Мъжете на кралицата бяха три пъти повече от дамите на кралицата, тъй че и най-скромните слугинчета трябваше да се включат в танците. След няколко песни някои от братята си припомниха уменията, усвоени в кралски дворове и замъци в младостта им, преди греховете им да ги пратят на Вала, и също излязоха на дансинга. Старият разбойник Ълмър от Кралския лес се оказа също толкова умел в танцуването, колкото и в стрелбата с лък, и несъмнено забавляваше партньорките си с историите си за Братството на Кралския лес, когато яздел със Саймън Тойн и Бен Големия корем и помагал на Венда Белия фавн да дамгосва задниците на благородни пленници. Сатена беше самото изящество, танцува с три млади слугини поред, но така и не дръзна да се доближи до благородна дама. Благоразумно според Джон. Не му харесваше как някои от рицарите на кралицата поглеждат стюарда му, особено сир Патрек от Кралската планина. „На този му се ще да пролее малко кръв. Търси си повод.“
Когато Оуен Тъпия затанцува с шута Кръпчо, смехът отекна под сводестия таван на избата. Гледката накара лейди Алис да се усмихне.
— Често ли танцувате тук, в Черен замък?
— Винаги когато имаме сватба, милейди.
— Бихте могли да потанцувате с мен, знаете ли. Ще е израз на вежливост. Танцувахте с мен някога.
— Някога?
— Когато бяхме деца. — Отчупи залък хляб и го хвърли по него. — Знаете много добре.
— Редно би било милейди да танцува със съпруга си.
— Боя се, че моят магнар не е много по танците. Щом няма да танцувате с мен, поне ми налейте още греяно вино.
— Както заповядате. — Джон махна на стюардите за кана.
— Е — каза Алис, докато ѝ наливаше, — вече съм омъжена жена. Съпруг дивак със своя малка армия диваци.
— Наричат се свободния народ. Повечето поне. Денн са отделен народ обаче. Много стар. — Игрит му беше казала това. „Нищо не знаеш, Джон Сняг.“ — Идват от една скрита долина в северния край на Ледени нокти, долина заобиколена от високи върхове, и от хиляди години имат повече връзки с великаните, отколкото с други хора. Това ги е направило различни.
— Различни, но по-скоро като нас — рече тя.
— Да, милейди. Денн имат господари и закони. — „Знаят как да коленичат.“ — Добиват калай и мед за бронз, сами коват оръжията и бронята си, вместо да ги крадат. Горд народ, и храбър. Манс Райдър трябвало да надвие стария магнар три пъти, преди Стир да го приеме за крал отвъд Вала.
— А сега са тук, на нашата страна на Вала. Прогонени от планинската си твърдина и в моята спалня. — Усмихна се лукаво. — Вината си е моя. Милорд баща ми каза, че трябва да очаровам брат ви Робърт, но бях само на шест и не знаех как.
„Да, но вече си на двайсет и шест и дано да знаеш как да очароваш новия си съпруг.“
— Милейди, какво е положението в Кархолд с хранителните ви запаси?
— Не е добро. — Алис въздъхна. — Баща ми взе със себе си на юг толкова много мъже, че останаха само жените и момчетата да приберат реколтата. Както и старците и сакатите, които не можеха да тръгнат на война. Много зърно изсъхна по нивите или есенните дъждове го съсипаха. А вече идват снеговете. Тази зима ще е тежка. Малко стари хора ще оцелеят и много деца също ще издъхнат.
История, която всички северняци знаеха добре.
— Бабата на баща ми по майчина линия е била Флинт от планините — каза ѝ Джон. — Първите Флинт се наричат. Според тях другите Флинт са потомци на по-млади синове, които трябвало да напуснат планините, за да намерят храна, земя и жени. Животът там горе винаги е бил суров. Когато паднат снеговете и храната стане оскъдна, младите трябва да идат в зимния град или да си намерят служба в някой замък. Старите мъже събирали колкото им е останала сила и казвали, че тръгват на лов. Някои ги намирали пролетта. Повечето не ги виждали никога вече.
— Същото е и в Кархолд.
Това не го изненада.
— Когато запасите ви започнат да се изчерпват, милейди, спомнете си за нас. Пратете старците си на Вала, нека изрекат думите ни. Тук поне няма да умрат сами в снега, само със спомени, които да ги стоплят. Пратете ни и момчета, ако имате повече.
— Добре. — Докосна го по ръката. — Кархолд помни.
Нарязваха лоса. Миришеше хубаво. Джон прати порция на Кожите в Кулата на Хардин и три големи блюда с печен зеленчук за Вун Вун, а след това изяде хубав резен месо. „Трипръстия Хоб се е справил добре.“ Това бе повод за притеснение. Хоб беше дошъл при него преди две нощи да се оплаче, че е дошъл в Нощния страж да убива диваци, а не да им готви.
— Пък и никога не съм готвил за сватбен пир, милорд. Черните братя никога не си взимат жени. Заради проклетите ни клетви. — Така беше казал.
След малко дойде Клидас и каза.
— Птица, сър. — И пъхна в ръката на Джон малък свитък.
Писмото бе запечатано с капка твърд черен восък. „Източен страж“, разбра Джон още преди да е счупил печата. Беше написано от майстер Хармун — Котър Пайк не можеше нито да чете, нито да пише. Но думите бяха на Пайк, изредени както ги беше изрекъл, откровено и по същество.
