Състояние на страх полностью

— Няма да казваш на никого.

— Няма.

— Искам да кажа, че аз не… просто си помислих, че би искал да знаеш.

— Права си, искам.

— Защото тук напоследък много се говори — каза тя, като сниши глас още повече — дали не трябва да напуснеш.

— Да напусна фирмата?

— Да, такова де, да те освободят. Реших, че би трябвало да знаеш.

— Така е. Благодаря ти. Кой го говори това?

— Ами, Хърб. И Дон Бландингс, както и двама от старшите партньори. Боб и Луиз. Защото по някаква причина Дрейк направо ти е бесен. А и заради някакъв човек, с когото си се бил сдушил, някой си Канър или Конър?

— Разбирам.

— Господин Дрейк е много разстроен заради господин Конър.

— И защо така?

— Казва, че бил шпионин. Че работел за индустрията. За замърсителите.

— Разбирам.

— Та както и да е, идеята е, че господин Дрейк е важен клиент, а ти си го вбесил. Въпреки това никога не биха посмели да те уволнят, ако Мортън беше жив. Само че той вече не е. А пък тебе те няма никакъв напоследък. И от полицията те търсят, което, трябва да ти кажа, не е хубаво. Изнервя всички. И те… ти каква работа имаш всъщност с този господин Конър?

— Дълга история.

— Питър. Аз ти казах каквото знаех. — Последното прозвуча нацупено. Стана му ясно, че трябва да й снесе нещо в замяна.

— Добре де — каза той, като се опита да придаде неохота на гласа си. — Изпълнявам поръчка, която Мортън ми възложи, преди да умре.

— Сериозно? Каква поръчка?

— Тайна е, още не мога да ти кажа.

— Джордж Мортън ти е възложил поръчка?

— Писмено — каза той. Мислеше си, че това ще поохлади праведния гняв на началниците му.

— Уха. Няма да посмеят да те уволнят, щом си отсъствал по работа на фирмата.

— Лиза, трябва да затварям.

— А ако го направят, ще имаш чудесно основание да заведеш дело за неправомерно уволнение.

— Лиза…

— Добре де, добре. Знам, че не можеш да говориш. Пожелавам ти късмет!

Той затвори. Дженифър се усмихваше.

— Много умело.

— Благодаря.

Само че не й се усмихна в отговор. Ако питаха него, ситуацията започваше здраво да загрубява. Глождеха го лоши предчувствия. А освен това беше много, много уморен.

Обади се на Сара да уредят самолета, но попадна на гласовата й поща. Обади се на пилота, но му казаха, че в момента лети.

— Какво искате да кажете?

— Че в момента лети.

— Къде?

— Не мога да ви кажа това, господине. Искате ли да ви включа на гласовата му поща?

— Не — каза Евънс. — Трябва ми самолет за чартърен полет.

— За кога?

— След половин час. За Сан Франциско с междинна спирка на летището, което е най-близо до Секвоя. Обратен полет довечера.

— Ще видя какво мога да направя.

А после умората го надви. Спря на банкета и излезе от колата.

— Какво има? — попита го Дженифър.

— Знаеш ли пътя до Ван Нюис?

— Да.

— Тогава ти карай.

Тръшна се на седалката до шофьора и си сложи колана. Изчака Дженифър да се включи в движението, после затвори очи и заспа.

В гората беше тъмно и хладно. Потоци слънчева светлина се промушваха през листака на величествените дървета. Миришеше на борови иглички. Земята под краката им беше мека като килим.

Мястото беше приятно, с шарена сянка и слънчеви зайчета, но дори и така телевизионните камери трябваше да включат прожекторите, за да заснемат третокласниците, които седяха в концентрични кръгове около известния актьор и активист Тед Брадли. Брадли беше с черна тениска, която подчертаваше грима му и мургавата му красота.

— Тези великолепни дървета са ваше рождено право — каза той и обхвана с жест гората наоколо. — Стоят тук от векове. Много преди да се родите вие, преди да се родят родителите ви, дори преди да се родят прабабите и прадядовците ви. Някои от тях са били тук още преди Колумб да открие Америка! Преди индианците! Преди всичко! Тези дървета са най-старите живи неща на планетата. Те са пазителите на Земята. Те са мъдри и имат послание към нас: оставете планетата на мира. Не я мъчете, не мъчете и нас. И ние трябва да се вслушаме в гласовете им.

Хлапетата го гледаха като омагьосани. Камерите следяха Брадли.

— Но сега тези великолепни дървета — оцелели след заплахата от пожари, сеч, ерозия на почвата и киселинните дъждове — сега те са изправени пред най-голямата заплаха. Глобалното затопляне. Вие, деца, знаете какво е глобалното затопляне, нали?

Ръце се вдигнаха масово.

— Аз знам, аз знам!

— Радвам се, че е така — каза Брадли и даде знак на децата да свалят ръце. Тед Брадли щеше да единственият говорещ днес. — Но може би не знаете, че глобалното затопляне ще причини една съвсем внезапна промяна в климата ни. Може би само след няколко месеца или след година изведнъж ще стане много по-горещо или много по-студено. И ще има пълчища насекоми или болести, които ще убият тези прекрасни дървета.

— Какви насекоми? — попита едно хлапе.

— Лоши — отвърна Брадли. — От онези, които ядат дървета, които пробиват дупки в тях и ги изяждат отвътре. — Размърда пръсти, все едно дълбае.

— На едно насекомо ще му трябва много време да изяде цяло дърво — извика едно момиченце.