Нашийниците бяха от желязо, позлатено, за да блести красиво. Името на Йезан беше всечено в метала с валириански глифове, а под ушите бяха закрепени две малки звънчета, за да издава носещият ги весел звън при всяка стъпка. Джора Мормон прие нашийника с навъсено мълчание, но Пени започна да плаче, докато оръжейникът затягаше нейния.
— Тежък е — оплака се тя.
Тирион стисна ръката ѝ.
— От чисто злато е — излъга я. — Във Вестерос знатните дами мечтаят за такава огърлица. — „По-добре нашийник, отколкото пранга. Един нашийник може да се махне.“ Спомни си Шае и как златната верига беше блестяла, докато я извиваше и извиваше около гърлото ѝ.
След това Дойка се разпореди да стегнат оковите на сир Джора на един кол до огнището, а той самият заведе джуджетата в господарския павилион и им показа къде ще спят, в застлана с килим ниша, отделена от главната шатра със стени от жълта коприна. Щяха да делят пространството с други съкровища на Йезан: момче с криви космати „кози крака“, момиче с две глави от Мантарис, брадата жена и едно грациозно същество, наречено Сладкиши, облечено в лунни камъни и мирска дантела.
— Опитвате се да решите дали съм мъж или жена — каза Сладкиши на джуджетата. После вдигна полите си и им показа какво има отдолу. — И двете съм, а господарят ме обича най-много.
„Колекция от уроди — помисли Тирион. — Някъде някой бог се смее.“
— Чудесно — каза на Сладкиши, която имаше лилава коса и виолетови очи, — но се надявахме поне веднъж ние да сме хубавците.
Сладкиши се разсмя, но Дойка не го досмеша.
— Спести си шегите за довечера, когато ще забавляваш благородния ни господар. Ако го задоволите, ще бъдете добре възнаградени. Ако не… — Плесна Тирион по лицето.
— Ще е добре да внимавате с Дойка — каза Сладкиши, след като надзирателят се махна. — Той е единственото чудовище тук.
Брадатата жена говореше непонятна смесица от гхискарски, момчето-козел — някакъв гърлен моряшки говор, наречен Търговската реч. Двуглавото момиче беше малоумно: едната глава беше колкото портокал и изобщо не говореше, другата имаше остри зъби и беше склонна да ръмжи на всеки, който се доближи много до клетката на момичето. Но Сладкиши владееше съвършено четири езика, един от които висок валириански.
— Що за човек е господарят? — попита с тревога Пени.
— Очите му са жълти и вони — каза Сладкиши. — Преди десет години отишъл до Соторос и оттогава гние отвътре. Накарайте го да забрави, че умира, дори за малко, и ще бъде изключително щедър. Не му отказвайте нищо.
Разполагаха само със следобеда, за да научат порядките на робския живот. Робите на Йезан напълниха корито с гореща вода и наредиха на джуджетата да се окъпят: първо Пени, после Тирион. След това друг роб натърка щипещи мехлеми по раните на гърба му, за да не заберат, и ги покри със студена лапа. Подрязаха косата на Пени, а брадата на Тирион подстригаха. Дадоха им меки пантофи и нови дрехи, прости, но чисти.
Щом падна вечерта, Дойка дойде да им каже, че е време да си облекат глумската броня. На Йезан щял да му гостува върховният командващ на юнкайците благородният Юрказ зо Юнзак и трябвало да играят.
— Да развържем ли мечката ви?
— Не тази вечер — отвърна Тирион. — Нека първо да покажем на господаря ни турнира, мечката да я спестим за друг път.
— Добре. След като свършите с лудориите, ще помагате в сервирането и пълненето на чашите. Гледайте да не полеете някой от гостите, че лошо ви се пише.
Вечерните забавления започнаха с жонгльор. След него излезе трио пъргави акробати. След тях беше момчето с козите крака, което изигра гротескен танц, докато един от робите на Юрказ свиреше на костена флейта. Тирион за малко да го попита дали знае „Дъждовете над Кастамир“. Докато чакаха реда си, наблюдаваше Йезан и гостите му. Сушената слива на почетното място очевидно трябваше да е върховният командващ на Юнкай. Изглеждаше страховит горе-долу колкото халтаво столче. Придружаваха го десетина други юнкайски лордове. Двама наемнически капитани също бяха гости, всеки придружен от десетина бойци. Единият беше елегантен пентоши, побелял и облечен в коприна, освен наметалото му — дрипав парцал, кърпен на сто места с различни мръсни кръпки. Другият капитан беше онзи, който се бе опитал да ги купи сутринта, смуглият с острата брада.
— Бен Плум Кафявия — каза Сладкиши. — Капитан на Вторите синове.
„Вестероси и Плум. Все по-добре и по-добре.“
— Вие сте следващите — каза Дойка. — Бъдете забавни, милички мои, иначе ще съжалявате.
Тирион не беше усвоил и половината от старите номера на Грош, но можеше да язди свинята, да пада, когато поиска, да се търкаля и да скача отново на крака. Всичко това се прие доста добре. Гледката как малките хора се клатушкат като пияни и се млатят с дървени оръжия явно беше толкова забавна в един обсаден лагер край Робския залив, колкото на сватбения пир на Джофри в Кралски чертог. „Презрение — помисли Тирион. — Универсалният език.“
