— Да предположим, че Холберг е бил изнасилвач. Нямаме представа колко точно жени е изнасилил. Знаем за две и по-точно за една със сигурност. Въпреки че го е отрекъл, всички факти сочат, че наистина е изнасилил Колбрун. Бил е баща на Аудур, или поне по това предположение се налага да работим… следователно по тази логика може да е имал и друго дете от жената в Хусавик.
— Друго дете ли? — учуди се Елинборг.
— Преди Аудур — допълни Ерлендур.
— Това не е ли малко вероятно? — усъмни се Сигурдур Оли.
Инспекторът вдигна рамене.
— Значи искаш да оставим в списъка само жените, които са имали дете точно преди Колбрун… кога беше това, хиляда деветстотин шейсет и четвърта, нали?
— Не би било лоша идея.
— Този нерез може да има деца навсякъде — отбеляза Елинборг.
— Вярно е. Но не е задължително да е извършил повече от едно изнасилване, което значи, че ще стреляме на сляпо — отбеляза Ерлендур. — Открихте ли от какво е умряла сестра му?
— Не, работя по въпроса — каза Сигурдур Оли. — Опитах се да разбера нещо за семейството им, но нищо не излезе.
— Аз проверих Гретар — рече Елинборг. — Изчезнал е изведнъж, сякаш е потънал вдън земя. Не е липсвал на никого. Майка му не получила вести от него цели два месеца и едва тогава се обадила в полицията. Сложили снимката във вестниците и я пуснали по телевизията, но ударили на камък. Било е през седемдесет и четвърта, годината на големия фестивал за годишнината от заселването на Исландия. През лятото. Ходихте ли на фестивала в Тингвелир?
— Аз да — кимна Ерлендур. — Какво за Тингвелир? Мислиш, че е изчезнал там ли?
— Вероятно, но това е всичко, което знам — отвърна полицайката. — Провели са рутинно издирване и са говорили с хората, които майката е казала, че синът й познава, включително и с Холберг и Елиди. Разпитали са още трима, но никой не е знаел нищо. Гретар не е липсвал на никого, освен на майка си и сестра си. Роден е в Рейкявик и няма жена и деца, приятелка или далечни роднини. Случаят е бил отворен за няколко месеца, а после просто е потънал в прах. Изчезналият бил на трийсет и четири години.
— Ако е бил толкова добричък като приятелчетата си Холберг и Елиди, хич не се изненадвам, че не е липсвал на никого — отбеляза детективът.
— През седемдесетте, по времето, когато е изчезнал Гретар, в Исландия са изчезнали тринайсет души — продължи колежката им. — А през осемдесетте са били дванайсет, без да броим рибарите, които не са се завърнали от морето.
— Тринайсет изчезнали — повтори Сигурдур Оли. — Това не е ли твърде много? Никой от случаите ли не е разкрит?
— Не е задължително да има нещо криминално в изчезването — каза Елинборг. — Хора изчезват непрекъснато — искат да изчезнат, и изчезват.
— Ако съм разбрал правилно — обади се Ерлендур, — сценарият е следният: Елиди, Холберг и Гретар излизат вечерта на танци в „Крос“ в края на седмицата през зимата на шейсет и трета.
Възрастният полицай погледна детектива и видя, че на лицето му сякаш се бе изписала огромна въпросителна.
— „Крос“ е бил бивш военномедицински пост, превърнат в клуб за танци. Там е имало много мръсни танци…
— Мисля, че там исландските „Бийтълс“ са свирили за първи път! — възкликна Елинборг.
— Запознаваш се с няколко мадами на танците и след това една от тях организира събиране в дома си — продължи Ерлендур. — Трябва да се опитаме да намерим тези жени. Холберг изпраща едната до апартамента й и я изнасилва. Очевидно е използвал този номер и преди това. Прошепнал е в ухото на жертвата какво е направил с другата жена. Тя може би живее в Хусавик и по всяка вероятност не е повдигнала обвинение. Три дни по-късно Колбрун събира кураж, за да съобщи за престъплението, но попада на полицай, който не симпатизира на жените, които канят у дома си мъже след танци, а после ги обвиняват в изнасилване. Колбрун е имала момиченце. Навярно Холберг е знаел за детето, понеже намерихме снимка на паметната му плоча в бюрото му. Кой я е направил? И защо? Момичето умира от фатално заболяване, а майката се самоубива три години по-късно. Три години след това един от приятелите на Холберг изчезва. А Холберг е убит преди няколко дни и е оставено послание, което на пръв поглед не означава нищо.
Двамата му колеги го слушаха с интерес.
— Защо са убили Холберг чак сега, когато е вече възрастен? Нападателят свързан ли е с неговото минало? И ако е така, защо не го е нападнал по-рано? Защо е чакал толкова дълго? И има ли убийството му нещо общо с факта — ако е факт — че Холберг е насилник?
— Случаят не прилича на предумишлено убийство — намеси се Сигурдур Оли. — Мисля, че не бива да пренебрегваме това. Както каза Елиди, що за мухльо ще използва пепелник? Не изглежда да е свързано с дълга предистория. А бележката може да се окаже само шега, която не можем да разберем. Я си представете, че убийството на Холберг няма нищо общо с изнасилването? И всъщност трябва да търсим младия мъж със зеленото войнишко яке.
— Холберг не е бил цвете — изтъкна Елинборг. — Може би мотивът е отмъщение. Може би някой си е мислел, че го заслужава.
