— О, не бих могла — казваш ѝ. — Не искам буквите да се съсипят.
Коленичи до теб.
— Просто ще взема друга и ще заменя тази. Ще отнеме десет секунди.
Преди да успееш да кажеш още нещо, тя маха една игла от първото С и ти я подава.
— Благодаря — казваш ѝ. — Много ти благодаря.
Изправяш се и обхващаш стаята с жест.
— Е, ще те оставям тогава.
Кима. А после, понеже не може да се сдържи, понеже е сладка и услужлива и ако те убие, то ще е с добрина:
— Кажи ми, ако химикалката не работи. Ще ти дам друга.
Казваш ѝ, че ще го направиш. Вратата на Сесилия се затваря след теб.
На долния етаж преравяш забравените сандъци в мозъка си.
Мат поръча комплекта за отключване на ключалки онлайн, след като беше уволнен от работата си в технологичен стартъп.
— Не е толкова трудно, като знаеш какво правиш — беше казал. По думите му трябвало единствено да напъхаш едното в другото, да завъртиш насам и натам, и хоп, светът се отваря като стрида, мека и солена в дланта ти.
Показа ти видео в Ютюб в канал, наречен — наложи се три пъти да прочетеш името, за да си сигурна — „Основни умения за мъже“. Един тип демонстрираше как първоначално да вмъкнеш един инструмент вертикално, как да приложиш точно определен натиск, как да напъхаш друг инструмент перпендикулярно на първия и как да действаш и с двата едновременно, докато ключалката се предаде.
— Всичко е въпрос на натиск и противонатиск — обясни мъжът.
Какво разбра от това: в крайна сметка това е магия от две противодействащи сили, която те освобождава.
Пред вратата под стълбището извиваш безопасната игла, докато се счупва на две части: острата и извитата.
Пъхаш извитата, а после и острата. Работиш бавно. Внимателно. Всичко зависи от натиска на пръстите ти върху метала.
Точно определен натиск. Достатъчно, но да не е прекалено.
Отнема време. Трябва ти практика. Също като говоренето на чужд език, като научаването на нов танц: всеки опит те доближава малко повече. С едно око гледаш ключалката, с другото следиш изчезващите квадрати от светлина около спуснатите щори. Не разполагаш с цял ден.
Мисли. Спомни си. Не му се удава лесно припомнянето на мозъка ти. Позволила си на части от теб да избледнеят. Налагаше се.
А сега си ги искаш обратно.
Тези кръгли ключалки, казваше ти Мат. Тези кръгли ключалки са сред най-лесните за отключване. Толкова е просто на теория: прилагаш натиск, човъркаш, работиш по механизма. Ослушваш се за изщракване. Най-важното, обичаше да казва Мат, било да си осигуриш правилния инструмент. Трябвало да е малък, но здрав. Незабележим, но смъртоносен. Ако знаеш целта си, пръстите ти ще намерят начин да те отведат до нея.
А каква е целта ти: мозъкът му, съзнанието му. Разрушителната му сила, заключена и скрита.
Следва поредица от щраквания и ключалката се завърта.
Прибираш безопасната игла, и двете ѝ части, в джоба на анорака си при химикалката на Сесилия.
Отново опитваш бравата. Получава се.
Отваряш вратата под стълбището. Изскърцва и разкрива циментово стълбище.
Слизаш надолу.
Обгръща те тъмнина. Кръвта пулсира в ушите ти, докато опипваш за ключ за осветлението. Не можеш да си позволиш да се препънеш или да си ожулиш коляното. Не можеш да си позволиш дори неочаквано натъртване на пищяла.
В дъното на стълбището пръстите ти напипват онова, което търсеше. Изщракване и жълтата светлина на гола крушка разкрива обстановката.
Това е мазето. Той го използва за нещо като хибрид между мъжка пещера и склад. Градински стол до малка сгъваема маса. Бутилка за вода за многократна употреба, фенерче. Купчини с кашони до задната стена. Встрани работна маса. Инструментите му: клещи, чук, свински опашки.
Въздухът тук мирише на него. На гора, на портокали, на природа, на нещо бодливо. Миризма, от която човек не би се уплашил, освен ако не го познава наистина.
Ето тук идва, за да бъде сам. Да чува мислите си. Това е стая за медитации, място, където може да бъде себе си.
Ръката ти минава над инструментите му. Клещите: дали да не ги вземеш, да опиташ да ги пъхнеш между кожата си и пластмасовата лента?
Това не са обикновени клещи. Те са негови. Пътували са с него, подчинявали са се на волята му.
Отдръпваш ръката си.
Съсредоточи се. Не си дошла тук да търсиш клещи. Тук си за тайни и откраднати вещи. Тук си за скритите кътчета в сърцето му.
Приближаваш се до кашоните. Надписани са: кухненски принадлежности, дрехи, книги и така нататък. Останали неща, на които не е успял да им намери място в новата къща, но е решил да запази.
На някои от кашоните пише: КАРОЛАЙН.
Ейдън, Сесилия и Каролайн. Майката, дала на дъщеря си първата буква от името си.4
Пресягаш се към най-близкия кашон на Каролайн. Залепен е с тиксо. Не можеш да го отвориш — не можеш да рискуваш да разкъсаш картона и да повредиш тиксото. И какво изобщо се надяваш да намериш? Глас? Дух?
