Тайният орден полностью

— Не ми се прави на умник. Какво ѝ е на тази риза? Белите ти да не са на химическо?

Рийд Карлтън беше мъж от старата школа. Винаги носеше костюми на „Брукс Брадърс“, бели ризи и много консервативни вратовръзки. Така беше облечен и сега. Светлокафяво палто лежеше сгънато на пейката до него редом до брой на „Уолстрийт Джърнъл“, чаша кафе и кесийка, от която вероятно вадеше трохи от мъфин за храна на гълъбите.

— Това е избрала Ашби от гардероба ми.

— Жени — кимна пренебрежително Стареца с глава. — Трябваше да изпратя някой мъж да ти вземе дрехи.

Харват знаеше, че Стареца харесва Ашби и думите му не значеха нищо в момента, просто по някаква причина бе в лошо настроение.

— Трябва да тръгваме — рече той.

— Къде? Отсреща в Държавния департамент ли?

Карлтън се изкикоти под нос и си събра нещата.

— Тия момчета са в състояние да провалят дори погребение с един опечален. След всички неприятности, които ми създадоха, докато бях в ЦРУ, няма сума, която да ме убеди да ги приема за клиенти. Дори при сегашното ни положение.

Харват не беше много сигурен, но знаеше, че е най-добре да не спори.

— Щом няма да ходим в Държавния, с кого ще се срещаме?

Карлтън посочи Си Стрийт с брадичка и пое нататък.

— Какво знаеш за федералния резерв?

— За Резерва ли? Чакай да помисля. Знам, че технически не те печатат парите ни.

— Техническине произвеждат и сладолед, но не за това питах.

Охо! Под задника на Стареца наистина пуши.Харват се изкуши да отбележи, че ако наистина от Резерва са изпратили самолета, с който го доведоха, имат много добра машина, но навреме се усети и додаде:

— Монетарната ни политика се определя от федералния резерв.

— Този отговор е по-добър. И какво означава?

— Определят размера на лихвите, при които банките отпускат заеми.

— И това ли е всичко? — попита Карлтън. — Дотам ли се простират познанията ти?

— Според мен повечето хора и това не знаят. Малцина се интересуват от федералния резерв.

— А би трябвало.

Харват нямаше възражения. Изобщо американците би трябвало да се интересуват от много неща. Но не беше съвсем сигурен къде точно в такъв един списък би се наредил Резервът.

— Ти каква специалност имаше? Не беше икономика, нали?

Стареца чудесно знаеше какво е образованието му. Това с икономиката беше удар в корема.

— Политология и военна история.

— Не ви ли дадоха да четете нещо от Джон Адаме в Калифорния?

— Да, разбира се. Войната за независимост и историята на републиката бяха темите на основните четива. Произведенията на всички бащи основатели също бяха в програмата.

— В такъв случай ще можеш да кажеш каква според Адаме е една от най-големите слабости на Америка, за която той говори с Джеферсън.

— Една от най-големите слабости на Америка… — повтори замислено Харват, за да има време да помисли. — Като имам предвид къде се намираме, съм готов да предположа, че има нещо общо с банковото дело.

— Така е. Адаме вижда пълното невежество на хората, когато става дума за пари, кредити и обращение на парите, което според него е голям минус.

— Не го знаех. И какво общо има с нашата среща във Федералния резерв все пак?

— Не ти ли е попадал вестник, откакто замина? — попита Стареца.

— Там, където се намирахме, нямаше много будки за продажба на вестници.

Изражението на Карлтън внезапно омекна.

— Извинявай, не ти казах дори колко добре се справи там.

Не го биваше в изказването на похвали, нито кратки, нито по-обстойни.

— Така е, сър.

— А би трябвало. Задачата беше трудна и ти се справи забележително добре. С отвличането на капитана на брега ти връчиха грамадна кошница, с лимони, но ти все пак успя да направиш лимонада от тях. Но пък ти и хората ти оставихте много убити сомалийци зад гърба си.

— Не, сър. Оставихме много мъртвипирати.

— Разбирам — кимна Стареца. — И по-добре всички тях, вместо когото и да било от вас. Но сега имам проблем с френска организация по правата на човека, която научила за акцията и се опитва да разплете случая и да го превърне в инцидент от международно значение. Ако всичко беше останало в рамките на танкера, щеше да е едно, но слизането на сомалийския бряг и влизането в селото създава нова поредица от неприятности.

— Нямахме никакъв избор. Бяха убили щурмана и имахме всички основания да смятаме, че възнамеряват да направят същото и с капитана — поясни настойчиво Харват.

— Така е, разбира се, но не ме слушаш внимателно. Избрал си верния път. Ако беше оставил капитана, щяха да му видят сметката. На всички ни е ясно. И въпреки всичко собствениците на „Сиена Стар“ са неспокойни. Не искаха да се стига до слизане на брега и сега са разтревожени, че инцидентът ще се стовари на техните глави. В момента са ни заклещили в ъгъла и отказват да преведат парите, докато шумът не стихне.

Едва сега Харват разбра каква е причината за лошото настроение на Стареца.

— Не знам какво да кажа.

— По-добре си мълчи.

— Чувствам се отговорен за това, че задържат плащането.

— Дадох ти картбланш да слезете на брега — вдигна ръка Карлтън. — Ще се оправя с тях. Междувременно обаче трябва да обсъдим онова, което ни предстои.