— Извинете, не знаех.
— Всичко, с което разполагаше сестра ми, бяха чифт бикини — продължи Елин. — Не беше пребита. Тя не беше силна, не се е борила дълго. Каза ми, че се е сковала от страх, когато започнал да я опипва в кухнята. Избутал я в спалнята и нахълтал след нея. Два пъти. Държал я до себе си, опипвал я и й говорил мръсотии, докато не бил готов да го направи отново. Минали три дни, докато сестра ми събере кураж и отиде в полицията. Медицинският преглед, който й направиха по-късно, също не беше от полза. Тя така и не разбра какво го бе накарало да я нападне. Обвиняваше се, че го е провокирала. Мислеше, че сигурно го е подвела на събирането, на което отишли, след като танцовият клуб затворил. Че може би е казала или намекнала нещо, което го е подбудило. Обвиняваше себе си. Предполагам, че това е често срещана реакция.
Жената замълча.
— Когато най-накрая предприе нещо, попадна на Рунар — продължи след малко. — Бих отишла с нея, но тя изпитваше такъв срам, че не сподели с никого за случилото се дълго след това. Холберг я заплашил. Казал й, че ако направи нещо, ще се върне и ще я измъчва. Решила да отиде в полицията, понеже мислела, че така ще се почувства в безопасност. Че ще й помогнат. Едва когато Рунар я отпратил вкъщи, след като си поиграл с нея, взел бикините и й казал да забрави цялата история, тя дойде при мен.
— Не са открили бикините — каза Ерлендур. — Рунар е отрекъл…
— Колбрун каза, че му ги е дала, а сестра ми никога не лъжеше. Какво си въобразява този мъж?! Виждам го как се разхожда спокойно из града, дори тук, засичам го в супермаркета, в магазина за риба. Веднъж му се разкрещях. Не се сдържах. А той ме погледна така, сякаш се забавляваше. Хилеше се насреща ми. Колбрун ми каза за подигравателната му физиономия. Този звяр ми заяви, че сестра ми не му е давала никакви бикини и че показанията й са съвсем объркани, вероятно заради случилото се. Затова я изпратил вкъщи.
— Накрая е получил предупреждение — въздъхна Ерлендур, — но не е имало голям ефект. Рунар постоянно е получавал предупреждения. В полицията е имал славата на гангстер, но някой е стоял зад гърба му. Е, стоял е, докато е можел. Накрая са го уволнили.
— Нямало достатъчно основания за повдигане на обвинение, така казаха. Рунар бил прав, Колбрун трябвало просто да забрави за случилото се. Беше чакала твърде дълго и бе постъпила като глупачка — измила цялата къща, изпрала и чаршафите и така заличила всички доказателства. Запазила само бикините. След всичко, което преживяла, все пак запазила едно доказателство. Мислела, че ще бъде достатъчно. Мислела, че ще бъде достатъчно просто да каже истината. Искала да заличи неприятния инцидент от живота си. Не искала да живее с него. А и, както казах, не приличаше на бита. Устната й беше сцепена на мястото, където е държал устата й, и едното й око бе насинено, но нямаше други наранявания.
— Успя ли да го преживее?
— Никога. Сестра ми беше много чувствителна жена. Имаше красива душа и бе лесна плячка за злодеи като Холберг и Рунар. Те са го усетили. И двамата са я нападнали — всеки по свой собствен начин. Нахвърлили са се върху плячката си. — Тя сведе поглед. — Зверове!
Ерлендур изчака малко, преди да продължи.
— Как реагира тя, когато разбра, че е бременна? — попита после.
— Много разумно, според мен. Радваше се на детето, въпреки обстоятелствата. Обичаше Аудур истински. Двете бяха силно привързани една към друга и сестра ми се грижеше добре за нея. Даваше й всичко. Горкото ни детенце.
— Значи Холберг е знаел, че детето е било негово?
— Знаеше, разбира се, но го отричаше напълно. Казваше, че Аудур няма нищо общо с него. Обвини сестра ми, че е спала с други мъже.
— Тоест двамата никога не са поддържали връзка — нито заради детето, нито…
— Да поддържат връзка! Никога! Как можете да си представите подобно нещо? Абсурд.
— Значи Колбрун не би му изпратила снимката?
— Не. Изключено е.
— Може би я е направил сам. Или някой, които е знаел историята, я е направил и му я е изпратил. Може би е видял известието за смъртта във вестниците. Имаше ли публикуван некролог на Аудур?
— Имаше… в местния вестник. Написах кратък некролог. Вероятно е прочел него.
— Тук, в Кефлавик, ли е погребана Аудур?
— Не, сестра ми и аз сме от Сандгерди. Има едно малко гробище в Хвалснес, малко извън града. Колбрун искаше дъщеря й да бъде погребана там. Беше средата на зимата. Беше им много трудно да изкопаят гроба.
— В смъртния акт пише, че е починала от мозъчен тумор…
— Това беше обяснението, което дадоха на сестра ми. Аудур умря внезапно. Издъхна в ръцете ни, горкичкото малко създание, а ние не можахме да направим нищо… Караше четвъртата си годинка…
Елин вдигна поглед от снимката и погледна Ерлендур.
— Умря внезапно…
В къщата бе тъмно и въпросите ехтяха в мрака, натежал от въпроси и печал.
