Дори и във вериги Мормон изглеждаше опасен: здравеняк с мускулести мишци и изгърбени рамене. С грубите черни косми по гърдите си приличаше повече на звяр, отколкото на човек. Очите му бяха подути — две тъмни дупки на насиненото лице. На едната буза имаше дамга: демонска маска.
Когато ловците на роби се изсипаха на борда на „Селесори Коран“, сир Джора ги посрещна с меча си и уби трима, преди да го надвият. С радост щяха да го убият, но капитанът забрани: един боец винаги докарваше добро сребро. Тъй че го оковаха за едно гребло, пребит почти до смърт, гладен и дамгосан.
— Голям и силен е този — заяви търговецът. — Много пикня има в него. Ще даде добро зрелище в бойните ями. Кой ще ми открие на триста?
Никой не пожела.
Мормон не обръщаше внимание на тълпата. Очите му бяха зареяни над обсадните линии, към далечния град с древните му стени от многоцветни тухли. Тирион можеше да прочете този поглед като книга: „Толкова близо и в същото време — толкова далечен.“ Горкият нещастник се беше върнал твърде късно. Денерис Таргариен беше омъжена, казали им бяха в робските кошари. Беше взела за свой крал мийрийнски търговец на роби, колкото благороден, толкова и богат, и след като мирът се подпишеше и подпечаташе, бойните ями на Мийрийн щяха да се отворят отново. Други роби настояваха, че пазачите лъжат и че Денерис Таргариен никога няма да сключи мир с робовладелци.
— Мхиза — така я наричаха. Някой му каза, че означавало „майка“. Скоро сребърната кралица щяла да излезе от града, да разбие юнкайците и да счупи оковите им, шепнеха си.
„А после ще ни окъпе всички в ароматна вода и ще ни целуне малките ранички, и ще ги изцери“, помисли джуджето. Не вярваше в кралски спасявания. Гъбите, натикани в ботуша му, трябваше да стигнат за него и Пени. Хрус и Хубавка трябваше да се оправят сами.
Дойка все още поучаваше новите придобивки на господаря си.
— Правете всичко, каквото ви се каже, и нищо повече, и ще живеете като малки господари, обгрижвани и обожавани — обясняваше им. — Не слушате ли… но вие ще сте ми послушни, нали? Миличките ми те. — Пресегна се и ощипа Пени по бузата.
— Двеста тогава — каза водещият търга. — Голям звяр като този струва три пъти повече. Какъв телохранител ще стане! Никой враг няма да смее да ви посегне!
— Хайде, мои малки приятели — подкани ги Дойка, — ще ви заведа в новия ви дом. В Юнкай ще живеете в златната пирамида на Кагаз и ще ядете от сребърни блюда, но тук живеем простичко, в скромните войнишки палатки.
— Кой ще даде сто? — извика търговецът.
Това най-после докара цена, макар и само петдесет. Купувачът беше слаб мъж с кожена престилка.
— И един — каза дъртата с виолетовия токар.
Един от войниците вдигна Пени на колата с мулето.
— Коя е старата жена? — попита Тирион.
— Зарина — отвърна мъжът. — Евтини бойци нейните. Месо за герои. Твой приятел скоро умре.
„Не ми е приятел.“ Все пак Тирион неволно се обърна към Дойка и каза:
— Не може да позволите да го вземе тя.
Дойка го изгледа с присвити очи.
— Какво?
Тирион посочи.
— Онзи там. Участва в представлението ни. Мечокът и девицата красива. Джора е мечокът, Пени е девицата, а аз съм храбрият рицар, който я спасява. Танцувам около него и го удрям в топките. Много е смешно.
Надзирателят примижа към тръжния подиум.
— Този там? — Наддаването за Джора Мормон беше стигнало до двеста сребърника.
— И един — каза старицата с виолетовия токар.
— Вашият мечок. Разбирам. — Дойка притича през тълпата, наведе се над огромния жълт юнкаец в носилката и му зашепна нещо. Господарят кимна, гушите му се разтресоха, после вдигна ветрилото си.
— Триста — извика с хриплив глас.
Дъртата изсумтя и обърна гръб.
— Защо направи това? — попита Пени на Общата реч.
„Хубав въпрос — помисли Тирион. — Защо го направих?“
— Представлението ти започва да става скучно. Всеки глумец има нужда от танцуваща мечка.
Тя го погледна с укор, седна и прегърна Хрус, сякаш кучето беше последният ѝ верен приятел на света. „Може би е.“
Дойка се върна с Джора Мормон. Двама от робите войници на господаря им го изблъскаха в колата при двете джуджета. Той не се възпротиви. „Цялото желание за борба го напусна, след като чу, че кралицата му е омъжена“, осъзна Тирион. Една прошепната дума бе постигнала това, което юмруци, камшици и криваци не бяха успели: беше го прекършила. „Трябваше да го оставя да го вземе дъртата. Ще е полезен колкото цици на броня.“
Дойка се качи отпред и хвана поводите. Потеглиха към бивака на господаря им, благородния Йезан зо Кагаз. Четирима роби войници закрачиха до тях, по двама от всяка страна на колата.
Пени не плачеше, но очите ѝ бяха зачервени и така и не ги вдигна от Хрус. „Дали си мисли, че всичко това може да изчезне, ако не го гледа?“ Сир Джора Мормон не поглеждаше към никого и към нищо. Седеше присвит и унил във веригите си.
Тирион гледаше всичко и всеки.
