Танц с дракони полностью

— Черни криле, черни слова ли? — попита Алис Карстарк.

— Не, милейди. Тази новина беше дългоочаквана.

„Макар че последната част ме притеснява.“ Глендън Хюет беше опитен и силен мъж, разумен избор за командир в отсъствието на Котър Пайк. Но също така беше най-добрият приятел, с когото Алисър Торн можеше да се похвали, и близък с Джанос Слинт, макар и за кратко. Джон още помнеше как Хюет го беше измъкнал от леглото му, помнеше и ботуша, забит в ребрата му. „Не е мъжът, когото бих избрал аз.“ Нави пергамента и го пъхна в колана си.

Следващото блюдо беше рибено, щука, но докато я обезкостяваха, лейди Алис издърпа магнаря да танцуват. От движенията им беше видно, че Сигорн никога не е танцувал, но пък беше изпил толкова греяно вино, че общо взето бе все едно.

— Северна девица и воин дивак, свързани в съюз от Господаря на Светлината. — Сир Алекс Флорент се тръшна на освободеното от лейди Алис място. — Нейна милост одобрява. Близък съм с нея, милорд, тъй че знам какво мисли. Крал Станис също ще одобри.

„Стига Рууз Болтън да не е набучил главата му на копие.“

— Не всички са съгласни, уви. — Брадата на сир Алекс беше мазна и пълна с трохи, от ушите и ноздрите му стърчаха косми. — Сир Патрек смята, че би бил по-подходяща партия за лейди Алис. Изгуби земите си, когато дойде на север.

— В тази зала има много хора, които са изгубили много повече. И много дадоха живота си в служба на кралството. Сир Патрек би трябвало да се смята за късметлия.

Аксел Флорент се усмихна.

— Кралят сигурно щеше да каже същото, ако беше тук. И все пак верните рицари на негово величество ще трябва да бъдат обезпечени някак, нали? Последваха го толкова далече и на такава висока цена. А трябва на всяка цена да обвържем тези диваци към крал и кралство. Този брак е добра първа стъпка, но знам, че кралицата ще се зарадва, ако види и дивашката принцеса.

Джон въздъхна. Омръзнало му беше да обяснява, че Вал не е истинска принцеса. Колкото и често да им го казваше, като че ли изобщо не го чуваха.

— Настойчив сте, сир Аксел, признавам ви го.

— Обвинявате ли ме, милорд? Такава награда не се печели лесно. Узряла жена, чувам, и нелоша на външност. Яки бедра, хубави гърди, добре сложена да ражда деца.

— Кой ще е бащата на тези деца? Сир Патрек? Вие?

— Кой друг? Ние, Флорент, носим в жилите си кръвта на старите крале Градинари. Лейди Мелисандра би могла да изпълни ритуалите, както направи за лейди Алис и магнаря.

— Липсва ви само булка.

— Лесно за уреждане. — Усмивката на Флорент бе толкова фалшива, че изглеждаше измъчена. — Къде е тя, лорд Сняг? Да не сте я преместили в някой от другите замъци? Сив страж или Сенчестата кула? В Курвенската могила с другите пачаври? — Наведе се по-близо. — Някои разправят, че сте я скрили за свое удоволствие. За мен е все едно, стига да не е с дете. Ще ѝ направя синовете си. Ако сте оседлали кобилката, какво пък… двамата сме светски мъже, нали така?

Джон беше чул предостатъчно.

— Сир Аксел, ако наистина сте Ръката на кралицата, жалко за нейно величество.

Флорент почервеня от гняв.

— Значи все пак е вярно. Решили сте да я задържите за себе си, разбирам. Копелето иска бащиното си място.

„Копелето отказа бащиното си място. Ако копелето искаше Вал, трябваше само да го каже.“

— Моля да ме извините, сир. Имам нужда от малко чист въздух. — „Тук вони.“ Стресна се и се заслуша. — Това е рог.

Други също го бяха чули. Музиката и смехът стихнаха. Танцуващите замръзнаха на местата си. Дори Дух наостри уши.

— Какво е това? — попита кралица Селайз.

— Боен рог, ваше величество — отвърна сир Нарбърт.

Ръката на кралицата изпърха към гърлото ѝ.

— Нападнати ли сме?

— Не, ваше величество — рече Ълмър от Кралски лес. — Наблюдателите ни на Вала са, нищо повече.

„Един зов — помисли Джон Сняг. — Връща се обход.“

Рогът обаче прозвуча отново.

— Два зова — каза Мъли.

Черни братя, северняци, свободен народ, Денн, хора на кралицата, всички мълчаха и се вслушваха. Пет удара на сърцето. Десет. Двайсет. След това Оуен Тъпия се изхили, а Джон Сняг вдиша и каза:

— Два зова. Диваци.

„Вал.“

Тормунд Ужаса на великаните най-после бе дошъл.