— Шейн определено няма да се справи. Той не може да остави последния хотдог на някой друг, а той дори не ги харесва особено. Умира да има последната дума. — Тя се повъртя няколко секунди, после тихо добави. — И се страхувам за него.
Когато Майкъл влезе в стаята, Ева скочи и започна да мести и подрежда разни неща, докато Майкъл не й направи категоричен знак да излезе. Тя излезе, като измърмори някакво извинение, което Клеър не чу, и се качи в стаята си на горния етаж.
Майкъл подаде на Клеър купичка.
— Чили. Извинявай, но само това имаме.
Тя кимна, хапна една лъжица, защото винаги правеше каквото й кажат… и в момента, в който вкуси чилито, осъзна, че умира от глад. Преглътна го, без да дъвче, и вече загребваше следващата хапка, преди да разбере какво прави. Шейн трябва да стартира бизнес с чили.
Майкъл се настани на кожения фотьойл отляво и взе китарата, която бе оставил. Започна да я настройва, сякаш цялата случка с Шейн не беше реалност. Тя се хранеше, като крадешком хвърляше погледи към него, а той се наведе над китарата и започна да изтръгва нежна, мелодична музика от струните.
— Не си ли ядосан? — най-после запита или по-скоро измърмори тя.
— Ядосан? — Той не повдигна къдравата си руса глава от китарата. — Ядосваш се, когато някой ти покаже среден пръст на магистралата, Клеър. Не. Изплашен съм. И се опитвам да измисля как да постъпя.
Тя спря да дъвче за малко, после разбра, че ако се задави с храната си, няма да оправи нещата.
— Шейн е луда глава — каза Майкъл. — Добро момче е, но не мисли. Трябваше да се сетя за това, преди да ти позволя да се настаниш.
Клеър преглътна. Храната изведнъж й загорча и тя остави лъжицата.
— Мен ли?
Пръстите на Майкъл замръзнаха върху струните на китарата.
— Знаеш за сестра му, нали?
Алиса. Това бе името, което Майкъл спомена. Името, което нарани Шейн.
— Тя е мъртва.
— Шейн е прямо момче. Ако харесва някого, се бори за него. Простичко. Лиса… Лиса бе сладурана. И той се бе вживял в ролята на големия батко. Животът си би дал за нея. — Майкъл бавно поклати глава. — И почти го направи. Всъщност Лиса щеше да бъде на твоите години сега, и ето че теб те нараниха същите кучки, които убиха сестра му, като се опитваха да се доберат до него. Така че той би направил всичко — всичко — само да не преживее отново същото. Ти може да не си Лиса, но той те харесва. Нещо повече, той мрази Моника Морел. Толкова много, че… — Майкъл не можеше да го изрече. Загледа се в пространството за няколко секунди, после продължи: — Сделките с вампири в този град те поддържат жив физически, но те изяждат отвътре. Гледах как това се случва с родителите ми, преди да се измъкнат от тук, и с родителите на Ева също. Със сестрите й. Ако Шейн изпълни сделката, това ще го убие.
Клеър се изправи.
— Той няма да изпълни сделката — каза тя. — Няма да му позволя.
— Как точно ще го спреш? По дяволите, аз не мога да го спра, а той ме слуша. Или поне през повечето време.
— Виж, Ева каза… Ева каза, че вампирите притежават този град. Вярно ли е?
— Да. Те са тук, откакто хората се помнят. Ако живееш тук, се научаваш да живееш с тях. Ако не можеш, си заминаваш.
— Но те нали не се мотаят наоколо, хапейки хората.
— Това би било грубо — отговори той сериозно. — Не им се налага. Всички в тоя град, всички жители… плащат данък. Кръвен данък. По литър на месец, в болницата.
Тя се облещи.
— Аз не съм давала.
— Студентите не дават. Тях ги облагат с други данъци. — Той имаше мрачен вид и тя осъзна какво се кани да каже. Обзе я гадно, мъчително усещане за ужас точно преди той да го изрече. — Вампирите са сключили сделка с колежа. Те получават по два процента на година от най-доброто. Беше повече, но мисля, че се притесниха. Няколко пъти на косъм им се размина сблъсъкът с медиите. Телевизиите най-много си падат по случаите, когато някоя красива млада студентка изчезне. Защо? Какво замисляш, Клеър?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Ако вампирите са планирали всичко това, значи те имат… организация. Нали така? Не може просто всеки да прави каквото си иска. Не и ако са толкова много. Някой от тях трябва да командва.
— Така е. Брандън си има шеф. И вероятно неговият шеф също има шеф.
— Значи трябва да сключим сделка с неговия началник — каза тя. — Да я заменим с нещо друго, вместо ухапване на Шейн.
— Какво имаш предвид?
— Сигурно искат нещо. Нещо повече от това, което вече имат. Трябва само да разберем какво е то.
Откъм стълбите се чу скърцане. Майкъл се обърна, за да погледне, Клеър също. Бе Ева.
— Не те чух да идваш — каза той.
Тя сви рамене и тихо слезе по стълбите, беше си свалила обувките. Дори черно-белите й чорапи имаха малки черепи на пръстите.
— Знам какво искат — каза тя. — Не че ще успеем да го намерим.
Майкъл я изгледа продължително. Ева не отмести поглед, тя вървеше право към него и Клеър изведнъж почувства, че се е озовала насред нещо лично. Може би заради начина, по който гледаше Ева, или как тя му се усмихваше, но Клеър се притесни и се съсредоточи върху купчината книги в края на масата.
