Даниълс посочи освободеното от Маделин място и Петрович му кимна. Капитанът седна изпънат, сякаш е глътнал бастун.
- Колко съм я загазил? Ако онзи тип, когото застрелях, е просто обикновен гражданин, който обича да се облича като нинджа, значи здравата съм прецакан.
- В такъв случай - отвърна Даниълс - досега да съм ви арестувал.
- От мен се очаква да съм умен. Всички ми го повтарят. Можех да зарежа всичко. - Петрович се почеса с нокти по скалпа. - Мисля, че трябва да се извиня на някои хора.
Лицето на Даниълс потрепна.
- Няма го в базата данни на Метрозоната. Съдейки по вида му, най-вероятно е Външен.
- В такъв случай е добре, че не го застрелях в главата.
- Да. Странен ли ви се стори?
- Израснал съм на улицата. Знам как се държат хората, които са уплашени, изненадани, стреснати. Този мъж беше твърде спокоен, сякаш знаеше какво се случва, сякаш той е причината да се случи. Просто не ми се стори редно.
- Затова го подгонихте?
- И той побягна. Изглеждах като говно и носех пушка. И аз бих побягнал, ако срещна такъв, макар да ми се ще да вярвам, че бих успял да се измъкна. - Петрович се размърда върху стола. Болката беше започнала да се процежда през омайването, причинено от морфина.
- Не си ли помислихте, че трябва да стоите по-надалеч от човек, който скача от високи сгради?
- Да. Но вече беше малко късно за това. Вече се бях забъркал.
Даниълс продължаваше да седи с ръце на коленете. Той не записа нито един от отговорите на Петрович, просто ги попиваше като гъба.
- Били сте заедно с майор Чейн по негова молба, нали?
- Да. Той ми се обади. Каза, че нямал нито един техничар под ръка.
- Често ли го прави?
Не. Не, не често.
- А този път защо?
Петрович сви рамене.
- От отчаяние. Бързаше. Не можеше да чака. Затова загина при експлозията, а аз останах жив.
- Как се запознахте с майора?
Време беше да започне с лъжите. Те му идваха отвът-ре, напълно естествено, като дишането, и можеше да се справи дори с изискания капитан Даниълс.
- Бях свидетел в един от старите му случаи от времето, когато беше обикновения детектив инспектор Чейн. Нищо не се получи, но започнахме да се чуваме на всеки две седмици. - Петрович побутна нагоре очилата си. -Предполагам, че просто ме е проверявал.
- Очевидно сте му направили силно впечатление - рече Даниълс.
Петрович леко се намръщи.
- Защо ми казвате това?
- Той ви е определил за най-близък роднина. - За пръв път Даниълс изгуби хладнокръвие и в гласа му прозвуча искрена изненада. - Не знаехте ли?
- Не. Не знаех. Защо старият козёл не ми е казал нищо? - Петрович огледа бинтованите си длани. - Какво означава това, че съм най-близък роднина?
- Означава, че е определил вие да получите всички неизплатени заплати и привилегии. Такива неща. От „Човешки ресурси" ще ви го обяснят по-подробно. - Даниълс възвърна самоконтрола си. - Поне ще получите достатъчно, за да платите погребението му.
- Ха - рече безрадостно Петрович. - Ето какво е търсил, значи -оплаквачи. Разбирате ли, капитане, просто няма други. Никой освен мен няма да оплаче смъртта на Хари Чейн. Нито приятели, нито семейство. Ето до какво води животът, посветен на дразненето на хора.
Петрович се изправи и внезапният прилив на кръв към крайниците му накара цялото му тяло да изтръпне. Лицето му беше сковано, рамото му представляваше една гигантска подутина, ръцете и коленете му бяха одрани до кръв и под бинтовете му имаше само тънък слой синтетична кожа. В гърдите му имаше дупка, достигаща чак до драскотината на повърхността на сърцето му - просто поредната маркировка върху пътната карта, която представляваше гръдният му кош.
Той закрачи из помещението, опитвайки се да върне живота в тялото си.
- Знаете ли какво е искал да погледнете? - попита Даниълс.
- Вие, хора, не общувате ли помежду си?
- Разбира се, че общуваме. Просто исках да разбера дали майорът ви е казал.
Да, каза ми.
- Повярвахте ли му?
Петрович продължаваше да изхвърля опиатите от организма си и с всяка минута се чувстваше все по-умен.
- Разбира се, че не. Тръгнах с него само за да му докажа, че разполага единствено с две моторчета за автомобилни чистачки и с огъната антена. И изведнъж някакъв си Външен говносос помита половината квартал и Чейн ляга в гроба с мисълта, че е бил прав.
- Значи не сте повярвали на историята за ЦРУ?
- Не - отвърна Петрович. - А вие?
- Не мога да отговоря. Това е класифицирана информация. - Даниълс далеч не беше толкова добър в лъжите, колкото Петрович. - Освен това не забравяйте, че когато е разговарял с вас, майор Чейн е нарушил протокола.
- Да. Гроб съм.
- Благодаря ви за отделеното време, доктор Петрович. - Даниълс поправи ръкавелите си и се изправи, като не пропусна да вземе и прибрания в найлонова торбичка нож. - Надявам се да ви видя отново, когато дойдете да приберете личните вещи на майор Чейн. Или, ако предпочитате, можем да ви ги изпратим по куриер.
Петрович се престори, че се замисля.
- Аз ще дойда да ги прибера. Поне това мога да направя.
Даниълс протегна ръка и Петрович предпазливо я разтърси.
- Оправяйте се по-скоро, докторе.
- Благодаря, че не ме арестувахте.
