарекъл резките климатични промени „възможност на хоризонта“. А след по-малко от седмица те вече се бяха превърнали в нещо „сигурно“.
Болдър говореше красноречиво как наводненията прогонвали народа на Вануту от родната му земя, подчертаваше трагедията на малките деца, чието историческо наследство било отмивано от бурните вълни, причинени от безсърдечния индустриален гигант на север.
— Това е въпрос на справедливост за народа на Вануту, а и за бъдещето на целия свят, което стои под заплахата на резките климатични промени, и затова ние обявяваме днес началото на процеса.
След което даде думата на журналистите за въпроси.
Първият въпрос беше:
— Кога точно ще подадете иска?
— Въпросът е сложен от техническа гледна точка — каза Болдър. — В момента в офисите ни работят четиридесет изследователи, които се трудят ден и нощ за нашата кауза. Когато те приключат с тежката си задача, ние ще подадем нашата жалба за обезщетение.
— Къде ще я подадете?
— Във федералния областен съд на Лос Анжелис.
— За какви щети ще претендирате? — попита друг репортер.
— Каква е реакцията на правителството?
— Ще има ли съдебно изслушване?
Въпросите валяха един през друг, Болдър беше в стихията си. Евънс хвърли поглед към Дженифър, която стоеше в другия край на подиума. Тя почука дискретно по часовника си. Евънс кимна, после погледна към своя, направи физиономия и слезе от подиума. Дженифър го последва.
Двамата влязоха в склада и минаха покрай охраната.
И Евънс зяпна изумен.
Осветлението беше намалено. Изследователите ги нямаше. Стаите бяха опразнени, мебелите — струпани на купчини, документацията — прибрана в кашони. Работници изнасяха кашоните с палети.
— Какво става? — попита Евънс.
— Договорът ни за наем изтече — каза Дженифър.
— И се местите?
Тя поклати глава.
— Не. Напускаме.
— Какво имаш предвид?
— Че напускаме, Питър. Търсим си нова работа. Активната работа по подготовка на делото е прекратена.
Чуха Болдър по високоговорителя:
— Имаме основания да очакваме съдебно разпореждане в рамките на следващите три месеца. Лично аз имам пълно доверие в четиридесетимата изключителни мъже и жени, които ни помагат в подготовката за този епохален процес.
Евънс отстъпи назад да направи място на носачите, които изнасяха една голяма маса. Същата маса, на която го бяха интервюирали само преди три часа. Друг работник вървеше отзад, понесъл кутии с видео оборудване.
— Как ще стане това? — попита Евънс: имаше предвид казаното от Болдър. — Така де, хората ще разберат какво става…
— Случващото се е напълно логично — каза Дженифър. — Ще подадем молба за предварително разпореждане. Молбата ни трябва да мине по канален ред през системата. Очакваме, че районният съд ще я отхвърли поради спорна юрисдикция, така че ще я внесем в Девети мобилен, а след това очакваме да се стигне и до Върховния съд. Процесът не може да започне, докато не се реши въпросът със съдебното разпореждане, което може да отнеме няколко години. Следователно ние съвсем разумно разпускаме многобройния си изследователски персонал, затваряме скъпия си офис и чакаме с минимален правен екип на щат.
— Имате ли го този минимален правен екип?
— Не. Но ти попита как ще стане.
Евънс гледаше как изнасят кашоните през задния вход.
— Всъщност никой не е имал намерение да завежда този процес, нали?
— Нека го кажем така — Болдър има забележителна репутация на печеливша страна в съдебната зала. Има само един начин да си изградиш такава репутация — изоставяш губещите много преди да се е стигнало до процес.
— Значи той се отказва от делото?
— Да. Защото мога да ти гарантирам, че никой съд няма да отсъди обезщетение заради въглеродния двуокис, изхвърлян от американската икономика. — Тя посочи към високоговорителя. — Дрейк го накара да наблегне върху резките климатични промени. Това се връзва чудесно с конференцията на Дрейк, която започва утре.
— Да, но…
— Виж — каза тя. — Знаеш не по-зле от мен, че единствената цел на това дело е да се привлече медийното внимание. Получиха си пресконференцията. Не е нужно да се бъхтят повече.
Носачите дойдоха да я питат нещо и Евънс отиде в залата и видя купчината графики в ъгъла. Още по-рано си беше помислил, че няма да е зле да разгледа някак и онези, които Дженифър не му беше показала, така че издърпа няколко. Те показваха записи от чужди метеорологични станции в различни точки на света.
Той, разбира се, знаеше, че са подбрани такива диаграми, които най-добре да доказват тезата на противника. И наистина, те показваха минимално или никакво затопляне. И въпреки това го притесняваше самият факт, че има толкова много такива диаграми от места по целия свят.
Видя една купчина с надпис „Европа“ и я прегледа набързо:
Имаше и друга купчина с надпис „Азия“. Той прегледа и нея.
— Питър?
Дженифър го викаше.
Кабинетът й вече беше опразнен. Имаше само няколко кашона с лични вещи. Питър й помогна да ги отнесе до колата.
— Е — каза той, — ти какво ще правиш сега? Ще се върнеш във Вашингтон при гаджето?
