Господарят им Йезан се смееше най-силно и най-дълго всеки път, щом едно от джуджетата му паднеше или понесеше удар, цялото му огромно тяло се тресеше като лой при земетресение. Гостите му изчакваха да видят как ще реагира Юрказ зо Юнзак, преди да се включат. Върховният командващ изглеждаше толкова крехък, че Тирион се уплаши да не би смехът да го убие. Когато шлемът на Пени беше избит и отхвърча в скута на един юнкаец с кисело лице и с токар на зелени и златни ивици, Юрказ изцвърча като пиленце. А когато въпросният лорд бръкна в шлема и извади червена диня, от която закапа каша, захърка, докато лицето му не придоби същия цвят като на динята. Обърна се към домакина си и каза нещо, което накара господаря да се закиска и да заближе устни… макар че на Тирион му се стори, че в присвитите му жълти очи има гняв.
След това джуджетата съблякоха дървените брони и прогизналите от пот дрехи отдолу и се преоблякоха в нови жълти туники, осигурени за сервирането. На Тирион му връчиха кана с пурпурно вино, на Пени — кана с вода. Тръгнаха из шатрата да пълнят чаши, пантофите им зашепнаха по дебелите килими. Оказа се по-тежка работа, отколкото изглеждаше. Скоро краката му се схванаха лошо, а една от раните на гърба му отново бе започнала да кърви, червеното се просмука през жълтия лен на туниката му. Тирион прехапа език и продължи да разлива.
Повечето гости не им обръщаха повече внимание, отколкото на другите роби… но един юнкаец заяви пиянски, че Йезан трябвало да накара двете джуджета да се наебат, а друг поиска да разбере как Тирион си е загубил носа. „Натиках го в путката на жена ти и тя ми го отхапа“, за малко да отвърне… но бурята го беше убедила, че все още не иска да умре, тъй че отвърна:
— Беше ми отрязан за наказание за обида, милорд.
После един лорд със син токар с пискюли с тигрови очи си спомни как Тирион се бе похвалил с умението си на киваси на тържищния подиум и каза:
— Хайде да го пробваме. — Донесоха чинно игрална маса с фигури. Само след няколко мига лордът обърна побеснял масата и фигурите се пръснаха по килимите, придружени от юнкайски смях.
— Трябваше да му позволиш да спечели — прошепна Пени.
Кафявия Бен Плум вдигна падналата маса с усмивка.
— Пробвай с мен, джудже. Когато бях по-млад, Вторите синове сключиха договор с Волантис. Там научих играта.
— Аз съм само един роб. Благородният ми господар решава кога и с кого играя. — Тирион се обърна към Йезан. — Господарю?
Идеята, изглежда, развесели жълтия господар.
— Какъв залог предлагате, капитане?
— Ако спечеля, дай ми този роб — каза Плум.
— Не — отвърна Йезан зо Кагаз. — Но ако надвиеш джуджето ми, може да получиш цената, която платих за него, в злато.
— Готово — рече наемникът. Слугите събраха пръснатите фигури от килимите и двамата седнаха да играят.
Тирион спечели първата игра. Плум взе втората, при удвоен залог. Когато започнаха третия двубой, джуджето огледа противника си. Кафява кожа, бузи и челюст, покрити с късо подрязана четинеста брада, сиво-бяла, лицето му нагънато от хиляда бръчки, няколко стари белега. Плум изглеждаше добродушен човек, особено когато се усмихнеше. „Верният придворен — реши Тирион. — Добрият чичко, вечно усмихнат и пълен със стари поговорки и мъдрости.“ Всичко беше притворство. Усмивките изобщо не стигаха до очите на Плум, в които зад булото предпазливост се криеше алчност. „Алчен, но предпазлив е тоя.“
Наемникът беше почти толкова лош играч като юнкайския лорд преди него, но играта му бе по-скоро сдържана и неотстъпчива, отколкото смела. Началното му подреждане всеки път беше различно и в същото време еднакво: консервативно, отбранително, пасивно. „Не играе, за да победи — осъзна Тирион. — Играе, за да не загуби.“ Беше се получило във втората им игра, когато джуджето се надцени с една необмислена атака. В третата игра не стана, нито в четвъртата, нито в петата, която се оказа последната.
Към края на този последен двубой Плум — крепостта му бе в развалини, драконът му бе мъртъв, нападаха го слонове, а тежката конница на противника го бе заобиколила в тил — се усмихна и каза:
— Йоло отново печели. Смърт в четири хода.
— Три. — Тирион потупа дракона си. — Имах късмет. Може би ще трябва добре да ми потъркате главата преди следващата ни игра, капитане. Малко от този късмет току-виж полепнал по пръстите ви.
„Пак ще загубиш, но току-виж си ми дал по-добра игра.“ Ухили се, стана, взе каната с вино и пак почна да налива, след като бе направил Йезан зо Кагаз значително по-богат и Кафявия Бен Плум доста по-беден. Гигантският му господар се беше унесъл в пиянски сън по време на третата игра, бокалът се бе изплъзнал от пожълтелите му пръсти; но може би щеше да е доволен, когато се събудеше.
Върховният командващ Юрказ зо Юнзак си тръгна, подкрепян от двама яки роби, и това, изглежда, се оказа общ сигнал за другите гости също да напуснат. След като шатрата се опразни, Дойка се появи да каже на прислужващите, че може да си направят пир с остатъците.
— Яжте бързо обаче. Всичко това трябва да е почистено, преди да легнете да спите.
