Все още беше лято тогава. Робърт седеше на Железния трон, Бейлон въсеше вежди на Стола на Морски камък, а Седемте кралства бяха в мир. Аша отплава на „Черният вятър“ покрай брега, за да търгува. Спряха на Белия остров и Ланиспорт, и още в десетина по-малки пристанища, преди да стигнат до Арбор, където прасковите винаги бяха огромни и сладки. „Виж“, беше казала първия път, когато поднесе една до бузата на Карл. Когато го накара да отхапе, сокът потече по брадичката му и трябваше да я целуне, за да я почисти.
Цяла нощ ядоха праскови и се поглъщаха един друг, а щом се върна дневната светлина, Аша бе толкова заситена, лепкава и щастлива, колкото не беше била никога в живота си. „Преди шест години ли беше, или седем?“ Лятото беше гаснещ спомен и бяха минали три години, откакто Аша за последен път се бе насладила на праскова. Все още се наслаждаваше на Карл обаче. Капитаните и кралете можеше да не я искат, но той я искаше.
Аша беше имала други любовници. Някои споделяха ложето ѝ за половин година, други — за половин нощ. Карл ѝ носеше повече наслада от всички останали наведнъж. Можеше да се бръсне веднъж на две седмици, но рошавата брада не прави никого мъж. Харесваше ѝ допирът на гладката му мека кожа под пръстите ѝ. Харесваше ѝ как дългата му права коса забърсва раменете му. Харесваше ѝ как целува. Харесваше ѝ как се усмихва широко, когато погали с пръсти зърната му. Космите между краката му бяха с по-тъмен оттенък на пясъчнорусото от косата по главата му, но бяха нежни като пух в сравнение с черния храст между бедрата ѝ. Това също ѝ харесваше. Имаше тяло на плувец, дълго и стройно, без нито един белег.
„Свенлива усмивка, силни мишци, вещи пръсти и два сигурни меча. Какво повече би могла да иска всяка жена?“ Щеше да се е омъжила за Карл, и то с радост, но беше дъщеря на лорд Бейлон, а Карл нямаше знатно потекло, беше внук на бивш роб. „Твърде нисш по род е, за да мога да се омъжа за него, но членът му не е толкова ниско, че да не мога да го засмуча.“ Пияна, пропълзя усмихната под кожите и го пое в устата си. Карл се размърда в съня си и след малко започна да се втвърдява. Докато го възбуди отново, беше буден, а тя — мокра. Аша придърпа кожите около раменете си и го яхна, вкара го толкова дълбоко в себе си, че не можеше да различи чий е членът и чия — вагината. Този път стигнаха заедно до върха.
— Моята мила лейди — промълви той след това, с все още хриплив от съня глас. — Моята сладка кралица.
„Не — помисли Аша, — не съм кралица, нито ще бъда някога.“
— Хайде, спи.
Целуна го по бузата, прекоси тихо спалнята на Галбарт Гловър и разтвори широко капаците. Луната беше почти пълна, а нощта толкова ясна, че можеше да види планините с увенчаните им със сняг върхове. „Студени, голи и враждебни, но красиви на лунната светлина.“ Билата им блестяха бели и неравни, като наострени зъби. Склоновете и по-малките върхове се губеха в сянка.
Морето беше по-близо, само на пет левги на север, но Аша не можеше да го види. Твърде много хълмове се издигаха в тази посока. „И дървета, толкова много дървета.“ Вълчия лес, така наричаха северняците гората. Повечето нощи човек можеше да чуе вълците, как се викаха в тъмното. „Океан от листа. Де да беше океан вода.“
Дълбоки лес можеше да е по-близо до морето от Зимен хребет, но все пак беше твърде далече за вкуса ѝ. Въздухът миришеше на борове вместо на сол. На североизток от мрачните сиви планини се издигаше Валът, където Станис Баратеон бе вдигнал знамената си. „Врагът на моя враг е мой приятел“, казваха някои, но другата страна на тази монета беше „врагът на моя приятел е мой враг“. Железнородените бяха враговете на северните лордове, от които този претендент Баратеон се нуждаеше ужасно. „Бих могла да му предложа хубавото си младо тяло“, помисли тя и избута кичур коса от очите си, но Станис беше женен също като нея, а той и железнородените бяха стари врагове. По време на първия бунт на баща ѝ беше разбил Желязната флота край Белия остров и беше подчинил Голям Уик в името на брат си.
Обраслите с мъх стени на Дълбоки лес обкръжаваха широк кръгъл хълм с плосък връх, увенчан от сводеста дълга зала с наблюдателна кула в единия край, издигаща се на петдесет стъпки над хълма. Под хълма беше дворът на замъка с неговите конюшни, ковачница, кладенец и кошара, защитени от дълбок ров, стръмен земен насип и дървена палисада. Имаше две порти, всяка защитена от две четвъртити дървени кули, и обиколна пътека за охраната по дървената стена. На южната страна на замъка мъхът растеше гъст по палисадата и изпълзяваше нагоре до средата на кулите. На изток и запад бяха празни поля. Овес и ечемик растяха там, когато Аша завзе замъка, но бяха смачкани по време на щурма. Няколко силни слани бяха убили посевите, които засяха след това, и беше останала само кал, пепел и излинели гниещи стръкове.
