Във всеки друг момент Харват би обърнал поканата ѝ в шега, че му предлага да облече нейните дрехи, но знаеше, че не го кани да направи това. В момента тя бе невероятно уязвима и той се отнесе с подобаващо уважение към нея.
Потънали в мълчание, се движеха по бостънските улици. Нямаше много за казване. Не и след случилото се току-що.
Аналогията беше глупава, но докато се приближаваха все по-близо до дома ѝ, Кордеро приличаше на рицар, който постепенно се освобождава от снаряжението си. Сякаш чуваше как доспехите трополят по асфалта и остават зад колата.
С падането на всеки къс, тя омекваше и Харват видя друга нейна страна, нещо, което не бе успял да съзре, докато пиеха виното на вечеря. Ченгето, което не искаше да взема затворници, беше секси, но жената в него беше още по-привлекателна. Сякаш се превръщаше в напълно различен човек. И ставаше точно това. Преобразяваше се в майка, дъщеря и съвсем обикновен човек. Трансформацията беше завладяваща. Дълбочина, която той не бе осъзнавал никога в жените, които беше познавал по-рано.
Пристигнаха в дома ѝ и той паркира колата ѝ в гаража. Беше красива сграда с три апартамента, построена от тежки каменни блокове.
— Цялата ли е твоя? — попита той.
— Цялата — кимна Кордеро — Давам под наем само партерния етаж, аз и Марко сме на втория, а горе живеят родителите ми.
— Кой е с Марко сега?
— Предполагам, майка ми. Татко сигурно си е легнал вече.
Пътьом тя провери пощата и поведе Харват към втория етаж. Веднага след входната врата имаше малък сейф за оръжие. Тя прибра в него основното и резервното си оръжие заедно с белезниците, значката и документите си.
— До леглото си не държиш нищо май? — попита той.
— Държа, разбира се — отвърна следователката. — Но не и този пистолет. Прищракването на дванайсеткалибровия звучи много по-застрашително от един глок.
Харват се засмя. Харесваше му тази жена, и то много. Кордеро се усмихна и го поведе към дневната, където майка ѝ гледаше телевизия.
Тя ги представи на английски език, а после продължи за малко с майка си на португалски. Харват нямаше представа за какво говорят, но по изражението на възрастната жена съдеше, че дъщеря ѝ описва накратко какво се е случило. Кордеро изглеждаше от тези, които ще се опитат да спестят на майка си ненужните тревоги, и сигурно бе пропуснала много от събитията. Накрая и двете жени погледнаха Харват и майката му се стори впечатлена. Така и не можа да определи защо. Предположи, че Кордеро ѝ е казала как я е съборил на земята и се е хвърлил отгоре ѝ, за да я защити от взрива.
Следователката го поведе по коридора до стаята за гости.
— Банята е зад тази врата — каза тя. — Има чисти кърпи. Можеш да ползваш всичко, което ти е необходимо. Ще донеса дрехи и ще ги оставя на леглото.
— Благодаря — каза Харват.
— Моля — отвърна тя, задържайки се до вратата.
— Видях изражението на лицето на майка ти — усмихна се той отново.
— Какво изражение?
— Накрая, когато спомена какво е станало при експлозията и останалото — как съм те повалил на земята. Не трябваше да ѝ го казваш.
Кордеро се засмя.
— Не се самоласкай. Не съм ѝ казала.
— Какво?
— Попита ме къде си израснал. Казах ѝ: Южна Каролина. А тя реши, че приличаш на сърфист. Отвърнах ѝ, че това е невъзможно.
— Защо да е невъзможно?
— Защото изобщо не си се научил да плуваш.
Играеше си с него и той не само нямаше нищо против, но дори му харесваше.
— Наблизо има ресторант, който работи до късно — добави тя. — Можем да изпием по едно и да хапнем там.
— А Марко?
— Майка ми ще остане с него. Хайде, побързай да вземеш душ. Изгладнях.
В банята за гости на Кордеро „гостът“ завари самобръсначки, вода за дезинфекциране на устата, гребени и всичко, което би му потрябвало. След като набързо взе душ и се избръсна, той излезе и видя, че тя е оставила на леглото дрехи, както беше обещала. Повечето от тях му бяха почти по мярка.
След като се облече, закачи кобура си на колана, провери оръжието и едва тогава сложи сакото. Погледна се в огледалото на банята. Мислеше, че пистолетът ще личи под дрехата, но не се виждаше. С две думи, беше се справила много добре.
Харват прехвърли съдържанието на джобовете си в дрехите, които носеше сега, излезе от стаята и тръгна към предната част на апартамента.
Проведе любезен разговор с майката на домакинята, докато Дара се появи от стаята си, обута в джинси, ботуши и блуза, която много ѝ отиваше. Косата ѝ беше опъната в конска опашка и имаше лек грим с червило в цвят, който насочваше вниманието към привлекателните ѝ плътни устни.
— Стават ти всичките — отбеляза тя. — Добре изглеждаш.
— Благодаря. Ти — също.
— Готови ли сме да тръгваме?
— А прегръдката за сина ти?
— Гушнах го, докато ти се къпеше, но искам да го целуна за довиждане. Защо не дойдеш с мен?
— Разбира се.
Харват я последва по коридора край стаята за гости до малко помещение, отделено от основната спалня. С огромните плюшени мечета, окачените на тавана самолети и светлите сини стени, това беше идеалната стая за момче. Заспало в леглото на колела и заобиколено с прегради, за да не падне, лежеше чудесно малко момченце.
