— Изглежда така от сто години. Наредих да приготвят горния ѝ етаж за теб. Ще е по-широко, отколкото в Кралската кула, макар че може да не е толкова удобно. Никой не я е наричал Палатът на Хардин.
— Винаги бих избрала свободата пред удобството.
— Свобода в замъка ще имаш, но колкото и да съжалявам, трябва да останеш пленница. Мога обаче да обещая, че няма да ти досаждат нежелани гости. Мои хора пазят Кулата на Хардин, не на кралицата. А Вун Вун спи в преддверието.
— Великан за защитник? Дори Дала не може да се похвали с това.
Диваците на Тормунд ги гледаха, докато минаваха. Надничаха от палатки и навеси под голите дървета. На всеки мъж на възраст за бой Джон видя по три жени и толкова деца, мършави същества с хлътнали бузи и ококорени очи. Когато Манс Райдър ги беше повел към Вала, караха големи стада овце, кози и прасета, но единствените животни, които се виждаха сега, бяха мамути. Ако не беше свирепостта на гигантските зверове, те също щяха да са изклани, Джон не се съмняваше в това. Много месо имаше по кокалите на мамут.
Видя и признаци на болест. Това го притесни. Ако хората на Тормунд гладуваха и боледуваха, как ли щяха да са хилядите, тръгнали след Майка Къртица към Хардхоум? „Котър Пайк скоро трябва да стигне до тях. Ако ветровете са били милостиви, флотата му може вече да пътува обратно към Източен страж с толкова от свободния народ, колкото са могли да натъпчат.“
— Как се оправи с Тормунд? — попита Вал.
— Попитай ме след година. По-трудната част все още ме очаква. Тази, в която убеждавам моите да изядат яденето, което им сготвих. Боя се, че на никого няма да му хареса.
— Нека ти помогна.
— Вече ми помогна. Доведе Тормунд.
— Мога да направя повече.
„Защо не? — помисли Джон. — Всички са убедени, че тя е принцеса.“ Имаше благородна осанка и яздеше все едно се е родила на конски гръб. „Принцеса воин — каза си, — не някое изтънчено създание, което седи в кула, реши косата си и чака някой рицар да я спаси.“
— Трябва да уведомя кралицата за това споразумение. Бих те поканил да дойдеш да се срещнете, стига да намериш воля и да коленичиш пред нея. — Никак нямаше да е добре да обидят кралицата още преди да си е отворил устата.
— Може ли да се смея, когато коленича?
— Не може. Това не е игра. Река от кръв тече между народите ни, стара, дълбока и червена. Станис Баратеон е един от малкото, които благоволяват да пуснат диваци в кралството. Трябва ми подкрепата на кралицата за това, което направих.
Закачливата усмивка на Вал угасна.
— Имаш думата ми, лорд Сняг. Ще бъда подобаваща дивашка принцеса за кралицата ти.
„Не е моя кралица — можеше да ѝ отвърне. — Честно казано, нямам търпение да си замине. А ако боговете са добри, ще вземе и Мелисандра със себе си.“
Останалата част от деня яздеха мълчаливо. Дух подтичваше по петите им. Гарванът на Мормон ги последва чак до портата, после изхвърча нагоре, докато слизаха от конете. Коня тръгна напред с горяща главня да освети пътя им през тунела.
При портата южно от Вала ги чакаше малка тълпа черни братя. Ълмър от Кралски лес беше сред тях. Излезе напред и заговори от името на всички:
— Ако благоволи милорд, момчетата се чудеха. Мир ли ще е, милорд? Или кръв и желязо?
— Мир — отвърна Джон Сняг. — След три дни Тормунд Ужаса на великаните ще преведе хората си през Вала. Като приятели, не като врагове. Някои може дори да попълнят редиците ни като братя. От нас зависи да ги посрещнем добре. Сега се връщайте по задачите си. — Връчи юздите на коня си на Сатена. — Трябва да се видя с кралица Селайз. — Нейно величество щеше да го приеме като пренебрежение, ако не отидеше веднага при нея. — След това трябва да напиша няколко писма. Донеси в стаите ми пергамент, пера и от черното на майстера. След това повикай Марш, Ярвик, септон Целадор и Клидас. — Целадор щеше да е пиян, а Клидас трудно можеше да замести истински майстер, но само с тях разполагаше. „Докато се върне Сам.“ — Северняците също. Флинт и Норей. Кожи, ти също ела.
— Хоб пече лучен пай — каза Сатена. — Да им кажа ли да се съберат с вас на вечеря?
Джон помисли.
— Не. Кажи им да дойдат при мен горе на Вала по залез-слънце. — Обърна се към Вал. — Милейди. С мен, ако благоволите.
— Враната заповядва, пленничката се подчинява. — Тонът ѝ бе закачлив. — Тази ваша кралица трябва да е доста свирепа, щом краката на големи мъже омекват, когато се срещат с нея. Дали да не облека ризница вместо вълна и кожи? Тези дрехи ми ги даде Мала, не бих искала да ги оцапам с кръв.
— Ако думите пускаха кръв, щеше да имаш повод за страх. Мисля, че дрехите ти са съвсем подходящи.
Тръгнаха към Кралската кула по прясно изринатите пътеки между купчини мръсен сняг.
— Чух да разправят, че кралицата ви имала голяма черна брада.
Джон знаеше, че не бива да се усмихва, но не можа да се сдържи.
— Само мустак. Много тънък. Можеш да преброиш косъмчетата.
— Колко жалко.
