Персийската мисия бе настанена в малка сграда в единия край на дворцовата градина. От двореца ни разделяха фонтани, цветя, дървета — и тишина. Дори пауните не издаваха никакъв звук — питах се, дали не са с отрязани езици? — а от върховете на дърветата безмълвно ни наблюдаваха стадо свещени маймуни. Пасенадн си бе осигурил горско убежище в центъра на големия град. През седмицата, която ми бе дадена да се подготвя за официалното представяне пред царя, за мен се грижеше принд Джета. Покани ме в къщата си — висока постройка край брега на реката. В присъствието на такъв цивилизован човек, какъвто бе принцът, срещата ми с глупавите старци приличаше на трескав сън. Все пак, когато му разказах как ме е приел цар Пасенади, принцът се развесели, но се и смути.
— Старецът си е такъв — каза той.
Седяхме на покрива на къщата му. Слънцето залязваше зад бледосините хълмове, а облаците описваха причудливи ивици, напомнящи за идването на мусоните.
Небесният купол над индийската земя е сякаш повдигнат и създава чувството за тайнствена дълбочина — вероятно светлинна измама. Не знам причината, но ефектът е величествен.
— Дали поведението на Пасенади не подсказва защо държавата се разпада? — попитах аз.
— Нещата не са чак толкова зле — отвърна сдържано принц Джета. — Кошала е все още велика сила. Пасенади е все още велик цар.
— Шпиони? — изрекох думата без глас, само с устни. Принц Джета кимна. Но съм убеден, че той до известна степен вярваше в това, което каза.
— Проблемът е, че сега Пасенади е и архат, и цар, а е много трудно да бъдеш и двете.
— Какво значи архат?
— Думата означава „човек, който е убил врага“. В случая, желанието у човека.
— Като Буда.
— Само че архатът все още съществува за разлика от Буда, който е дошъл и си е отишъл. Някои хора вярват, че понеже Сарипутра е не по-малко свят от Гаутама, той също е постигнал нирвана. Но това е невъзможно. Буда е единствен за настоящето. В миналото е имало двадесет и трима буди. В бъдеще ще има още само един и това ще бъде краят на този цикъл от времето.
— Наистина ли смятат Сарипутра за… свят?
— О, да! Може да има някакви съмнения за Пасенади, но не и за Сарипутра. Пък и той сам създаде ордена. Той въведе правилата за монасите. Сега двамата с Ананда събират всяка дума, изречена от Буда.
— Записват ли ги?
— Разбира се, че не. Защо е нужно?
— Не е нужно.
По онова време вярвах, че щом се запишат, свещените думи изгубват религиозната си сила. Вярвах, че думите на дядо ми трябва да останат запечатани не на волски кожи, а в съзнанието на правоверните. За нещастие не успях да обясня това на зороастрийските си братовчеди в Бактра, които бяха прихванали от гърците манията да записват всичко.
Демокрит мисли, че първите религиозни текстове са египетски. Кой знае? И какво значение има? Аз и до днес вярвам, че записването на химни и религиозни текстове неизбежно намалява религиозните чувства. Несъмнено няма нищо по-вълшебно от религиозен разказ, повеля или молитва, съхранявани в човешкото съзнание, също както няма нищо по-въздействуващо от човешкия глас, който извиква от глъбините на паметта словата на истината. И все пак с годините започнах да разсъждавам по друг начин. Сега искам да бъде записано най-подробно всичко, казано от дядо ми, по простата причина, че ако не го направим ние, неговите съвременници, други ще го направят и истинският Зороастър ще изчезне под куп красиво изписани волски кожи.
Без всякакво предизвестие при нас на покрива се появи красив четиридесетгодишен мъж. Беше в пълно бойно снаряжение и държеше шлем, който, изглежда, бе от злато. Принц Джета падна на колене. Аз се подпрях на едно коляно, като предположих — и се оказах прав, — че това е престолонаследникът Вирудхака.
Вирудхака веднага ни направи знак да станем. С елегантен жест ни покани да седнем на дивана.
— Ще се видим официално утре, многоуважаеми по-сланико. Но допусках, че и на двама ни ще е приятно първо да се срещнем тук, при нашия приятел.
Съгласих се от името на Великия цар. Крадешком разгледах принца. В главата ми настойчиво се въртяха три въпроса. Възнамерява ли да извърши отцеубийство? Ако възнамерява, ще успее ли? Какво значение ще има това за Персия?
Без да подозира мрачните ми мисли, Вирудхака зададе няколко смислени въпроса за Персия. След Бимбисара той бе първият високопоставен индиец, който съзнаваше колко могъщ е Великият цар.
— В известен смисъл Дарий е много близо до отдавна предсказвания световен монарх — каза той.
— За нас, Велики принце, той е световен монарх.
Небето се свъси и съвсем притъмня. Нощните птици ту политаха нагоре, ту се спускаха надолу. Във въздуха се носеше мирис на дъжд.
— Но нали светът включва и Кошала? И републиките? И Магадха? И земите на юг от Индия? А отвъд онези планини — той посочи високите тъмни Хималаи — се намира Китай, друг свят, много по-голям от Персия и всички западни земи, взети заедно. Не трябва ли и Китай да е подвластен на световния монарх?
— Доколкото ми е известно, те твърдят, че имат свой световен монарх — отвърнах тактично аз. Вирудхака поклати глава.
