Танц с дракони полностью

Небето беше безмилостно синьо и безоблачно. „Тухлите скоро ще се нажежат на слънцето — помисли Дани. — Долу на пясъците борците ще усетят горещината през подметките на сандалите си.“

Джикуи смъкна копринения халат от раменете ѝ, а Ирри ѝ помогна да влезе в къпалното езерце. Светлината на изгряващото слънце заблещука над водата, накъсана от сянката на сливовото дръвче.

— Дори да трябва да се отворят бойните ями, трябва ли ваше величество да отиде? — попита Мисандей, докато миеше косата на кралицата.

— Половин Мийрийн ще е там да ме види, мое нежно сърце.

— Ваше величество — каза Мисандей, — тази моли за позволение да каже, че половин Мийрийн ще е там, за да гледа как хора умират.

„Права е — помисли кралицата. — Но това не променя нищо.“

Скоро бе толкова чиста, колкото можеше да е. Вдигна се с тих плясък от водата, а тя потече по краката ѝ и се сбра на капчици по гърдите ѝ. Слънцето пълзеше по небето. Народът ѝ скоро щеше да започне да се събира. Можеше цял ден да си лежи в уханното езерце, да хапва заледени плодове от сребърни блюда и да сънува къща с червена врата. Но една кралица принадлежеше на народа си, не на себе си.

Джикуи донесе мека кърпа, за да я подсуши.

— Халееси, кой токар ще искате днес? — попита Ирри.

— Жълтата коприна. — Кралицата на зайците не можеше да бъде видяна без клепналите ѝ уши. Жълтата коприна бе лека и прохладна, а в ямата щеше да е зной. „Червените пясъци ще изгорят подметките на обречените да умрат.“ — И дългите червени була. — Булата щяха да пазят устата ѝ от навятия пясък. „А червеното ще скрива петната кръв.“

Докато Джикуи решеше косата на Дани, а Ирри боядисваше ноктите на кралицата, двете си бъбреха весело за двубоите през деня. Мисандей се върна.

— Ваше величество. Кралят ви кани при себе си, щом се облечете. А принц Куентин е дошъл със своите дорнци. Искат да поговорят с вас, ако желаете.

„Малко неща бих пожелала точно днес.“

— Някой друг ден.

В подножието на Великата пирамида сир Баристан ги чакаше до пищен открит паланкин, обкръжен от Бронзови зверове. „Сир Дядо“, помисли Дани. Въпреки възрастта си изглеждаше висок и чаровен в бронята, която му беше дала.

— Щях да съм по-щастлив, ако днес имахте Неопетнени около себе си, ваше величество — каза старият рицар, когато Хиздар отиде да поздрави братовчеда си. — Половината от тези Бронзови зверове са неизпитани освободени. — „А другата половина са неблагонадеждни мийрийнци“, оставаше да добави, но го премълча. Селми хранеше недоверие към всички мийрийнци, дори и с обръснати темета.

— И ще останат неизпитани, ако не ги изпитаме.

— Една маска може да скрие много неща, ваше величество. Дали мъжът зад маската на бухал е същият бухал, който ви пази вчера или онзи ден? Как можем да знаем?

— Как ще започне да вярва Мийрийн на Бронзовите зверове, ако аз не им вярвам? Под тези маски има добри и храбри мъже. Оставям живота си в ръцете им. — Дани му се усмихна. — Твърде много се притеснявате, сир. Вие ще сте до мен, за какво ми е друга защита?

— Аз съм стар човек, ваше величество.

— Белвас Силния също ще е до мен.

— Както кажете. — Сир Баристан заговори тихо. — Ваше величество, пуснахме Мерис на свобода, както заповядахте. Преди да си тръгне, тя поиска да говори с вас. Вместо вас я приех аз. Твърди, че Дрипавия принц смятал да премине с Брулените от вятъра на ваша страна от самото начало. Че я е изпратил тук, за да преговаря с вас тайно, но дорнците ги разкрили и предали, преди да успее да стигне до вас.

„Измяна след измяна — помисли кралицата уморено. — Нямат ли край?“

— Колко вярвате на това, сир?

— Много малко, ваше величество, но това бяха думите ѝ.

— Ще минат ли на наша страна, ако се наложи?

— Така твърди тя. Но срещу цена.

— Платете я. — Мийрийн имаше нужда от желязо, не от злато.

— Дрипавия принц иска нещо повече от пари, ваше величество. Мерис казва, че иска Пентос.

— Пентос? — Тя присви очи. — Как мога да му дам Пентос? Та той е на половин свят оттук?

— Готов бил да изчака, казва Мерис. Докато тръгнем за Вестерос.

„А ако не тръгнем никога за Вестерос?“

— Пентос е на пентошите. А магистър Илирио е в Пентос. Този, който уреди брака ми с хал Дрого и ми подари драконовите яйца. Който ми прати теб, Белвас и Гролео. Дължа му много и много. Няма да изплатя този дълг, като дам града му на някакъв наемник. Не.

Сир Баристан наведе глава.

— Ваше величество е мъдра.

— Виждала ли си някога такъв великолепен ден, обич моя? — заговори Хиздар зо Лорак, след като отиде при него. Помогна на Дани да се качи на паланкина с двата високи трона един до друг.

— Великолепен за теб може би. Не толкова за онези, които трябва да умрат до заник-слънце.

— Всички хора трябва да умрат — отвърна Хиздар, — но не всички могат да умрат в слава, с възгласите на града, кънтящи в ушите им. — Вдигна ръка на войниците при портите. — Отворете.