Рано бе да се каже коя нейна роля щеше да види тази вечер. За Ерлендур дъщеря му беше най-добрата актриса на света, но това не значеше много, като се вземе предвид фактът, че той не ходеше нито на кино, нито на театър, а по телевизията гледаше предимно образователни програми. Представленията на Ева Линд обикновено представляваха семейни драми в едно до три действия, чийто сюжет разкриваше как актрисата измъква пари от баща си. Това не се случваше твърде често, защото Ева Линд имаше свои начини да си намира пари — начини, за които Ерлендур предпочиташе да знае колкото се може по-малко. Но от време на време, когато Ева нямаше „шибана стотинка“, както самата тя се изразяваше, се обръщаше към баща си.
Веднъж тя беше малкото му момиченце — гушваше се в него и мъркаше като котка. Друг път беше на прага на отчаянието, крачеше напред-назад из апартамента като обезумяла и го обвиняваше, че е лош баща, задето е изоставил нея и Синдри Снаер още като деца. Можеше да бъде ужасно груба и зла. Но имаше и моменти, в които според Ерлендур беше самата себе си — бе напълно нормална, доколкото човек може да бъде нормален — и тогава инспекторът чувстваше, че може да разговаря с нея като с човешко същество.
Ева Линд бе облечена с раздърпани дънки и черно кожено яке. Лъскавата й черна коса бе подстригана късо, имаше две сребърни халки на дясната вежда, а на ухото й висеше сребърен кръст. Някога бе имала хубави бели зъби, но вече не беше така — когато се усмихнеше широко, се виждаше, че два от горните й зъби липсват. Беше много слаба, лицето й бе изпито, а под очите й имаше тъмни кръгове. Понякога Ерлендур виждаше в нея голяма прилика със собствената си майка. Проклинаше съдбата на Ева Линд и обвиняваше себе си за липсата на грижи.
— Днес говорих с мама. По-точно тя говореше и ме помоли да говоря с теб. Не е ли страхотно да имаш разведени родители?
— Да не би майка ти да иска нещо от мен? — изненада се Ерлендур.
Дори и след двайсет години тя все още го мразеше. През цялото това време я бе видял само веднъж и нямаше как да сбърка омразата, изписана на лицето й. После бяха говорили за Синдри Снаер, но това беше разговор, който предпочиташе да забрави.
— Тя е снобарска кучка.
— Не говори така за майка си.
— Имам предвид кирливите й богати приятели от Гардабаер. Омъжвали дъщеря си в края на седмицата, а тя избягала от сватбата. Доста неловка ситуация. Това било в събота и оттогава нямат връзка с нея. Мама била на сватбата и е шашната от тази скандална история. Каза ми да те помоля да говориш с родителите, защото снобарите не искали да публикуваш съобщение във вестниците. Знаят, че работиш в Криминалната служба, и си мислят, че могат да уредят работата тихомълком. И аз съм тази, която трябва да те моли да говориш с тази надута паплач. Не мама. Разбираш ли? Тя никога не би го направила!
— Познаваш ли тези хора?
— Ами, не бях поканена на сватбеното тържество, което госпожичката е прецакала.
— Но познаваш момичето?
— Бегло.
— И къде може да е отишла?
— Аз откъде да знам?
Ерлендур сви рамене.
— Мислех си за теб точно преди минута — каза той.
— Това е хубаво — отвърна Ева Линд. — Чудех се дали…
— Нямам пари — довърши той вместо нея и седна на отсрещния фотьойл. — Гладна ли си?
— Защо поне веднъж не можем да поговорим, без да намесваш пари? — подметна тя, открадвайки собствената му реплика.
— Аз ли съм този, който говори за пари?
— Върви на майната си!
— Кога ще спреш да говориш по този начин? Какво ти има? „Майната ти!“, „К’ва е хавата?“. Що за език е това?
— Господи… — изпъшка Ева Линд.
— Коя е този път? С коя от всичките ти персони говоря в момента? Къде е истинската Ева сред всички тези боклуци, с които се друсаш?
— Не започвай пак с тези глупости! Коя била този път! — изимитира го девойката. — Къде била истинската Ева? Тук е. Стоя пред теб. Аз съм!
— Ева…
— Десет хиляди крони! — изплю камъчето тя. — Какво са десет хиляди крони за теб? Толкова ли не могат да ти се откъснат от сърцето? Бъкан си с мангизи.
Ерлендур погледна дъщеря си. Имаше нещо в нея, което забеляза още когато дойде. Задъхваше се, по челото й избиваха капчици пот и постоянно нервничеше на мястото си.
— Болна ли си? — попита.
— Добре съм. Просто имам нужда от малко пари. Моля те, не усложнявай нещата.
— Болна ли си?
— Моля те!
Инспекторът продължи да наблюдава дъщеря си.
— Да не би да се опитваш да ги откажеш?
— Моля те, само десет хиляди! Това са дребни пари. Нищо не е за теб. Никога повече няма да дойда и да те моля за пари.
— Да, явно се опитваш да ги откажеш. Откога не си… — Ерлендур се поколеба как точно да се изрази — … употребявала?
— Няма значение. Отказах се от всичко. Отказах се да се отказвам, отказвам, отказвам! — Ева Линд бързо се изправи. — Дай ми десет хиляди! Моля те! Пет, дай ми пет хиляди! Нямаш ли толкова в джоба си? Та това са дребни пари!
— Защо се опитваш да ги спреш точно сега?
Девойката погледна баща си.
— Без глупави въпроси! Не отказвам нищо. От какво трябва да се отказвам? Ти се откажи да ми говориш тези глупости!
— Какво става? Защо си толкова напрегната? Да не си болна?
