— Дивак. Мръсен ужасен дивак. — Креган сви юмруци. Ръкавиците му бяха от щавена кожа, подплатени с козина като мръсното наметало, увиснало от широките му рамене. Черната му вълнена туника бе извезана с белия слънчев изгрев на дома му. — Виждам какво си, Сняг. Полувълк и полудивак, жалка издънка на предател и курва. Готов да вкара знатна девица в ложето на някакъв вмирисан дивак. Сам ли я опита първо? — Изсмя се горчиво. — Ако смяташ да ме убиеш, убий ме и бъди прокълнат като родоубиец. Старк и Карстарк са една кръв.
— Аз съм Сняг.
—
— Невинен. За това поне.
— Нека дойде този магнар в Кархолд. Ще му отсечем главата и ще я натикаме в нужник, за да му пикаем в устата.
— Сигорн води двеста воини Денн — изтъкна Джон, — а лейди Алис вярва, че Кархолд ще отвори портите си за нея. Двама от хората ти вече се заклеха да ѝ служат и потвърдиха всичко, което имаше да каже за плановете на баща ти с Рамзи Сняг. Имаш близки в Кархолд, както разбрах. Една дума от теб може да спаси живота им. Предайте замъка. Лейди Алис ще опрости жените, които я предадоха, и ще позволи на мъжете да облекат черното.
Креган поклати глава. Бучките лед в разчорлената му коса изтракаха.
— Никога — заяви той. — Никога, никога.
„Би трябвало да поднеса главата му като сватбен дар за лейди Алис и магнаря ѝ“, помисли Джон, но не смееше да поеме този риск. Нощният страж не взимаше страна във враждите на кралството; някои дори щяха да кажат, че вече е дал твърде много помощ на Станис. „Обезглавя ли този глупак, ще кажат, че избивам северняци, за да дам земите им на диваци. Освободя ли го, той ще направи всичко по силите си, за да развали каквото успях да постигна с лейди Алис и магнаря.“ Запита се какво би направил баща му, как чичо му би се справил с това. Но Едард Старк беше мъртъв, Бенджен Старк се беше изгубил в замръзналата пустош отвъд Вала. „Нищо не знаеш, Джон Сняг.“
— Никога е дълго време — каза Джон. — Утре може да решиш друго, или след година. Но рано или късно крал Станис ще се върне на Вала. Стане ли това, ще заповяда да те убият… освен ако не се окаже, че носиш черното наметало. Когато мъж облече черното, престъпленията му се заличават. — „Дори на такъв като теб.“ — Сега моля да ме извиниш. Трябва да присъствам на пир.
След хапещия студ на ледените килии препълнената изба бе адски гореща. Миришеше на дим, печено месо и греяно вино. Когато Джон зае мястото си на подиума, Аксел Флорент тъкмо вдигаше тост.
— За крал Станис и неговата съпруга кралица Селайз, Светлината на Севера! — ревна сир Алекс. — За Р’хлор, Господаря на Светлината, дано да ни защити всички! Една земя, един бог, един крал!
— Една земя, един бог, един крал! — отекнаха хората на кралицата.
Джон вдигна чашата си високо и пи с всички. Не можеше да каже дали Алис Карстарк ще намери някаква радост в брака си, но тази нощ поне трябваше да е за празненство.
Стюардите започнаха да поднасят първото блюдо — лучена супа с късчета козе и моркови. Не съвсем кралско ястие, но засищащо; имаше съвсем приличен вкус и топлеше стомаха. Оуен Тъпия взе гуслата си, а няколко души от свободния народ се включиха с гайди и барабани. „Същите гайди и барабани, които свиреха и при щурма на Манс Райдър.“ Джон реши, че сега звучат по-сладко. Със супата дойдоха самуни кафяв хляб, току-що изпечен. По масата бяха поставили сол и гърнета с масло. Това потисна Джон. Бяха добре запасени със сол, уверяваше го Боуен Марш, но маслото щеше да свърши до един лунен кръг.
Старите Флинт и Норей бяха получили най-почетните места точно под подиума. Бяха твърде стари, за да тръгнат на поход със Станис, и вместо това бяха изпратили свои синове и внуци. Но много бързо бяха слезли на Черен замък за сватбата. Всеки беше довел на Вала и по една кърмачка. Жената на Норей беше четирийсетгодишна, с най-големите гърди, които Джон Сняг беше виждал. Момичето на Флинт беше четиринайсетгодишно и плоскогърдо като момче, макар да не ѝ липсваше мляко. С тях двете детето, наричано от Вал Чудовището, като че ли растеше добре.
За това поне Джон беше благодарен… но не вярваше нито за миг, че такива побелели стари воини са побързали да слязат от хълмовете само по тази причина. И двамата бяха довели бойци — Флинт петима, Норей дванайсет, всичките страховити като лицето на зимата. Някои имаха дълги бради, други белези, трети — и двете; и всичките почитаха старите богове на Севера, същите богове, които почиташе и свободният народ отвъд Вала. И все пак седяха тук и пиеха за брак, осветен от някакъв странен червен бог отвъд морето.
„По-добре, отколкото да откажат да пият.“ Нито Флинт, нито Норей бяха обърнали чашите си да излеят виното на пода. Това можеше да е знак за приемане. „Или може би просто мразят да хабят хубаво южняшко вино. Едва ли са го опитвали по скалистите хълмове.“
Сир Алекс Флорент покани кралица Селайз на танц. Последваха го други — първо рицарите на кралицата с нейните дами. Сир Брус покани принцеса Шайрийн на първия ѝ танц, а след това майка ѝ. Сир Нарбърт танцува с всички придворни дами на Селайз поред.
