— Може да са били повече от един — предположи Сигурдур Оли. — Нападателите, искам да кажа.
— Не забравяй ръкавиците, Елинборг! — каза Ерлендур наставнически. — Не съсипвай доказателствата. Бележката е написана на онова бюро — добави той и посочи към ъгъла на стаята. — Листът е откъснат от тетрадка, която е принадлежала на жертвата.
— Може да са били повече от един — повтори Сигурдур Оли.
Мислеше, че е уцелил в десетката.
— Да — въздъхна инспекторът. — Може би. — Доста хладнокръвно — продължи Сигурдур. — Първо убиваш възрастен мъж, а после сядаш да напишеш бележка. За това се изискват железни нерви. Този е бил истинско копеле!
— Или безстрашно копеле — подхвърли Елинборг.
— Или копеле, което се мисли за месия — добави Ерлендур.
Той се изправи, взе бележката и мълчаливо я разгледа.
„Определено се мисли за месия“ — каза си.
Към десет часа същата нощ Ерлендур се върна в жилищния блок, където живееше, и включи микровълновата, за да си приготви вечеря. Остана и погледа как полуфабрикатът се върти зад стъклото. „По-добре, отколкото да гледам телевизия“ — мина му през ума. Навън, в тъмното, се чуваше само воят на есенните ветрове и дъждът.
Замисли се за хората, които оставят бележки, а после изчезват. Какво би написал в такава ситуация? За кого би оставил съобщение? Замисли се за дъщеря си Ева Линд. Тя беше пристрастена към наркотиците и вероятно би искала да знае дали Ерлендур й е оставил пари. Беше станала много нагла в това отношение. Синът му, Синдри Снаер, наскоро бе завършил третия етап на рехабилитацията си. Съобщението за него би било простичко: „Никакви войни повече!“.
Ерлендур се усмихна на себе си, а микровълновата изписка три пъти, давайки сигнал, че яденето е готово.
Ерлендур и Сигурдур Оли бяха разговаряли със съседа, открил тялото. Междувременно жена му се беше прибрала и заяви, че иска да отведе синовете им при майка си. Съседът, чието име беше Олафур, каза, че той и семейството му — жена му и двамата му сина — излизат за училище и работа всеки ден в осем сутринта и никой от тях не се прибира вкъщи преди четири часа следобед. Да прибира момчетата от училище било негово задължение. Не били забелязали нищо необичайно, когато излезли от дома си онази сутрин. Вратата на апартамента на Холберг била затворена. Предната нощ спали непробудно и не чули нищо. Не общували много със съседа си. За тях бил като непознат, въпреки че живеели в апартамента над него вече няколко години.
Патологът все още не бе установил точния час на смъртта, но Ерлендур предполагаше, че убийството е било извършено около пладне. В най-напрегнатите часове на деня. Как изобщо някой е намерил време за това, помисли си той. Бе направено изявление в медиите, че мъж на име Холберг, на около седемдесет години, е намерен мъртъв в апартамента си в Нордурмири, вероятно убит. Всеки, забелязал нещо подозрително през последните двайсет и четири часа в района, където е живеел Холберг, бе приканен да се свърже с полицията на Рейкявик.
Ерлендур беше на петдесет, разведен от доста време, баща на две деца. Не понасяше имената им, но никога не го бе показвал. Бившата му жена, с която почти не си говореше от двайсетина години, навремето бе решила, че звучат сладко. Разводът им бе пълна каша и Ерлендур изгуби връзка с децата си още когато бяха малки. Когато пораснаха, те го потърсиха и той ги прие на драго сърце, ала никак не се зарадва, щом видя какви са станали. Скърбеше особено много за Ева Линд. Към Синдри Снаер съдбата бе малко по-благосклонна… ала съвсем малко.
Детективът извади яденето от микровълновата и седна на кухненската маса. Апартаментът беше едностаен и навсякъде имаше книги. По стените висяха стари семейни снимки на роднините му от Източните фиорди, където беше роден, но нямаше никакви негови фотографии, нито пък на децата му. До едната стена се мъдреше разнебитен стар телевизор с още по-разнебитен фотьойл пред него. Бе повече от ясно защо Ерлендур успява да поддържа апартамента чист с минимални усилия.
Не знаеше какво точно бе това, което ядеше. Цветната опаковка гласеше, че е ориенталско удоволствие, но самото ястие, увито в някакво тестено руло, имаше вкус на брилянтин. Остави го настрана. Замисли се дали все още има от ръжения хляб, който беше купил преди няколко дни. А от агнешкия пастет? Тогава на вратата се позвъни. Ева Линд бе решила да се отбие.
— Здрасти, к’ва е хавата? — изстреля тя, влетя през вратата и се пльосна на дивана в хола. Баща й се дразнеше от начина, по който говореше.
— Здрасти — каза Ерлендур и затвори след нея. — Знаеш, че не обичам да приказваш така.
— Мислех, че искаш да подбирам внимателно думите си — нацупи се Ева, която постоянно беше критикувана от баща си за езика, който използва.
— Тогава кажи нещо, което има смисъл.
