- А аз... аз мисля, че й дължа. Ти имаш силата на своята вяра. Аз имам само онова, което се върти в собствената ми глава. Понякога го виждам. Виждам го как се е вкопчил в гърлото ми. Понякога успявам да го прогоня. Друг път не. - Той потърка носа си с палец. - Разбирате ли, госпожице Соренсън, аз опитах с всички сили да спася брат ви. Но той не приемаше никакви съвети. Да, той смяташе, че е по-умен - не искаше да я кара по лесния начин, като не се набива между шамарите. Прецака се. И умря.
- Казахте, че вие сте го убили. - Тя седеше абсолютно неподвижно.
- Старецът Ошикора - бащата на Соня - го изнудваше. Изглежда, вашата държава не толерира хора, които получават заплатата си от изнудвачи, рекетьори, трафиканти и убийци, дори въпросните да имат безупречни маниери. После се появи и едно ченге, което също започ-на да го изнудва, като използваше същите средства като Ошикора. Брат ви ме срещна за кратко и беше обсебен от идеята, че аз мога да му помогна. Опитах се. Казах му просто да продължи да работи, да не обръща внимание на Чейн, да приключи със задачата и после просто да помоли за милост. И той направи ли го? - Петрович изпи половината си кафе и остави чашата си върху масата. - Този мудак не можа да се сдържи.
- Това не обяснява нищо - каза Соренсън. - Вие сте го убили.
- Искате ли да знаете защо го убих? Наистина ли искате да знаете защо, или просто си търсите кого да обвините? Всъщност и в двата случая не ми пука.
- Обещахте да ми кажете.
- Той отвлече Соня Ошикора. Взриви едно полицейско управление. Пое контрола над една банда от крадци и бандити и обяви война на града. Намерих го. Строшиха ме от бой. Той едва не ме удуши, след което се опита да ме хвърли от върха на една кула. Просто защото не искаше да пусне Соня.
- Брат ми не е такъв - изрече тя през стиснати зъби.
- Дадох му много възможности. И когато той отказа да се възползва от тях, му пръснах мозъка. Трябваше да избирам между нас и него. - Петрович удари силно с длан по масата и чашите им подскочиха. - Не се срамувам от стореното. Онзи ден спасих много хора. Спасих ги от Мартин Соренсън. Ёбаный рот, той се беше превърнал в чудовище. Някой трябваше да го спре.
- Лъжете ме. Той никога не би направил нещо подобно.
Петрович си пое дълбоко дъх и го изпусна.
- Можех да ви засипя с цяла торба говна. Но не го направих. Единственият, който лъже тук, сте вие - лъжете себе си. Знам на какво беше способен той. В какво едва не са го обвинили. Какво всички смятат, че е причинил на баща си. Идете си вкъщи, Шарлът Соренсън. Направете си услуга и се приберете у дома.
Тя се замисли за миг, преди да се хвърли през масата, насочила свития си юмрук към носа му. Ръката й се удари в масата, която Маделин преобърна и задържа като щит, отблъсквайки американката назад.
Соренсън изрита масата. Пластмасата се разцепи на две и Маделин се озова на земята. Изправи се секунда по-бавно от обичайното; движенията й бяха почти недоловимо по-непохватни. Соренсън се приготви да атакува, запрати стола си във въздуха и краката й се сгънаха странно, когато се опита да изтича до притиснатия към стената Петрович.
Уонг се хвърли върху гърба й, стисна я с жилавите си ръце и тя изгуби равновесие.
- Хей - извика той точно преди да получи удар с лакът в ребрата, който го запрати на пода.
Редовните клиенти или трепереха от ужас, свити върху мазния балатум, или тичаха към изхода. Петрович зърна на съседната маса една полупразна чиния с яйца, грабна я и я метна като фризби. Чинията отскочи от главата на Соренсън, отвличайки вниманието й от Уонг, и тя отново се обърна към Петрович.
Ударът нямаше ефекта, на който се беше надявал. Тя промени тактиката си и скочи към него, опитвайки се да счупи крака му с ритник. Но Петрович предугади намерението й и се хвърли настрани. Кракът й се заби в стената и пръсна на парчета лъснатата до блясък пластмасова облицовка. Соренсън се приготви за втори опит, но Петрович заби вилица в ръката ?.
Тя я прониза малко под лакътя и остана да стърчи над тънката материя на палтото ?, и докато Соренсън гледаше изумено колебливо потрепващата дръжка, Петрович се засили и й нанесе зашеметяващ удар в челюстта.
Жената се олюля и залитна назад, но този път Маделин беше готова. Тя вдигна американката от пода, завъртя я и я запрати с всичка сила към стената до вратата. С изкривено от усилие лице тя се озова до сгърчената на пода фигура, преди Соренсън да успее да се окопити.
Уонг се надигна и олюлявайки се, отвори вратата. Маделин протегна ръце и Соренсън изчезна в нощта.
- И не си помисляй да се оплакваш на милицията, защото аз съм милицията - извика Маделин след нея. - Ако те видя пак, ще те арестувам. Ясно ли ти е, побъркана кучко?
Уонг затръшна вратата и я затисна с гръб, приготвяйки се за нов опит за нахлуване. Той огледа хората, които започнаха да се появяват иззад столовете и масите.
Кафе? Силно и горещо?
Подредиха бързо масите, с изключение на счупената, която беше изнесена през задната врата. Събраха разпилените прибори и съдове и ги струпаха на бара, а Уонг разнесе на всички чаши с кафе.
