Очевидно твърдението на Буда, че този свят е сън, бе повлияло не само на Вирудхака, но и на целия двор. По-късно никой не каза нито дума за кървавото сваляне на Пасенади, поне в мое присъствие. В малкото случаи, когато се споменаваше името му, се подчертаваше, че е осъществил отдавнашната си мечта да се оттегли в гората и е безкрайно доволен. Носеха се слухове, че е постигнал нирвана.
В действителност по-късно същия ден Пасенади бил насечен на парчета, които пренесли в жертва на речния бог. И понеже реката веднага се прибра в коритото си, жертвоприношението явно е било прието добре.
Скоро след това се срещнахме с принц Джета на една многолюдна улица, където поради изсъхналата речна тиня въздухът бе толкова прашен, че бяхме принудени да държим мокри кърпи пред лицата си и да дишаме предпазливо.
Докато вървяхме към керванския площад, принц Джета ми каза:
— Пасенади все обещаваше да се оттегли, но в последния момент променяше решението си. „Още един месец“, казваше. Изглежда, е останал един месец повече, отколкото е трябвало.
— Така изглежда. Все пак беше много стар. Защо… той не изчака?
В Индия често се прибягва до една разумна дискретност — да се заменят имената на високопоставените личности с местоимения.
— От страх. Той е благочестив човек. Макар и да знаеше, че баща му съсипва Кошала, бе готов да чака. Но когато Аджаташатру заграби властта в Магадха, стана ясно, че войната е неизбежна. Затова направи онова, което бе убеден, че е длъжен да направи, за да спаси поне остатъците от царството.
Спряхме пред една сергия която предлагаше чудновати керамични съдове. Фан Чъ неотдавна ги бе внесъл от Китай.
— Одобряваш ли постъпката му?
— Как бих могъл да я одобря? Аз съм будист. Вярвам, че не трябва да се причинява зло на нито едно живо същество. Освен това… покойният беше мой приятел. Знаеш ли? — Принц Джета разсеяно посочи едно гърне с драконова глава. — Казват, че в Китай имало много такива животни.
— Така казва Фан Чъ. Най-доброто лекарство се приготвя от драконови кости.
Чаках отговора на въпроса си. Принц Джета купи гърнето.
— Ако има човек, който може да спаси тази страна от Аджаташатру, това е новият цар — каза той.
— А какво мисли Буда?
— Буда се смя… с лъвски смях.
— Не е състрадателен.
— Как би могъл да е състрадателен. Той е дошъл и си е отишъл. Царете са просто част от налудничавия куклен театър, който Съвършеният вече не гледа.
През горещия сезон Амбалика пристигна в Раджагриха със сина ни. Принц Джета предложи на внучката и правнука си едно крило в къщата край реката. Междувременно получих съобщение от Суза през Таксила. Великият цар ме упрекваше, че съм платил за пратката желязо повече, отколкото е необходимо. Но понеже бях възстановил стария търговски път между Персия и Магадха, той бе по-скоро доволен от своя слуга и в двора ме бяха провъзгласили за герой — поне така намекваше в писмото си съветникът по източните въпроси. Нареждаха ми незабавно да се завърна вкъщи.
Внимателно обмислих плановете си. Заповядах на Карака да замине за Раджагриха, където да действува като търговски агент на Великия цар. Трябваше също да подготви втори керван с желязо от Магадха, на по-умерени цени от тези, за които се бях договорил аз. Амбалика и синът ми щяха да останат в Шравасти, докато изпратя да ги вземат или самият аз се върна.
За всеобща приятна изненада войната между Магадха и Кошала не избухна. Въпреки че изпрати войски към Варанаси, Аджаташатру не се опита да превземе града. В същото време Вирудхака поведе кошалската армия не на юг към собствения си обсаден Варанаси, а на изток към република Шакя. Републиката падна за няколко дни и бе присъединена към територията на Кошала. Сега Републиканската федерация бе на бойна нога.
Общо взето, бях щастлив, че се връщам в Персия, където битките се водят на значително разстояние от Суза, а върховното престъпление — отцеубийството — е почти непознато сред арийците по нашите земи. Струваше ми се чудовищно, че двамата най-могъщи царе на Индия бяха убити от собствените си синове. Но принц Джета приемаше този факт съвсем спокойно.
— Имаме една стара поговорка — каза той. — „Принцовете, подобно на раците, изяждат собствените си родители“.
В последна сметка моята мисия в индийските царства съвпадна с жестоко кръвопролитие и премина под астрологичния знак на рака.
От практична гледна точка за мен бе по-лесно да работя с Вирудхака, отколкото с баща му. Преди всичко Вирудхака бе отличен администратор и за кратко време Кошала отново стана такава, каквато трябва да е била в онези славни дни, за които всички толкова разказваха. Но от друга страна, не ми се е случвало да посетя нито един град в света, където да не ме уверяват, че златният век току-що е свършил. Изглежда, никога не пристигам навреме.
Бях почетен гост при коронацията на Вирудхака — древен ритуал, който бе извършен на мястото за увеселения извън града. Не си спомням подробности от сложните церемонии, освен че май ги изпълниха малко набързо.
