Танц с дракони полностью

Първи излязоха главатарите на кланове Флинт и Норей, облечени в кожи и желязо. Норей приличаше на стара лисица — сбръчкан и слаб, но с лукави очи и жилав. Торген Флинт беше с половин глава по-нисък, но тежеше дваж повече — як и набит мъж с огромни ръце, подпираше се тежко на тояга от черен трън, докато куцукаше по леда. Боуен Марш се появи след тях, загърнат в меча кожа. След него Отел Ярвик. После септон Целадор, пийнал вече порядъчно.

— Повървете с мен — каза им Джон. Тръгнаха на запад по Вала, по насипаните с чакъл пътеки към залязващото слънце. След като се отдалечиха на петдесет разтега от навеса, заговори: — Знаете защо ви повиках. След три дни на разсъмване портата ще бъде отворена, за да пусне през Вала Тормунд и хората му. Много неща имаме да свършим, за да се подготвим.

Думите му бяха посрещнати с мълчание. После Отел Ярвик каза:

— Лорд-командир, това са хиляди…

— … измършавели диваци, уморени до смърт, далече от дома си. — Джон посочи светлините на лагерните им огньове. — Ето ги там. Четири хиляди, твърди Тормунд.

— Три хиляди според мене, по огньовете им. — Боуен Марш беше роден да брои и пресмята. — Над два пъти повече са при Хардхоум с горската вещица, така ни казаха. А сир Денис пише за големи лагери в планините отвъд Сенчестата кула…

Джон не го отрече.

— Според Тормунд Ревливеца е решил отново да опита Моста на черепите.

Стария Нар се опипа по белега. Беше го получил, докато бранеше Моста на черепите последния път, когато Ревливеца се беше опитал да си пробие със сеч път през Ждрелото.

— Лорд-командирът, разбира се, не се кани да позволи и на онзи… онзи демон също да мине?

— Не с радост. — Джон не беше забравил главите, които Ревливеца му бе оставил, с кървавите дупки на мястото на очите. „Черния Джак Бълвър, Хол Косматия, Гарт Сивото перо. Не мога да отмъстя за тях, но няма да забравя имената им.“ — Но да, милорд, него също. Не можем да подбираме между свободния народ и да кажем: този може да мине, този не може. Мир значи мир за всички.

Норей се изхрачи и плю.

— Все едно да сключиш мир с вълци и лешояди.

— В тъмниците ми е мирно — изръмжа Стария Флинт. — Дайте Ревливеца на мен.

— Колко обходници е убил Ревливеца? — попита Отел Ярвик. — Колко жени е изнасилил, убил или отвлякъл?

— Три само от моите — рече Стария Флинт. — И ослепява момичетата, които не вземе.

— Когато един мъж облече черното, престъпленията му се опрощават — напомни им Джон. — Ако искаме свободният народ да се бие на наша страна, трябва да простим предишните им престъпления, както правим с нашите.

— Ревливеца няма да изрече думите — настоя Ярвик. — Няма да облече наметалото. Дори другите разбойници не му вярват.

— Не си длъжен да вярваш на някого, за да го използваш. — „Иначе как щях да мога да използвам всички ви?“ — Ревливеца ни трябва, както и другите като него. Кой познава дивото по-добре от един дивак? Кой познава враговете ни по-добре от човек, който се е бил с тях?

— Ревливеца знае само да изнасилва и убива — възрази Ярвик.

— Минат ли Вала, диваците ще са три пъти повече от нас — каза Боуен Марш. — И това е само шайката на Тормунд. С хората на Ревливеца и ония при Хардхоум ще имат силата да довършат Нощния страж за една нощ.

— Само броят не печели война. Не сте ги видели. Половината от тях са кретащи мъртъвци.

— Предпочитам ги мъртви в земята — отвърна Ярвик. — Ако благоволи милорд.

— Няма да благоволя. — Гласът на Джон бе студен като вятъра, дърпащ наметалата им. — В онзи лагер има деца, стотици. Жени също.

— Жени на копието.

— Някои. Редом с майки и баби, вдовици и девици… защо искате да ги обречете всички на смърт, милорд?

— Братя не бива да се карат — рече септон Целадор. — Да коленичим и да се помолим на Старицата да ни посочи пътя към мъдростта.

— Лорд Сняг — каза Норей, — къде смятате да оставите тези ваши диваци? Не в моите земи, надявам се.

— Да — заяви Стария Флинт. — Щом ги искате в Дара, това си е ваша глупост, но гледайте да не се пръснат, че ще ви пратя главите им. Зимата е близо, не ща да храня още гърла.

— Диваците ще останат на Вала — увери ги Джон. — Повечето ще бъдат приютени в изоставените ни замъци. — Стражът вече имаше гарнизони в Леден знак, Дългата могила, Самуров замък, Сив страж и Дълбоко езеро, всички с ужасно малоброен състав, но десет замъка все още стояха празни и запуснати. — Мъже с жени и деца, всички момичета и момчета сираци под десет години, стари жени, овдовели майки, всяка жена, която не иска да се бие. Жените на копието ще пратим в Дългата могила при сестрите им, самотните мъже на другите укрепления, щом ги отворим отново. Които облекат черното, ще останат тук, или в Източен страж, или Сенчестата кула. Тормунд ще се засели в Дъбов щит, за да ни е подръка.

Боуен Марш въздъхна.

— Ако не ни избият с мечовете си, ще го направят с устите си. Как, моля, предлага лорд-командирът да изхраним Тормунд и неговите хиляди?

Джон беше очаквал този въпрос.