Огромното богатство на Шравасти се дължи на местоположението му. Градът е кръстопът не само за пътува-щите от изток на запад кервани, но и за тези, които се движат от север на юг. По тази причина най-влиятелни са богатите собственици, което означава, че на практика брахманите и воините са на второ и трето място след търговската каста — една аномалия във ведическия свят, срещу която силно негодуват изместените, или поточно пренебрегнатите управляващи касти. В мирно време царят, благородниците и брахманите са изцяло зависими от търговците, а те, като всички търговци, желаят само търговията им да върви, да печелят пари и да има мир. Единствено по време на война управляващите касти влизат в ролята си на управници, като принужда-ват търговците да се скрият, докато отмине опасността. Според принц Джета причината, поради която търговската каста подкрепя будистите и джайнистите, е, че двата ордена се прекланят пред всички живи същества и не одобряват войната. Ордените допадат и на селяните, макар те да почитат доарийските божества. Освен че искат мир, а не война, селяните ненавиждат огромните разточителни кланета на коне, бикове, овни, които брахманите извършват в чест на своите ведически богове. Селянинът не желае да дава коня си на никого — ариец или неариец, човек или бог. Ето защо смятам, че най-вероятно един ден Будисткият и Джайнисткият ордени ще изместят арийските богове, което ще бъде дело на богатите търговци, подкрепяни от неарийското население по селата.
Преди да отида в Индия, представата ми за един град не включваше друго освен голи стени с различна форма и височина, пръснати произволно из криволичещи улички. Дори във Вавилон къщите по дългите прави улици са голи и без прозорци, също като в персийски или гръцки град. Ако от време на време не се срещаше по някоя гръцка аркада, еднообразието щеше да е потискащо, особено там, където климатът позволява на обикновените хора да живеят на открито през цялата година.
Но Шравасти не прилича на западните градове. Вся-ка къща има прозорци и балкони, а по покривите се издигат фантастични кулички. По стените често се виждат сцени от безкрайния живот на Рама. Много от тях са красиво нарисувани — или прерисувани, защото всяка година дъждът ги измива. Сега някои собственици покриват стените си с барелефи и гледката е великолепна.
Докато бавно крачехме с губернатора по средата на многолюдния булевард, колесниците ни правеха път, а от гърбовете на слоновете надничаха надолу богата търговци. За разлика от тълпата на пристанището гражданите се държаха благоприлично. Всъщност те бяха свикнали с чужденците. Виждали бяха перси и по-рано, да не говорим за вавилонци, египтяни, гърци и дори посетители отвъд Хималаите — жълтите хора от Китай.
— Вляво са базарите и работилниците — каза принц Джета, както винаги старателен водач.
Можех и сам да се досетя. Из уличките, които започват от големия булевард, се разнасяха типични за различните занаяти звуци и миризми. Една ухаеше на цветя. Друга вонеше на съхнещи кожи. В някои улички отекваше силен шум от чукане по метал, а други се огласяха от песните на птици, предлагани на купувачите като домашни любимци или за месо.
— Вдясно са правителствените сгради, големите къщи, царският дворец. А тук — бяхме стигнали вече до големия централен площад — се събират кервани от цял свят.
Керванският площад на Шравасти е изумителна гледка. Хиляди камили, слонове, волове и коне изпълват най-големия градски площад, който съм виждал. Ден и нощ там пристигат и заминават кервани — товарят ги, разтоварват ги. Три големи чешми утоляват жаждата на животни и хора. Палатките и сергиите никнат като гъби. Край тях невъзмутими търговци купуват и продават какво ли не. Те ловко се прехвърлят от една стока на друга, с очи, които пронизват и блестят като очите на лешоядни птици, плъзнали из опустошено бойно поле.
От керванския площад царският път води до един потънал в зеленина парк, в чийто център се намира изящен дворец, изграден от тухли и дърво. Той не бе тъй величествен, както неотдавнашното творение на Бимбисара, но затова пък бе много по-красив.
Вече се чувствувах изтощен. Придружителите ми също. Естествено, те негодуваха срещу моето хрумване, което ги бе принудило да бият толкова много път. Трябваше да си платя за това и отмъщението дойде още щом влязохме в двореца,
— Царят е наредил веднага да се явиш при него — заяви щастливо плувналият в пот дворцов управител.
За разлика от него аз съвсем не бях щастлив.
— Много съм прашен…
— В такъв случай царят не държи да се спазва протоколът.
— Значи не би имал нищо против първо да се преоблека и…
— Това, че не държи на протокола, многоуважаеми посланико, не означава, че не изисква да му се подчиняват във всичко.
— Нали трябва да му поднеса даровете от Великия цар…
— Даровете ще останат за по-нататък.
— Съжалявам — прошепна принц Джета.
