— Ако щом се прибера — отбеляза Харват, докато поемаше закачалката, — открия, че плочите ми на „Кул енд дъ Генг“ липсват, ще стане голям скандал.
— Никой не се е доближавал дори до скъпоценния ти
Беше ред на Харват да се засмее. Слоун Ашби бе наистина остроумна и човек рядко можеше да я хване натясно. Напомняше му много за самия него на нейната възраст — вироглав и уверен в себе си. И въпреки всичко той с радост общуваше с нея. Заради категоричното настояване на Стареца да не се забърква с Ашби, Харват гледаше на нея като на по-малка сестра и се държеше подобаващо.
— Заповядай — подаде ѝ той кутийката с макета на свръхзвуковия джет „Еъриън“, — наистина ти нося малък подарък.
Слоун вдигна капака и вдигна вежди от изненада.
— Охо! Гледай ти. Знаеш какво харесват жените. Чудя се как някоя не те е пипнала досега.
— Не че е нямало опити — отвърна Харват, пъхна несесера под мишница с усмивка и се насочи към сервизните помещения на „Обслужване на бизнес авиацията“, за да си вземе душ и да се преоблече.
Служителите на „Обслужване на бизнес авиацията“ взеха данните на Харват и му показаха къде може да се възползва от услугата да вземе душ и да се преоблече. Парата бързо изпълни тясното помещение. След изтощителното пътуване бе мечтал за дълъг горещ американски душ почти толкова силно, колкото и за двоен чийзбургер. Просто беше различно.
Влезе в кабината и затворил очи, остави водата да се стича по изтерзаното му от умора тяло. Работата му го бе изцедила не само умствено, но и физически. Винаги се бе грижил старателно за формата си и това личеше. Малко мъже на неговата възраст можеха да се похвалят с такава. Не биваше да забравя, че с времето не става по-млад. Това не му пречеше да провежда операциите както трябва, но времето за възстановяване ставаше все по-продължително. Някой ден щеше да се наложи да погледне истината в очите и да признае, че тази работа е за по-млади мъже, и да се замисли за нова насока на развитие. Стареца също му го бе казал и полека-лека го готвеше да поеме един ден бизнеса. Според Харват обаче имаше много време до този момент.
Можеше да стои под душа вечно и да остави почти хипнотизирания си мозък да се наслаждава на горещината и парата, само че го чакаше работа. Пое дълбоко въздух и намали температурата на водната струя, докато стана почти ледена. Издиша и започна да брои до трийсет.
Беше убеден, че студът, който понасят тюлените в своята кариера, е толкова много, че след време се превръща в техен проблем. Наблюденията му по този въпрос бяха се превърнали в анекдот, но той познаваше десетки мъже, които след оттеглянето си се установиха в места с топъл климат и никога повече не стъпиха там, където имаше и най-малка възможност температурите да паднат сериозно.
Твърдо бе решил нещо незначително като студа да не влияе на решенията му, ето защо всяка сутрин държеше лицето си известно време под ледените струи. Естествено, усещането беше като от шок, но пък и действаше като безплатно двойно еспресо и го зареждаше с енергия. На това разчиташе и днес.
Излезе изпод душа, подсуши се с хавлиената кърпа и я завърза около кръста си. От дясната страна забеляза синина, която дори не беше усетил как се е получила, до този момент не бе изпитал и болка. Вероятно се беше случило, докато завземаха танкера от пиратите или измъкваха капитана от Сомалия. По време на акция в тясно пространство се удряш в толкова много предмети, че в първия момент дори не обръщаш внимание на натъртванията. Боеше се дори да погледне в какво състояние са краката му. Обичаха да се шегуват, че при акция в тясно пространство, или АТП, единствената задача на пищялите ти е да откриват мебелите в тъмното.
