— Не знам — замисли се Кордеро. — След това затвори.
— Със сигурност е инсталирал някаква система за наблюдение в къщата си или компютърът е активирал телефона му, когато влязохме. Издънил се е и го знае. Трябва да стигнем до пристанището час по-скоро.
— Може да е навсякъде.
— Не мисля — заяви Харват и тръгна напред към мястото, където бяха паркирали колата ѝ. — Според мен вече нямат време и са загърбили всякакви задръжки. Ще ликвидират и Ренър тази вечер.
— Но къде?
— Кое е последното значително историческо събитие, случило се също на пристанището?
Кордеро спря, осъзнавайки за какво става дума.
— Бостънското чаено парти.
Парченцата от мозайката започнаха се наместват и да придобиват смисъл, поне за нея. Обясни си как е станало така, че убиецът бе успял да избегне камерите, да не остави никакви следи на местопрестъпленията, дори странната инсталация в сградата на Дървото на свободата — Сал беше учил инженерство, преди да се прехвърли към криминологията, но продължаваше да е запленен от постиженията на техниката.
Към всяко от тези парченца имаше и множество въпроси. Харват ѝ бе обяснил какво представлява „Клубът на плувците“ и дори как вероятно Сал е бил привлечен в него. Това, което тя продължаваше да не проумява, бе защо отвличаха и убиваха хора. Съзнаваше, че трябва да насочи усилията си другаде. Сал и хората, за които работеше, трябваше да бъдат спрени.
Когато влезе в колата си и блутут устройството се синхронизира с телефона ѝ, тя потегли и активира говорителя на телефона. Не искаше да използват полицейските честоти или мобилните им оператори. Сал имаше достъп до тях, а двамата с Харват нямаха намерете да му помагат.
Свърза се със своя командир и го информира за новите обстоятелства, докато в същото време с максимална скорост се носеха към пристанището. Обясни му от какво имат нужда, като не пропусна да му напомни да не използва полицейските честоти и връзки. Сал със сигурност слушаше всички.
Харват слушаше разговора ѝ и веднага щом тя свърши, неговият телефон иззвъня. Беше Бил Уайс. Търсеше го от клетъчния си телефон, а не от стационарния си във Вашингтон.
— Бил — започна Харват, когато вдигна, — моментът не е много подходящ.
— Разполагаме със сигурна информация за самоличността на убиеца. Принадлежи на „Клуба на плувците“. Името му е Салваторе…
— Сабатини — уточни Харват, довършвайки изречението му. — Известно ми е. Току-що бях в дома му.
— Как успя да…
— Дълга история — прекъсна го отново Харват. — Къде си? Карлтън спомена, че си на път за тук, за да помогнеш да спипаме онези типове.
— В града сме. Дори заловихме един от тях.
Харват извърна лице към Кордеро.
— Хванали са един — осведоми я той. — Бил, пускам те на високоговорител, за да те чува и следовател Лара Кордеро от отдел „Убийства“ на Бостънската полиция. Беше партньор на Сабатини. Можеш да ѝ имаш пълно доверие.
— Кого заловихте? — попита Кордеро, след като Харват натисна съответното копче на телефона си и го сложи между двамата.
— Оперативен от ЦРУ на име Старк. Разпитахме го и стана ясно, че тук някъде в Бостън има още двама от техните. Някой си Вакаро и шефът на екипа Том Къшинг.
— Имам новина за теб, Бил — намеси се Харват, сещайки се за макета на свръхзвуковия джет, който видя в стаята на Марко. Същия макет той получи при първия си полет с изпратения от федералния резерв „Еъриън“. — Според мен тези типове не работят против Резерва, а за него.
— Прав си и ще ти кажа защо. Служител в ЦРУ, някой си Фил Дъркин, организирал всичко това с предишния председател на Резерва.
— Председателя Сойър ли имаш предвид? Онзи, който почина?
— Точно така. Дълга история, но саудитци принудили Сойър да им направи някои услуги. Единственият начин да се отърве бил да наеме Дъркин за тази работа и Дъркин приел, но само при условие, че Сойър финансира някои от операциите му в сянка. Всичко това работело, докато Сойър не размислил и с наближаването на края на мандата си подготвил списък с потенциални кандидати за своето място, вероятно с надеждата, че така ще оправи нещата.
— Което със сигурност щяло да застраши финансирането на Дъркин.
— Именно. И преди да лансира свой кандидат за освободеното председателско място, трябвало да се освободи от петимата други, които вече се обсъждали.
— Къде си в момента? — попита Харват.
— Заловихме Старк в хотел близо до пристанището.
— Според нас и Сабатини е там. Пътуваме към пристанището.
— Скот, побързайте. Старк твърди, че днес ще убият и последния отвлечен.
Колата на Кордеро пристигна със запалени светлини и включена сирена на пристанището и спря със скърцащи спирачки на самия ръб на кея. Командирът на спасителния екип от водолази към полицията на Бостън вече бързаше към тях.
— Всички от екипа са в готовност и до пет минути ще сме във водата.
— Нямаме пет минути, сержант — обади се Харват. — Трябва да тръгнем веднага. Къде е лодката ви?
