— Омръзна ми да слушам какво няма да направиш. Върви.
Сир Баристан остана.
— Складовете ни са пълни за момента — напомни ѝ той — и ваше величество засади боб, лозя и жито. Вашите дотраки прогониха търговците на роби от хълмовете и разбиха оковите на робите им. Те също садят и ще носят добивите си в Мийрийн на пазара. И ще имате приятелството на Лхазар.
„Даарио ми спечели това, не че ползата е голяма.“
— Агнешките хора. Жалко, че агнетата нямат зъби.
— Това би направило вълците по-предпазливи, несъмнено.
Шегата я разсмя.
— Как се справят сираците ви, сир?
Старият рицар се усмихна.
— Добре, ваше величество. Радвам се, че попитахте. — Момчетата бяха гордостта му. — Четирима или петима имат качества за рицари. Може би дори дузина.
— И един стига, ако е верен като вас. — Скоро можеше да дойде денят, в който щеше да ѝ трябва всеки рицар. — Ще разиграят ли двубой за мен? Сигурно ще ми хареса. — Визерис ѝ беше разказвал за турнири, които беше гледал в Седемте кралства, но Дани никога не бе виждала рицарски двубой.
— Не са готови, ваше величество. Когато станат готови, ще се радват да покажат силата и уменията си.
— Дано този ден да дойде скоро. — Щеше да целуне добрия си рицар по бузата, но точно тогава Мисандей се появи под сводестия вход. — Мисандей?
— Ваше величество. Скааз чака благоволението ви.
— Да влезе.
Бръснатото теме дойде с двама от своите Бронзови зверове. Единият носеше маска на ястреб, другият — лице на чакал. Само очите им се виждаха зад бронза.
— Ваше сияние, Хиздар са го видели да влиза в пирамидата на Зак вчера вечерта. Напуснал е късно след стъмване.
— Колко пирамиди е посетил? — попита Дани.
— Единайсет.
— А колко време мина от последното убийство?
— Двайсет и шест дни. — Очите на Бръснатото теме преливаха от злоба. Негова беше идеята да накарат Бронзовите зверове да следят годеника ѝ и да отбелязват всички негови действия.
— Дотук Хиздар се справя добре с обещанията си.
— Как? Синовете на Харпията са прибрали ножовете си, но защо? Защото благородният Хиздар ги помоли мило? Той е един от тях, казвам ви. Точно затова му се подчиняват. Като нищо може да е Харпията.
— Ако има Харпия. — Скааз беше убеден, че някъде в Мийрийн Синовете на Харпията имат знатен върховен господар, пълководец, командващ армия от сенки. Дани не споделяше убеждението му. Бронзовите зверове бяха заловили десетки Синове на Харпията и те бяха издали имена, след като ги бяха подложили на суров разпит… твърде много имена, струваше ѝ се. Щеше да е хубаво да мисли, че всички убийства са дело на един-единствен враг, който може да бъде заловен и убит, но Дани подозираше, че истината е друга. „Враговете ми са легион.“ — Хиздар зо Лорак е убедителен мъж с много приятели. И е богат. Може би е купил този мир за нас със злато, или е убедил другите знатни, че бракът ни е изключително в техен интерес.
— Ако не е Харпията, поне го познава. Много лесно мога да разкрия истината за това. Разрешете ми да подложа Хиздар на разпит и ще ви донеса признание.
— Не — отвърна тя. — Не вярвам на тези признания. Донесе ми твърде много признания, всичките нищожни обаче.
— Ваше сияние…
—
Бръснатото теме се намръщи и грозното му лице стана още по-грозно.
— Грешка. Великият господар Хиздар разиграва ваше величество. Змия ли искате в леглото си?
„Даарио искам в леглото си, но го отпратих заради тебе и хората ти.“
— Може да продължиш да следиш Хиздар зо Лорак, но без да пострада. Ясно ли е?
— Не съм глух, ваше величество. Ще се подчиня. — Скааз извади от ръкава си свитък. — Ваше величество би трябвало да погледне това. Списък на всички мийрийнски кораби в блокадата, с техните капитани. Велики господари до един.
Дани прочете свитъка. Бяха изредени всички управляващи фамилии на Мийрийн: Хазкар, Мерек, Квазар, Зак, Раздар, Газийн, Пал, дори Резнак и Лорак.
— Какво да правя с този списък?
— Всеки в този списък има роднини в града. Синове и братя, жени и дъщери, майки и бащи. Разрешете моите Бронзови зверове да ги задържат. Животът им ще ви върне тези кораби.
— Ако пратя Бронзовите зверове в пирамидите, това ще означава открита война в града. Трябва да се доверя на Хиздар. Трябва да се надявам на мир. — Дани поднесе свитъка над една от свещите и огънят подхвана имената. Скааз я гледаше навъсено.
След това сир Баристан ѝ каза, че брат ѝ Регар щял да се гордее с нея. Дани си спомни думите, изречени от сир Джора в Ащапор: „Регар се бори храбро, Регар се бори благородно, Регар се бори достойно. И Регар умря.“
Когато слезе долу в пурпурната мраморна зала, я завари почти празна.
— Никакви молители ли няма днес? — попита Дани Резнак мо Резнак. — Никой, който да иска правосъдие или сребро за овца?
— Не, ваше величество. Градът е уплашен.
— Няма от какво да ги е страх.
Но имаше много и много за страх, както научи още същата вечер. Докато младите ѝ заложници Миклаз и Кезмя поднасяха скромната ѝ вечеря, супа от есенни зеленчуци и джинджифил, Ирри влезе, за да ѝ съобщи, че Галаза Галаре е дошла с три Сини грации.
— Сив червей също е дошъл, халееси. Молят да поговорят с вас, много спешно.
