— Питахте ме дали съм виждал вестник, откакто заминах — кимна Харват. — Не съм. Какво става?
Шефът му подаде броя на „Уолстрийт Джърнъл“, който бе прегънат на статия от вътрешните страници.
— Можеш да я прочетеш, но има страшно много подробности. Преди седмица председателят на федералния резерв получи инфаркт и почина.
Харват се взря в снимката. Познаваше този мъж от новините по телевизията и от пет-шест статии от последните няколко години.
— Съжалявам за семейството му.
— Аз също, но не това е причината, поради която ни поканиха на тази среща.
— А коя е?
— Във връзка със създалото се положение президентът на Съединените щати съставил много таен, според някои свръхсекретен списък на хора, един от които ще бъде следващият председател на федералния резерв. Снощи всички те са изчезнали.
— Как така? — изуми се Харват. — Всичките ли?
Карлтън кимна.
— Тялото на една жена от списъка — Клер Маркорт, бе открито тази сутрин.
— Къде? Какво се е случило?
Стареца спря за миг. Намираха се до сградата на федералния резерв от бял мрамор, която заемаше цяла пресечка.
— Точно това ще обсъдим тук сега — посочи възрастният мъж един не много набиващ се на очи вход.
Фил Дъркин се облегна назад в стола, затвори очи и притисна длани в слепоочията си, опитвайки се да разсъждава.
— Засега знаем, че Нафи не е имал нищо в тази папка. Може би само списъкът за пазаруване на жена му или договорът за наем на апартамента на любовницата му в Аман.
— Той не блъфираше, Фил — убеждаваше Лидия Райън своя бивш началник. — Ако беше седял срещу него, както седях аз, щеше да видиш, че е напълно сериозен.
— Сигурно щеше да ти даде информацията, ако беше спала с него.
— Майната ти, Фил — отвърна Райън с отвращение. — Да беше преспал ти с Нафи Насири, да видим дали под чаршафите щеше да ти разкрие заговора.
— Не мисли, че сериозно ти предлагам да преспиш с Насири, за да получиш информацията, Лидия.
— Така ли? Защото на мен ми се стори, че точно това правиш. Всъщност би трябвало още сега да занеса папката на седмия етаж и да видя как ще накарат задника ти да отскочи догоре. Май не си добре.
Дъркин се засмя, наведе се напред и се взря в нея.
— Нямаш представа какво значи да не си добре.
— Гледам теб и представата добива ясни очертания в главата ми.
— Аз съм първият човек в историята, който прекалява с пиенето на служебно тържество за Коледа и се пуска на колежка. Аз съм дяволът.
— Първо, ние с теб не бяхме колеги, а ти беше мой
— Не е здравословно да живеем в миналото, Лидия. Време е да забравиш.
— Така ти отърва, нали? Обзалагам се, че ще си най-доволен, ако изобщо напусна Управлението.
— Ще съм най-доволен, ако устата ти не работеше толкова много. Не съм се измъкнал по тънкия лед. Отстраниха ме временно от длъжност без заплата и жена ми ме напусна.
— Бренда те напусна, защото си задник, а пиенето те досъсипа. Управлението трябваше да те уволни, но ти ги изработи по най-долен начин и оправда лошото си поведение с факта, че си алкохолик. Вместо да те изхвърлят, те изпратиха в център за рехабилитация. Като стана дума, ти правиш ли си труда да посещаваш още срещите на „Анонимните алкохолици“?
— Не е твоя работа!
— Щом казваш — сви Райън рамене. — Мога да си представя колко още има като теб.
— Може ли да говорим по същество? Имам много друга работа.
—
Дъркин сви рамене и я погледна.
— Никой от тези, които търсят, не работи вече тук. Програма „Затъмнение“ беше закрита. Какво искаш да направя?
— Да видим — отвърна тя. — Това е Централното разузнавателно управление. Имаме позиции и връзки в целия свят. Може да се опиташ да ги намериш.
— Сякаш забрави, че програма „Затъмнение“ технически вече не съществува. Не мога просто така едностранно да стартирам операция, за да търся група американски граждани, снимани как обядват в Кипър.
— И забелязани в Египет и Либия, преди да започнат размириците.
— Неприятно ми е да ти напомня, Лидия, но да посетиш тези страни не е престъпление.
Райън не можеше да повярва на ушите си.
— А какво ще кажеш за обяда с двама от ръководителите на „Мюсюлманско братство на Йордания“?
— И това не е престъпление.
— Нещата са сериозни, Фил. Управлението няма да се откаже, защото ще се изплаши.
— Не казвам, че не е сериозно.
Райън погледна бившия си шеф право в очите.
— Може би не познаваш Нафи Насири така добре като мен. Повярвай ми, той не блъфира.
— Познавам го по-добре, отколкото си мислиш.
— Ако е така, сигурно знаеш, че той няма да се качи на клона, без да е разбрал дали е достатъчно здрав и без да е сигурен какво ще вземе със себе си, слизайки долу.
