— Да бе, смъртно болна съм. Можеш ли да ми дадеш десет хиляди, или не? Заем е, ще ти го върна. Стиснато копеле!
— Много хубаво определение. Болна ли си, Ева?
— Защо продължаваш да ме разпитваш? — избухна тя.
— Температура ли имаш?
— Дай ми парите! Само две хиляди! Това е нищо! Ти не разбираш. Глупав стар мърморко!
Ерлендур стана на крака, а дъщеря му се спусна към него, сякаш за да го удари.
Той не можа да повярва на тази внезапна проява на агресия. Огледа я от главата до петите.
— Какво ме зяпаш? — кресна тя в лицето му. — Ще ли ти се нещичко? А? На дъртото татенце му харесвам, а?
Ерлендур я зашлеви, но не много силно.
— Хареса ли ти? — изсъска тя.
Той отново й удари шамар, този път по-силен.
— Стана ли ти? — извика, а Ерлендур се отдръпна изплашено назад. Никога не му беше говорила по този начин. За секунди се бе превърнала в чудовище. Никога преди не я беше виждал в такова състояние. Почувства се безпомощен да вразуми дъщеря си и гневът му постепенно отстъпи пред чувство за съжаление.
— Защо се опитваш да ги откажеш сега? — отново зададе въпроса си той.
— Не се опитвам да ги откажа! — изкрещя тя. — Слухът ти ли е зле? Не чуваш ли какво ти казвам? Кой говори за отказване?
— Какво има, Ева?
— Престани с това „Какво има, Ева?“. Не можеш ли просто да ми дадеш пет хиляди? Ще ми отговориш ли?
Изглежда започна да се успокоява. Навярно бе осъзнала, че е прекалила, че не може да говори на баща си по този начин…
— Защо точно сега? — продължи да настоява Ерлендур.
— Ще ми дадеш ли десетте хиляди, ако ти кажа?
— Какво е станало?
— Пет хиляди?
Инспекторът се взря в нея.
— Бременна ли си? — попита.
Ева Линд го погледна със смирена усмивка.
— Бинго — отвърна тя.
— Но как е станало? — изпъшка Ерлендур.
— Как може да стане?! Да не искаш да ти обясня с подробности?
— Не ми се слушат остроумни шеги. Нали използваш предпазни средства? Презервативи? Хапчета?
— Не знам как е станало. Просто се случи.
— И искаш да се откажеш от наркотиците, така ли?
— Вече не. Не мога. Сега знаеш всичко. Абсолютно всичко! Дължиш ми десетте хиляди!
— За да надрусаш и бебето си ли?
— Не е бебе, глупако. Само една песъчинка е. Не мога да се откажа точно сега. Утре ще се откажа. Обещавам! Но не точно сега! Две хиляди! Хайде, какво са за теб?
Ерлендур отново се приближи до нея.
— Но се опитваш. Искаш да ги откажеш. Ще ти помогна.
— Не мога! — извика Ева Линд.
Пот изби по лицето й и тя се опита да прикрие, че цялата трепереше.
— Затова дойде тук — каза инспекторът. — Можеше да отидеш някъде другаде, за да намериш пари. Така правеше досега. Но дойде при мен, защото искаш…
— Стига с тези глупости! Дойдох, защото мама ме помоли и защото имаш пари, заради нищо друго. Ако не ми дадеш парите, ще си ги набавя по друг начин. Не е проблем. Има достатъчно старчета като теб, които са готови да ми платят.
Ерлендур не й позволи да го извади от равновесие.
— Била ли си бременна преди?
— Не — отвърна Ева Линд и погледна встрани.
— Кой е бащата?
Девойката се вцепени и изгледа баща си с широко отворени очи.
— Ей! — кресна тя. — Да ти приличам на току-що излязла от младоженски апартамент?
И преди баща й да успее да стори нещо, тя го бутна назад, излетя от апартамента, хукна по стълбите и излезе на улицата, където изчезна в студения есенен дъжд.
Ерлендур затвори бавно вратата след нея, чудейки се дали беше използвал подходящ подход. Сякаш не можеха да разговарят, без да се карат и да си крещят, а му бе дошло до гуша от това.
Вече нямаше никакъв апетит, ето защо просто седна на фотьойла и се взря замислено в пространството. Притесняваше се до какво можеше да прибегне дъщеря му. Накрая взе книгата, която четеше, от масичката до фотьойла. Беше една от любимите му поредици за изпитания и премеждия в дивата пустош.
Продължи да чете оттам, докъдето беше стигнал — история, наречена „Изгубените животи в Мосфелшайди“ — и скоро стигна до мястото, където в една ужасна снежна буря млади мъже измръзват до смърт.
Дъждът се изля върху Ерлендур и Сигурдур Оли веднага щом излязоха от колата. Те бързо изкачиха стълбите пред жилищния блок на улица „Стигахлид“ и позвъниха на звънеца. Смятаха да изчакат в колата, докато дъждът спре, но инспекторът не издържа и изхвърча навън. За да не остане по-назад, детективът го последва. Подгизнаха на мига. Дъждовните капки, които се стичаха от косата на Сигурдур Оли, влязоха във врата му и той погледна накриво Ерлендур, докато чакаха да им отворят.
На специална среща тази сутрин полицаите, на които бе възложено разследването, обсъдиха различните възможности. Едната от версиите беше, че в убийството на Холберг липсва мотив и нападателят вероятно е обикалял квартала от доста време, може би дори дни наред — тоест става въпрос за крадец, търсещ жилище, в което да проникне. Почукал е на вратата на Холберг, за да разбере дали вътре има някой, а щом собственикът му отворил, се паникьосал. Бележката, която оставил, имала за цел единствено да подведе полицията. На пръв поглед тя не означавала нищо.
