Шейн му показа среден пръст и почти изблъска Клеър през прага.
— Никога не спирай навън!
— Ти каза, че съм получила Разрешително!
— То не е придружено от писмена гаранция!
— Ти какво му обеща? — извика тя.
Шейн затръшна силно вратата, мина край нея и се отправи към коридора, но Майкъл му препречи пътя. И Майкъл изглеждаше вбесен.
— Отговори й — каза той. — Какво, по дяволите, си направил, Шейн?
— Ооо, сега ти пука? А къде беше, пич? Аз звънях! Дойдох да те търся, по дяволите, дори си позволих да отключа стаята ти!
Сините очи на Майкъл гледаха ту Шейн, ту Клеър.
— Имах работа за вършене.
— Имаше работа за вършене, така ли, пич? Все едно. Нямаше те, а аз трябваше да се оправям някак. И оправих нещата.
— Шейн. — Майкъл се протегна, хвана го за ръката и го спря. — Тя заслужава отговор. Ние заслужаваме отговор.
Зад него Ева се появи от ъгъла със скръстени ръце.
Шейн се изсмя, кратко и остро.
— Обединяваш се с момичетата срещу мен? Удар под кръста, пич. Удар под кръста. Какво стана с мъжкото приятелство?
— Ева казва, че си разговарял с Брандън.
Клеър видя, че желанието за борба напусна Шейн.
— Да. Говорих. Налагаше се. Виж, те я заляха с киселина и проклетите полицаи дори не… трябваше да стигна до източника. Ти си ме учил така.
— Сключил си сделка с Брандън — каза Майкъл и Клеър усети тревожно потрепване в гласа му. — О, по дяволите, Шейн. Нали не си го направил?
Шейн сви рамене. Не поглеждаше Майкъл в очите.
— Пич, договорено е. Спокойно. Само два пъти. И той не може да ме изсмуче…
— Мамка му! — Майкъл се обърна и силно удари с ръка по дървената рамка на вратата. — Ти дори не я познаваш, човече! Не можеш да го превръщаш в кръстоносен поход!
— Не го правя!
— Тя не е Алиса! — изкрещя Майкъл и това бе най-силният крясък, който бе чувала в живота си. Клеър трепна и отстъпи. Видя, че зад него Ева също отстъпва.
Шейн не помръдна. Сякаш не можеше. Просто стоеше там, с наведена глава.
После пое дълбоко дъх, вдигна глава и срещна вбесения поглед на Майкъл.
— Знам, че не е Алиса — рече и гласът му бе тих, спокоен и студен. — Не се меси, Майкъл, и престани да ме смяташ за онова объркано хлапе, което познаваше в миналото. Знам какво правя. Ти не си ми баща.
— Аз съм единственото ти семейство тук! — Майкъл вече не крещеше, но Клеър усещаше, че в гласа му кипи гняв. — И няма да ти позволя да се правиш на герой. Не и в този случай.
— Няма да се наложи, ако се включиш и ми пазиш гърба!
Този път Шейн мина край него, изтича по стълбите и затръшна вратата на стаята си. Майкъл остана, загледан след него, докато Клеър не пристъпи напред. Тя замръзна, когато той я погледна, страхуваше се, че може би й е по-ядосан, отколкото на Шейн. В края на краищата вината бе нейна.
— Ела, седни — каза Майкъл. — Ще ти приготвя нещо за хапване.
— Не съм…
— Напротив, си. Седни. Ева, дръж я, ако трябва. — Той взе ръката й за секунда, стисна я и й направи път да отиде до дивана. Тя се отпусна на него с въздишка на облекчение и подпря глава с ръце. Боже, колко злочест ден. Бе започнал така… и Шейн… но…
— Ти нали разбираш какво направи Шейн? — попита Ева, като се настани до нея. — Каква сделка сключи той.
— Не. — Чувстваше се нещастна, бе й горещо и определено не й се ядеше. Но Майкъл не бе в настроение да приеме отрицателен отговор. — Нямам представа какво се случва.
— Шейн се е спазарил за два сеанса с Брандън, за да те остави на мира.
— Той… какво? — Клеър вдигна поглед смутена до болка. Шейн гей ли е? Изобщо не бе допуснала възможността…
— Сеанси. Ухапвания. — Ева изимитира вампирско озъбване. — Споразумението е Брандън да го ухапе… два пъти. Той не може, разбираш ли, да го убие. Не става дума за храна, а за удоволствие. И за власт. — Ева оправи плисираната си пола и се загледа намръщено в късите си, черни нокти. — Майкъл е прав да се ядосва. Да не убиеш някого не означава, че не го нараняваш. Брандън има много опит в сделките, а Шейн няма.
Тя някак си го бе разбрала — от начина, по който Шейн бе действал, по това, как Брандън ги бе наблюдавал и как Майкъл се бе ядосал. Шейн не бе казал на Брандън да стои настрана и не бе му дал някакво тъпо обещание. Шейн бе предложил да размени своя живот срещу нейния… или поне се бе изложил на риск.
Клеър ахна и кожата й настръхна от страх, толкова силно сякаш я бодяха игли.
— Но ако го ухапят, той няма ли…
— Да се превърне във вампир? — Ева поклати глава. — Нещата не стават така, иначе досега Морганвил със сигурност да се е превърнал в Столица на немъртвите. През целия си живот не съм чула или видяла някой да се превърне във вампир от едно ухапване. Вампирите тук са наистина стари. Не че Шейн няма да изглежда секси с хубав комплект вампирски зъби, но… — Тя си играеше с плисетата на полата. — Мамка му! Тъпо е. Защо не аз? Искам да кажа, не че много искам… вече не… но… за момчетата е по-лошо.
— По-лошо? Защо?
Ева сви рамене, но Клеър видя, че избягва въпроса.
