- Съвсем си се размекнал, Петрович. И сигурно новата ти жена е виновна за това. - Той приближи ключа до сензора и ключалката звучно изщрака. - Пизда.
Валентина направи две бързи крачки към Петрович, обгърна го с тънките си ръце и продължи да върви напред, избутвайки го към преградната стена. Григорий отвори вратата с бутване и бе посрещнат от пронизителния вой на сервомотори.
Във вътрешността на стаята проблеснаха светлинки, придружавани от гръмотевичния рев на автоматична стрелба. Григорий заподскача така, сякаш се бе озовал на нагорещена плоча, а мазилката на стената зад гърба му се покри с дупки.
Той се стовари по гръб с разкъсани сухожилия и разпиляно тяло.
Валентина продължаваше да притиска Петрович към стената.
- Не мърдай. Не отивай при него. С нищо не можеш да му помогнеш.
Стрелбата спря и през вратата се изниза тънка струйка дим.
- Чёрт. - Петрович не знаеше къде да си дене ръцете. За миг го обзе паника. Той сграбчи Валентина през кръста и я отмести от себе си.
Не тръгна направо към вратата, а се просна на пода и запълзя по корем. Отсрещната стена беше цялата надупчена, като на места дори се виждаше съседното помещение. Очевидно монтираното в стаята оръжие беше напълно способно да го улучи дори през тухлена стена, стига да успееше да го види.
Григорий определено беше мъртъв. Халката с ключовете висеше на палеца му, но ръката му, извита под главата, беше все още в обсега на онова, което се криеше в стаята и чакаше. Стълбището също беше в обсега му.
От стаята продължаваха да излизат остри и горещи барутни газове. Валентина застана зад Петрович, оправяйки якето си.
- Идиот - каза тя. - Да не би да имаше резервен живот, че да си позволява с такава лекота да захвърли този.
Петрович отстъпи назад и седна с кръстосани крака на земята.
- Стационарно оръдие? Защо, на хуй, му е притрябвало на Чейн такова нещо?
- За да си защити информацията? Сигурно е имал начин да го деактивира. ИВМ не ти ли даде още нещо, освен ключовете?
- Не. Само тях. - Внезапно Петрович усети как го облива студена пот. Можеше да е той. Ако тя не го бе спряла първия път, ако беше приел предизвикателството на Григорий, щеше да се озове под унищожителния огън на оръдието. - При първия удобен случай ще сритам Чейн в яйца.
- Трябва ли да ти напомням, че имаме по-належащи проблеми?
- Не. - Петрович побутна очилата си нагоре и погледна към стълбището. -Каква е скоростта на реагиране на това нещо? Ще можем ли да се придвижим по-бързо, отколкото би могло да ни засече?
Валентина му подхвърли една кибритена кутийка.
- Защо не опиташ сам?
Той вдигна кутийката от скута си и извади една клечка. С треперещи пръсти драсна с червената главичка върху грапавата лента.
Кибритената клечка пламна. Петрович я задържа за секунда, за да се убеди, че се е разпалила, след което я хвърли във въздуха. Клечката полетя в дъга и миг по-късно изчезна, превърната в прах от куршума.
- Добре - каза той. - План Б.
- Който е?
- Дай ми една секунда. - Петрович се огледа за някакви подръчни материали. Подът беше покрит с обикновени дървени дъски, прозорци имаше само на междуетажията, дори вратата на съседния апартамент се намираше в обхвата на автоматичното оръжие в апартамента на Чейн.
От другата страна на вратата се намираше отвореното куфарче на Валентина.
- Да. Можем да се справим. - Той изпъна краката си и започна да си развързва ботушите. После лека-полека изниза връзките през дупчиците.
Валентина го наблюдаваше как ги връзва една за друга, за да получи единична по-дълга връв.
- Какво друго ти трябва?
- Някакво изкривено парче метал, за да си направя кукичка. - Джобовете му бяха пълни с всякакви джунджурии, но нито една от тях нямаше да свърши работа.
Тя имаше тежък боен нож, който можеше и да свърши работа. Петрович го завърза с връвчицата по средата, точно под дръжката, и го хвърли.
Ножът падна в куфарчето, но когато той започна лекичко да дърпа връвта, се измъкна навън и се претърколи по пода.
Сервомоторите на оръжието изскърцаха и Петрович стисна зъби, подготвяйки се за неизбежния изстрел.
Такъв не последва и той бързо издърпа ножа обратно.
После опита отново, като внимаваше ръката му да не се подава извън стената. Мерникът му беше добър, но в куфарчето просто нямаше нищо, за което да се заклещи ножът.
- Така няма да стане - каза той, докато се приготвяше за третия опит.
- С това може и да се получи.
С едната си ръка тя придържаше ризата си на гърдите, а с другата му подаваше сутиена си.
Аз... не разбирам.
Банелите.
Петрович примигна и взе бялото сатенено бельо от ръката ?. Топлината му го накара да се изчерви. Валентина се извърна настрани, за да се закопчее, а той използва ножа ?, за да разреже подсиления шев.
Закриви като кука единия край на извитата метална тел, а в другия оформи ухо, използвайки върха на ножа като опора. Когато отново вдигна глава, Валентина вече се беше облякла.
- Благодаря - рече той.
- Така помагаш и на мен - отвърна тя. Когато Петрович й подаде останките от сутиена, тя просто махна с ръка. - Ще оцелея и без него. Дори и да се наложи да тичам.
