През повечето време се самосъжалявам и скоро трябва да престана да пия, но най-много съжалявам Лидия. Какво ли е да си майка и болногледачка на убиец? Тя сигурно е доста над осемдесетте. Хелън казва, че сега била с деменция. Мисля, че това е благословия.
Не помня дали днес нахраних Лорънс. Той много плаче и ни е много студено. Кога дойдоха онези момчета и счупиха прозорците ни с камъни? Отидох да се обадя на онзи мъж, който ме обожава, но мисля, че телефонът не работи. Татко много ще се ядоса, когато се прибере и завари стъкла навсякъде.
Лежа на канапето, завита с килим, но счупената пружина боцка ребрата ми.
Онова момиче… Хелън… Така се казва, помня. Вече не е момиче, но е тази, която винаги идва. Понякога носи въглища, когато ни носи продукти с колата. Но днес ми е много студено, а не мога да намеря кибрита. Даяна ми го взе. Каза, че не бива да си играем с кибрит.
Андрю винаги казва, че не бива да позволявам на Лорънс да плаче. Може би му растат зъби. Изведох го в градината и го вързах за улука, за да не се отдалечава.
Мама ме вика на вечеря. Обичам мириса на парфюма ѝ. Следвам мириса му из къщата.
Навън е тъмно. Още го чувам да плаче.
Благодаря на моите агенти — на Мариан Гън О’Конър, защото е очарователна и лоялна, на Вики Сарлоу — защото се постара да ми осигури най-доброто в международен план.
Благодаря на своя редактор, Патриша Дийви, за разумната ѝ преценка и за това, че ме насочваше правилно, отклонявайки ме от ръба на канарата. Благодаря на приятелите ми от „Пенгуин“ в Ирландия — Майкъл Маклоклин, Клайона Луис, Патриша Маквий, Брайън Уокър, Кари Андерсън и Еме Джонстън — в резултат на техните усилия тази книга сега е в ръцете ви.
Благодаря на удивителния екип от „Пенгуин“ за Обединеното кралство — Стефани Ноулс, Роуз Пул, Кийт Тейлър, Хали Кейт Донмал и Сам Фанакин — които се постараха да изглеждам ерудирана и вие да научите за тази книга. Благодаря на Каролайн Прити за острото ѝ око по отношение на подробностите и хронологията. Благодаря на Лио Никълс за страхотния дизайн на корицата. Благодаря на Катрин Райън Хауърд, защото се зае експертно с моите контакти със социалните медии.
Искрени благодарности на Ирландския писателски център и на центъра „Тайрън Гътри“ за подкрепата, която получих под формата на стипендия на името на Джак Харт, осигурила ми време и пространство, за да мога да работя по тази книга. Благодарност, достойна за кралска особа, отправям към Джудит Гантли от ирландската библиотека „Принцеса Грейс“ в Монако, която се отнесе с мен по начин, който бих искала да бъде по-често срещан.
Що се отнася до специалистите, чийто помощ съм ползвала, благодаря на доктор Мари Касиди, главен патоанатом на Министерство на правосъдието, за подробностите, свързани с разлагането на труп; на Ан О’Нийл, фармацевт, за напътствия по въпроса за лекарствата; на сестра ми, доктор Мери Нюджънт, образователен психолог, както и на братята ми Питър Нюджънт и Майкъл Нюджънт, адвокати, за информация, свързана с дислексията и с някои юридически въпроси; на доктор Айлийн Конуей за книгата ѝ за осиновяването; на Ивон Удс, отговорник за връзки с обществеността в Центъра за безплатна юридическа помощ; на Ричард Уолш, невролог-консултант; на Питър Дейли, счетоводител към Финансовата регулационна служба; на Джо Макглоин от Службата за социална защита; и най-сетне на Бари Макгъвърн и Дона Дент, защото вдъхнаха живот на Оливър и Моя.
За експертните им съвети от други области благодаря на Джилиан Комин, Бенджъмин Драйър, Рейчъл О’Фланаган, Исабел О’Конъл, Деклан Пол Ренълдс, Финиан Рейли и Доналд Кларк.
Задето ме насърчаваха в качеството си на професионалисти, благодаря на: Сам Идс, Райън Дейвис, Рик О’Ший, Морийн Кенъли, Софи Хана, Мариан Кийс, Шинийд Глийсън, Шинийд Дезмънд, Сю Ленърд, Мартина Девлин, Клеър Хенеси, Африк Макглинчи, Виктория Кенифик, Бърт Райт, Дейвид Торънс, Франк Макгинес, Райън Тюбриди, на организаторите на Фестивала на изкуствата в Килкени, Нощта на културата в Раундстоун, Фестивала на книгата в Белфаст, Фестивала „От планините до морето“, на писателската група „Еърфийлд“, Литературния фестивал „Дроминиър“, на радиопредаването
Защото трябваше да слушат постоянното дърдорене за мен — на мама, татко, Питър, Гроня, Майкъл, Луси, Пади, Моника, Мери, Мат, Джеймс, Фиона, Дженифър, Гари, Елейн, Колм, Джоун, Алан, Дейви, Дженифър, Джули, Патрик, Джули и Джон.
