„Кеъринг Интернешънъл“ беше името на неправителствена организация, под името на която работеше екипът за политическа дестабилизация на Райън. Познавайки в общи линии ЦРУ и по-специално Фил Дъркин, ако програмата е била прехвърлена към сенчестата страна на техния бизнес, Райън силно се съмняваше, че вече са измислили ново прикритие. Със сигурност бяха сменили паролите за достъп и кой има право на този достъп, но едва ли бяха направили нещо повече. Беше дошла да се срещне със Стивънсън именно за да се увери дали това наистина е така. Ако имаше някакво движение по сметките, то разследването им щеше да се премести на съвсем друго ниво.
— Ерик, чуй ме — рече тя. — Ако не си направил нищо нередно, няма защо да се безпокоиш.
— Естествено, че не съм — настояваше той. — Аз съм патриот и не мога да си позволя да крада от вас. Тук съм, защото искам да помогна. Държа да правя нещо за своята страна.
Последната забележка прободе Райън между ребрата и тя положи сериозни усилия с нищо да не покаже колко я заболя. Стивънсън беше добър човек. Никак не ѝ харесваше това, което му причиняваше в момента, но животът на много хора, включително и нейният собствен, бяха заложени на карта.
— Колкото по-бързо се съгласиш да ни сътрудничиш, толкова по-скоро ще напуснем тази сграда.
— Готов съм да сътруднича, както винаги.
— Обясни ми тогава защо липсват суми от сметката на „Кеъринг Интернешънъл“.
— Защото ми наредиха да намаля сумата до известно равнище.
— Кой ти нареди?
— Дъркин.
— И защо му е било това?
Стивънсън вдигна ръце нагоре.
— Отварям сметки и прехвърлям суми според нареждането на клиентите. Това е. Всичко останало е във вашите ръце. Като стана дума, имаше нещо не както трябва.
— Кое по-точно?
— Ами ти — отговори Стивънсън. — Навсякъде липсваше твоето име. Лично Дъркин ми се обади и нареди да залича името ти. Местели те на друга позиция или нещо такова. Нямало да работите вече заедно. Затова и толкова се изненадах, когато те видях днес. Ако има проблем със сумите, защо Дъркин не ми се обади?
Подхвърляйки идеята за злоупотребата с фондовете, Райън беше готова да чуе и този въпрос, но Макгий вече беше поел инициативата.
— Точно така, господин Дъркин — повдигна той вежда, докато измъкваше нова папка от купчината пред него. Този път надписът отгоре гласеше: ДЪРКИН, ФИЛИП.
— От колко време поддържате финансови отношения с господин Дъркин?
Стивънсън отново загуби самообладание и започна да се мести в стола си.
— Не помня точно. Около шест години май?
— Питате ли ме, господин Стивънсън — остро попита Макгий, — или ми съобщавате?
— По-скоро ви съобщавам, така да се каже.
— Съдействали ли сте на господин Дъркин през тези шест години за откриване на офшорни сметки на негово име на Кайманите?
— Не, разбира се.
— А в Цюрих?
— Не.
— Андора?
— Не съм откривал лични негови сметки.
Макгий прокара пръст надолу по въображаем списък в папката с надпис „Дъркин“.
— Значи няма сметки в Гибралтар, Гренада, Белиз или Вануату?
— Божичко, толкова много сметки ли има на негово име?
— Много пари липсват, господин Стивънсън.
— Лидия, трябва да ми повярваш — обърна се директорът на банката към нея. — Нямам нищо общо с липсата на тези пари. Сметката на „Кеъринг Интернешънъл“ беше намалена и бе открита нова.
— На чие име? — попита тя.
— Същият екип, но без твоето име.
— А хрумвало ли ти е някога, че Дъркин може да не е оторизиран да води такива разговори с теб?
— Лидия — стъписа се човекът, — вие дойдохте при мен, не аз при вас. Управлявам малка общинска банка. Един ден при мен пристигат няколко агенти на ЦРУ, мисля си, че ще искат бизнес кредит, а те ме питат готов ли съм да служа на страната си, без да напускам дори кабинета си. — Той замълча за миг. — Жена ми ме предупреди, че може да се случи подобно нещо. В какво съм се забъркал?
— В голяма неприятност — увери го Макгий.
— Чакай малко — намеси се Райън. — Ако Ерик ни казва истината, в такъв случай разследването трябва да се насочи към Дъркин.
— Така си е — побърза да се съгласи Стивънсън.
Макгий обаче не изглеждаше убеден, макар че мълчеше.
— На чие име е открита новата сметка? — попита тя.
Стивънсън включи компютъра си и след малко сподели с тях:
— Запазена е същата структура на неправителствена организация, само името е сменено с „Хендс ъф Пийс Интернешънъл“.
— Кога за последен път са преведени пари по тази сметка?
— Преди две седмици.
— Кредитни карти, преводи, все през тази сметка, нали?
Директорът на банката натисна още няколко клавиша.
— През поредица от клонови сметки.
Райън погледна Макгий. Време беше да дадат шанс на Стивънсън да се измъкне.
— Мисля, че знам как Дъркин е криел суми — обади се тя.
— Това не променя отговорността на господин Стивънсън — намеси се Макгий.
Човекът започна да протестира, но Райън вдигна предупредително длан, за да го накара да замълчи.
— Боб, Ерик доказа, че е готов да съдейства.
Макгий потупа папката на Дъркин в бедрото си и се направи, че размишлява.
— Може да не се окаже достатъчно.
— Как така не е достатъчно? — възкликна Стивънсън. — Какво друго очаквате от мен?
