Танц с дракони полностью

— Те го убиха. — Спря да се бори и увисна вяло в хватката на Мормон, очите ѝ бяха пълни със сълзи. — Брат ми. Хванаха го и го убиха.

— Кой го уби? — попита Мормон.

— Моряци. Моряци от Седемте кралства. Бяха петима, пияни. Видяха ни да играем на турнир на площада и ни проследиха. Като разбраха, че съм момиче, ме пуснаха, но хванаха брат ми и го убиха. Отрязаха му главата!

Тирион изведнъж се сети къде я е виждал и се стъписа. „Видяха ни да играем на турнир на площада.“

— Ти ли яздеше прасето? — попита я. — Или кучето?

— Кучето — изхлипа тя. — Опо винаги яздеше прасето.

„Джуджетата от сватбата на Джофри.“ С тяхното представление бе започнала цялата беля онази нощ. „Колко странно, че я срещам отново на половин свят оттам.“ Макар че навярно изобщо не беше странно. „Ако са имали половината ум на прасето си, са избягали от Кралски чертог в нощта, когато умря Джоф, преди Церсей да им е приписала част от вината за смъртта на сина ѝ.“

— Пуснете я, сир — каза на сир Джора Мормон. — Нищо лошо няма да ни направи.

Сир Джора смъкна дребосъчето на пода.

— Съжалявам за брат ти… Но ние нямаме нищо общо с убийството му.

— Той има. — Момичето се надигна на колене, притиснало разкъсаната си, намокрена от виното туника към малките си бели гърди. — Искаха него. Помислиха, че Опо е той. — Момичето вече плачеше и молеше за помощ всеки, който би се отзовал. — Той трябва да умре, както умря горкият ми брат. Някой да ми помогне. Някой да го убие. — Собственикът я дръпна грубо за ръката да се изправи и се развика на волантински кой ще му плати за щетите.

Вдовицата на брега изгледа хладно Мормон.

— Рицарите закрилят слабите и бранят невинните, казват. Колкото аз съм най-красивата девица в цял Волантис. — Смехът ѝ бе пълен с укор. — Как ти викат, момиче?

— Пени.

Старата жена заговори на собственика на езика на Стар Волантис. Тирион го знаеше, колкото да схване, че му казва да отведе момичето джудже в покоите ѝ, да ѝ даде вино и някакви дрехи за преобличане.

След като двамата тръгнаха, вдовицата изгледа Тирион с блеснали черни очи.

— Чудовищата трябва да са по-големи, струва ми се. Във Вестерос струваш лордско владение, дребосък. Боя се, че тук цената ти е доста по-ниска. Но май все пак ще е най-добре да ви помогна. Волантис явно не е безопасно място за джуджета.

— Колко сте добра. — Тирион я удостои с най-милата си усмивка. — Може би ще сте така добра да ми махнете и тези прелестни железни гривни също така? Това чудовище има само половин нос, но и половината сърби ужасно. Веригите са ми много къси, за да го почеша. Ще ви ги подаря с най-голяма радост.

— Колко мило. Но носех желязо навремето, сега предпочитам злато и сребро. И съжалявам, но това е Волантис: букаите и веригите са по-евтини от вчерашен хляб и е забранено да помагаш на роб да избяга.

— Не съм роб.

— Всеки хванат от търговци на роби пее същата тъжна песен. Не смея да ти помогна… тук. — Наведе се отново над масата. — След два дни когът „Селесори Коран“ ще отплава за Карт покрай Нов Гхиз с товар калай и желязо, бали вълна и топове дантела, петдесет мирски килима, осолен труп, двайсет делви драконов пипер и един червен жрец. Бъдете на него, когато отплава.

— Добре — отвърна Тирион. — И благодаря.

Сир Джора се намръщи.

— Карт не е целта ни.

— Корабът няма да стигне до Карт. Бенеро го е видял в огньовете си. — Старицата се усмихна хитро като лисица.

— Както кажеш. — Тирион се ухили. — Ако бях волантинец и свободен, и от старата кръв, щяхте да имате гласа ми за триарх, милейди.

— Не съм лейди — отвърна вдовицата. — Аз съм курвата на Вогаро. Трябва да се махнете оттук, преди да са дошли тигрите. Стигнете ли до кралицата си, предайте ѝ послание от робите на Стар Волантис. — Опипа зарасналия белег на сбръчканата си буза, където бе отрязала сълзите си. — Кажете ѝ, че я чакаме. Кажете ѝ да дойде скоро.

Когато чу заповедта, сир Алисър изкриви уста в подобие на усмивка, но очите му останаха студени и твърди като кремък.

— Значи копелето ме праща на смърт.

— Смърт — изграчи гарванът на Мормон. — Смърт, смърт, смърт.

„Не ми помагаш.“ Джон махна с ръка да пропъди птицата.

— Копелето те праща на обход. Да откриеш враговете ни и да ги убиеш, ако се наложи. Боравиш добре с меча. Беше учител по оръжия, тук и в Източен страж.

Торн опипа дръжката на дългия си меч.

— Да. Пропилях една трета от живота си в опит да науча на елементарните основи на фехтовката селяци, тъпаци и негодници. Не че ще ми помогне много в ония гори.

— Дивен ще е с теб, и още един опитен обходник.

— Ще ви научим на това, което трябва да знаете, сир — изкиска се Дивен. — Ще ви научим как да си бършете благородния задник с листа, като всеки добър обходник.

Кедж Бялото око се изсмя, а Черния Джак Бълвър се изплю. Сир Алисър каза само:

— Иска ти се да откажа. Така ще можеш да ми клъцнеш главата, както направи със Слинт. Няма да ти доставя това удоволствие, копеле. Но се моли да ме убие дивашки меч. Тия, които Другите убият, не остават мъртви… и помнят. Ще се върна, лорд Сняг.