Автомобилът, върху който се беше покатерил, се люшна напред, за да доближи бронята на движещата се пред него кола, и Петрович приклекна като сърфист, който се опитва да запази равновесие.
Миямото се появи до него, предполагайки, че Петрович има нужда от подкрепа.
- Защо не се грижиш за себе си? - Петрович се изправи и мръщейки се на неочакваната болка, се затича напред.
Каросерията дрънчеше глухо под краката му. Той стигна до багажника и прескочи върху следващата кола. На покрива й беше завързан матрак -хората си мислят, че ще се нуждаят от възможно най-странните неща - и той скочи върху него, използвайки го като трамплин към следващата кола в колоната.
Не погледна зад гърба си. Миямото сигурно беше там. Момчето смяташе, че е по-добро от Петрович, по-кадърно от Петрович и в никакъв случай нямаше да позволи на някакъв си гайджин да го засенчи.
Той се приземи с лекота върху колата и се подпря върху протегнатите пръсти на ръцете си. Жената зад волана го гледаше втренчено. Всяко свободно пространство във вътрешността беше натъпкано с плюшени играчки -изглеждаше сякаш козината с пастелни цветове постепенно поглъща шофьорката жива. Двойката с матрака изведнъж се стори на Петрович напълно нормална.
Но нямаше време за чудене. Той се изправи, премина през покрива и се озова пред първия си миниван с полегат прозорец. По принцип улицата беше двупосочна, но в този случай само някой идиот би тръгнал на север - от двете страни на бялата линия се точеха дълги колони автомобили, а пространствата между тях бяха пълни с хора.
Петрович прецени на око разстоянието до покрива на най-близката кола. Тя беше твърде далеч за скок от място, а на него изобщо не му се искаше да слиза.
Миямото скочи от другата му страна, без да си прави труда да се обръща назад. Той се движеше като котка, с грация и увереност в гъвкавите си крайници, сякаш цял живот беше тренирал точно за този момент.
Петрович изръмжа под носа си и скочи точно когато отдолу преминаваше една пазарска количка. Той използва дръжката й за опорна точна и заби водещия си крак между ръцете, които я бутаха.
Когато най-накрая се изправи върху оранжевия пок-рив, Миямото вече имаше две превозни средства преднина. Петрович се впусна в преследване. Дори когато се сблъска със следващото препятствие във формата на тир без каросерия, той успя да запази инерцията си. Промуши се между автомобилите, качи се зад кабината и със засилка прескочи върху следващата кола.
Светофарите на кръстовището примигваха хаотично. Миямото стигна пръв до тях, но само след секунди Петрович изкатери последната кола и с приплъзване стъпи на асфалта.
- Това беше забавно - рече той. - Да го направим пак.
Миямото вдигна вежди над тъмните си очила.
- Да не би да смятате да пътувате по този начин чак до... къде?
- Уест Хам. Десет километра в онази посока. - Той посочи към Хайд Парк Корнър. - Ала в момента около пет милиона души се опитват едновременно да прекосят Темза. Ще трябва да тръгнем на север, за да стигнем до изток.
- Значи ще минем през парка. - Миямото докосна дръжката на меча си, която се подаваше над лявото му рамо. Но после погледна към Ошикора Тауър, която се виждаше в далечината.
- Да видим каква е ситуацията на Мерилебоун Роуд. - След тези думи Петрович започна да си проправя с лакти път към Хайд Парк. Миямото го последва, без да изпуска от поглед ветреещия се шинел.
Паркът беше заобиколен с ограда - заграден като строителна площадка с боядисани дървени дъски, двойно по-високи от човешки ръст. Сред предупредителните знаци, заковани от външната страна, се виждаха и такива за биологична опасност в черно и бяло. Самата порта беше вързана с вериги и заключена, а отгоре бе покрита с полиетилен.
Миямото извади меча си и плъзна острието между портата и найлона. После бавно вдигна ръката си нагоре. Под разрязания найлон се показа черното желязо. Красивите орнаменти бяха създадени за показ, не за защита. Петрович подскочи, заби обувката си в една пролука и се закатери нагоре, докато не стигна до върха, като се задържа за един от пилоните.
После се прехвърли през портата и се плъзна на земята, озовавайки се пред Миямото, който го гледаше от другата страна на решетката.
Какво?
Ъгълчетата на устата на Миямото леко се повдигнаха нагоре.
- Бива ви доста повече, отколкото смятах.
- Освен това мога да пикая по-нависоко от теб. Докарай своя жопа отсам.
Миямото притегна каишите на катаната си, изкатери се по портата и с лекота скочи на земята до Петрович. После огледа сивкавата пустош над рамките на инфокапаците си.
В северния ъгъл на парка бяха струпани жълти багери и първите опити за разчистването на бежанския лагер бяха започнали оттам. Районът вече представляваше просто море от утъпкана кал. Серпентината беше пресушена и изчистена с помощта на подемници с грайферни драги, а в източния край на езерото беше спрял един кран.
