Въпреки всичките ѝ приказки колко искала да е господарка в дома си Селайз Баратеон, изглежда, не бързаше много да замени удобствата на Черен замък със сенките на Нощната крепост. Държеше охрана, разбира се — четирима мъже на пост пред вратата ѝ, двама отвън на стълбището, двама вътре до горящия мангал. Командваше ги сир Патрек от Кралската планина, в рицарското си одеяние в бяло, синьо и сребристо, наметалото му — обсипано с петлъчи звезди. Когато го представиха на Вал, се смъкна на коляно и целуна ръкавицата ѝ.
— Вие сте много по-великолепна, отколкото ми описаха, принцесо. Кралицата ми е разказвала много и много за красотата ви.
— Колко странно, след като изобщо не ме е виждала. — Вал потупа сир Патрек по главата. — Хайде ставай, сир коленичещ. Ставай, ставай. — Все едно говореше на куче.
Джон едва се сдържа да не се изсмее. Каза на рицаря, че молят за аудиенция при кралицата. Сир Патрек прати един от войниците си нагоре по стъпалата да попита дали нейно величество ще благоволи да ги приеме.
— Вълкът остава тук обаче — настоя сир Патрек.
Джон го беше очаквал. Вълчището притесняваше кралица Селайз почти колкото Вун Вег Вун Дар Вун.
— Дух, стой тук.
Нейно величество бродираше край огъня, а шутът ѝ танцуваше из стаята под звуците на някаква музика, която само той можеше да чуе; звънчетата по рогата му дрънкаха.
— Враната, враната — извика Кръпчо, щом видя Джон. — Под морето враните са бели като сняг, знам, знам, ох, ох, ох. — Принцеса Шайрийн седеше свита на стол до прозореца, вдигнала качулката, за да скрие сивата люспа, обезобразила лицето ѝ.
От лейди Мелисандра нямаше и помен. Джон беше благодарен поне за това. Рано или късно щеше да се наложи да се изправи пред червената жрица, но предпочиташе да не е в присъствието на кралицата.
— Ваше величество. — Смъкна се на коляно, Вал — също.
Кралица Селайз остави шиенето настрана.
— Можете да станете.
— Ваше величество, позволете да ви представя лейди Вал. Сестра ѝ Дала беше…
— … майката на онова ревливо бебе, което ни държи будни цяла нощ. Знам коя е, лорд Сняг. Имате късмет, че се върна при нас преди краля, моя съпруг, иначе щеше да е лошо за вас. Много лошо.
— Вие ли сте дивашката принцеса? — попита Шайрийн.
— Някои ме наричат така — отвърна Вал. — Сестра ми беше жена на Манс Райдър, Краля отвъд Вала. Умря, докато му раждаше син.
— Аз също съм принцеса — заяви Шайрийн, — но нямам сестра. Имах братовчед, но той отплава. Беше само копеле, но го харесвах.
— Моля те, Шайрийн — прекъсна я майка ѝ, — сигурна съм, че лорд-командирът не е дошъл тук, за да слуша за копелетата на Робърт. Кръпчо, бъди добър шут и заведи принцесата в стаята ѝ.
Звънците на шапката на шута дръннаха.
— Далече, далече — запя той. — Ела под морето с мен, далеч, далеч, далеч. — Хвана принцесата за ръка и я изведе от стаята.
— Ваше величество — заговори Джон, — водачът на свободния народ се съгласи на условията ми.
Кралица Селайз кимна съвсем леко.
— Желанието на милорд съпруга ми винаги е било да даде убежище на тези диви хора. Стига да съблюдават кралския мир и кралските закони, добре са дошли във владенията ни. — Присви устни. — Казаха ми, че с тях имало още великани.
Вал отвърна:
— Близо двеста са, ваше величество. И над осемдесет мамута.
Кралицата потръпна.
— Ужасни същества. — Джон не разбра за мамутите ли говори, или за великаните. — Макар че тези зверове може да са от полза на милорд съпруга ми в битките му.
— Може би, ваше величество. Но мамутите са твърде големи, за да минат през портата ни.
— Не може ли портата да се разшири?
— Това… би било неразумно.
— Щом казваш — изсумтя Селайз. — Ти несъмнено разбираш от тези неща. Къде смяташ да заселиш тези диваци? Къртичино определено не е достатъчно голямо да побере… колко са?
— Четири хиляди, ваше величество. Ще помогнат да попълним гарнизоните на изоставените замъци и да подсилим защитата на Вала.
— Обясниха ми, че тези замъци са развалини. Мрачни места, неприветливи и студени, не повече от купища рухнали камъни. В Източен страж чухме приказки за плъхове и паяци.
„Студът трябва вече да е убил паяците — помисли Джон, — а плъховете може да са полезен източник на месо, щом дойде зимата.“
— Самата истина, ваше величество, но дори развалините могат да предложат подслон. А Валът ще стои между тях и Другите.
— Разбирам, че си премислил всичко това грижливо, лорд Сняг. Сигурна съм, че крал Станис ще е доволен, когато се върне от победната си битка.
„Стига изобщо да се върне.“
— Разбира се — продължи кралицата, — диваците първо трябва да признаят Станис за свой крал и Р’хлор за свой бог.
„И ето ни един срещу друг в тесния проход.“
— Ваше величество, простете ми. За тези условия не се споразумяхме.
Лицето на кралицата се изопна.
— Ужасен пропуск. — Малкото топлина в гласа ѝ изчезна.
— Свободният народ не коленичи — каза Вал.
— Тогава трябва да бъдат принудени да коленичат — заяви кралицата.
— Направите ли го, ваше величество, ще се изправим отново при първия шанс — закани се Вал. — Ще се изправим с оръжие в ръка.
Устните на кралицата се стегнаха и брадичката ѝ леко потрепери.
