Танц с дракони полностью

Старият рицар бавно прочете договора и каза:

— Ако Робърт знаеше за това, щеше да смаже Слънчево копие, както смаза Пайк, и да вземе главите на принц Доран и Червената пепелянка… и най-вероятно главата на дорнската принцеса също.

— Несъмнено точно затова принц Доран е предпочел да запази договора в тайна — предположи Денерис. — Ако брат ми Визерис знаеше, че го чака дорнска принцеса, щеше да се прехвърли в Слънчево копие веднага след като порасна достатъчно, за да се ожени.

— И с това да навлече бойния чук на Робърт върху себе си, както и върху Дорн — каза Жабока. — Баща ми бе доволен да чака, докато принц Визерис си намери армия.

— Баща ти?

— Принц Доран. — Той се поклони. — Ваше величество, имам честта да бъда Куентин Мартел, принц на Дорн и ваш най-верен поданик.

Дани се засмя.

Дорнският принц се изчерви, а придворните и съветниците ѝ я погледнаха озадачено.

— Ваше сияние? — попита Скааз Бръснатото теме на гхискарската реч. — Защо се смеете?

— Те го наричат жабок — каза тя, — и току-що научихме защо. В Седемте кралства има детски приказки за жаби, които се превръщат в омагьосани принцове, щом любимата им ги целуне. — Усмихна се на дорнските рицари и отново мина на Общата реч. — Кажете ми, принц Куентин, омагьосан ли сте?

— Не, ваше величество.

— Така и подозирах. — „Нито омагьосан, нито омагьосващ, уви. Жалко, че той е принцът, а не този с широките рамене и пясъчната коса.“ — Дошли сте за целувка обаче. Възнамерявате да се ожените за мен. Така ли е? Дарът, който ми носите, сте вие самият. Вместо Визерис и сестра ви вие и аз трябва да подпечатаме този договор, ако искам Дорн.

— Баща ми се надяваше, че бихте могли да ме намерите за приемлив.

Даарио Наарис се изсмя презрително.

— Според мен си пале. На кралицата ѝ трябва мъж, а не хленчещо момченце. Не си подходящ съпруг за жена като нея. Когато оближеш устните си, още ли вкусваш майчиното си мляко?

Сир Герис Пийвода се намръщи.

— Дръж си езика, наемнико. Говориш на принц на Дорн.

— И на кърмачката му предполагам. — Даарио забърса с палци дръжките на мечовете си и се усмихна предизвикателно.

Скааз се намръщи само както той можеше да се мръщи.

— Това момче може да е добро за Дорн, но Мийрийн има нужда от гхискарска кръв.

— Знам за този Дорн — заговори Резнак мо Резнак. — Дорн е пясък и скорпиони, и голи червени планини, изпечени от слънцето.

— Дорн е петдесет хиляди копия и мечове, вречени в служба на кралицата — отвърна му принц Куентин.

— Петдесет хиляди? — изсмя се Даарио. — Аз преброих трима.

— Стига! — каза Денерис. — Принц Куентин е прекосил половината свят, за да ми предложи подаръка си, и няма да позволя да се отнасят невежливо с него. — Обърна се към мъжете на Дорн. — Жалко, че не дойдохте преди година. Врекох се да се омъжа за благородния Хиздар зо Лорак.

Сир Герис заговори:

— Не е твърде късно…

— Аз ще отсъдя това — прекъсна го Денерис. — Резнак, погрижи се принцът и приятелите му да бъдат настанени подобаващо за знатното им потекло и всичките им потребности да бъдат задоволени.

— Както желаете, ваше сияние.

Кралицата стана.

— В такъв случай приключихме засега.

Даарио и сир Баристан я последваха по стъпалата към покоите ѝ.

— Това променя всичко — каза старият рицар.

— Това не променя нищо — отвърна Дани, докато Ирри ѝ сваляше короната. — Каква полза от трима мъже?

— Трима рицари — каза Селми.

— Трима лъжци — заяви мрачно Даарио. — Те ме измамиха.

— И са те купили също така, не се съмнявам.

Той не се опита да го отрече. Дани разгъна пергамента и го огледа отново. „Браавос. Написано е в Браавос, докато ние живеехме в къщата с червената врата.“ Защо се чувстваше толкова странно?

Неволно си спомни своя кошмар. „Понякога в сънищата има истина.“ Възможно ли беше Хиздар зо Лорак да е с магьосниците? Това ли означаваше сънят? Възможно ли беше сънят да е бил послание? Дали боговете ѝ казваха да остави Хиздар и вместо за него да се омъжи за този дорнски принц? Нещо човъркаше паметта ѝ.

— Сир Баристан, какъв е гербът на дома Мартел?

— Блестящо слънце, пронизано от копие.

„Синът на слънцето.“ Потръпна.

— Сенки и шепоти. — Какво още бе казала Куайте? „Бяла кобила и синът на слънцето. Имаше и лъв в него, и дракон. Аз ли съм драконът?“ „Пази се от напарфюмирания сенешал.“ Това го помнеше. — Сънища и пророчества. Защо винаги трябва да са в гатанки? Ненавиждам това. О, оставете ме, сир. Утре е сватбеният ми ден.

Тази нощ Даарио я облада по всички възможни начини мъж да обладае жена, а тя му се отдаде на драго сърце. Последния път, докато слънцето се вдигаше, го втвърди отново с уста, както Дорея я беше научила преди много време, а след това го язди толкова диво, че раната му отново започна да кърви, и в един сладък миг не можеше да различи дали той е в нея, или тя в него.

Но както слънцето се вдигна за сватбения ѝ ден, така и Даарио Наарис — навлече дрехите си и закопча оръжейния си колан с блестящите златни развратници на дръжките на оръжията му.

— Къде отиваш? — попита Дани. — Забранявам да правиш набези днес.