Миямото кимна и тръгна напред, придържайки се към едната стена на тунела, за да може да вижда по - доб-ре дали на фона на далечното светло петно не се очертава някой силует. Петрович тръгна покрай другата стена, без да изпуска от очи сенките пред себе си.
Границата между светлината и тъмнината се приближи.
[Външните преминаха в движение. Пътищата ви ще се пресекат на улица Килбърн Хай, два километра по-нататък.]
Покажи ми.
Пред очите му с примигване се появи полупрозрачната карта. Петрович се намръщи.
- Пътят им минава право през жилищния комплекс „Парадайз".
[Да.]
- Колкото и да ми се иска да видя как Външните и Райската милиция се бият до смърт, никак не ми е приятно, че фронтовата линия минава точно през маршрута ни.
[Има друга линия, малко на север. Тя ще ви изведе зад подразделенията на Външните.]
- Да. Ще тръгнем по нея. - Когато стигна до изхода на тунела, Петрович забави ход и извика на Миямото: - Отклоняване.
Той притича през релсите от другата страна и продължи напред покрай неравната линия на висока дървена ограда, отделяща линията от съседната градина. От време на време побутваше дъските и една от тях се оказа по-разхлабена.
Петрович я подпря с рамо и блъсна. Нещо поддаде и той опита отново. Дървото се напука и гвоздеите изскърцаха. Миямото добави и своята сила към упражнението и накрая дъската изпращя и се откъсна от единия подпорен кол.
Петрович я подпря с гръб, придържайки я отворена настрани, докато премине Миямото, след което се извъртя и се промуши през отвора. Палтото му се закачи на стърчащите пирони - върховете им пробиха кожата и се забиха в рамото му.
Той изсъска и се освободи. Прокара ръка под тенис-ката си и когато я извади, пръстите му бяха изцапани с тъмна кръв.
- Чёрт.
Миямото вече вървеше по циментената пътека, водеща към задната врата на къщата, опитвайки се да се движи безшумно. Петрович пренебрегна парещата болка в рамото и се запромъква подире му.
Вратата беше дървена с малко стъклено прозорче. Ключовете лежаха на ръба на умивалника, до купчина мръсни съдове. Миямото отстъпи назад, за да се огледа за някой друг вход. Петрович се наведе да вдигне две тухли от купчината край бараката и когато се приближи достатъчно до къщата, хвърли едната към широкия кухненски прозорец.
Стъклото се счупи и падна навътре, а остатъците по дограмата изпопадаха от собствената си тежест и се начупиха в перваза. Миямото зяпна с отворена уста. Петрович изръмжа и използва другата тухла, за да начупи назъбените остриета, които бяха останали да стърчат от рамката.
- Прави нещата просто, разпиздяй.
Той метна тухлата към обраслата полянка, съблече шинела си и го хвърли върху морето от натрошени стъкла. После скочи, прехвърли се през стената и се приземи на пода. Стъклата захрущяха под краката му, докато отръскваше палтото си, от което заваля дъжд от проблясващи парченца.
Миямото все още стоеше отвън. Петрович грабна ключовете от умивалника, избра онзи от тях, който му се стори най-подходящ, и го пъхна в ключалката. Тя изщрака и той натисна дръжката.
- Защо се забави толкова?
- Нали трябваше да действаме тактически. - Миямото се вмъкна тромаво вътре, блъсвайки вратата в рамото на Петрович, който потрепна от болка.
- Жопа.
ИИ го прекъсна. Имаше нови контакти, на няколко улици от тях. Една дълга, тънка линия от червени маркери упорито напредваше към пътния мост, минаващ над железопътната линия.
Петрович отвори хладилника. Храната все още се изстудяваше, лампичката все още светеше. Той грабна една кутия с портокалов сок, пластмасова бутилка с прясно мляко и парче кашкавал и ги нареди сред отломките на кухненската маса.
- Външните са твърде близо. Подкрепи се - ще потеглим, след като отминат.
Той отвъртя капачето на млякото и отпи направо от бутилката, изпразвайки я наполовина на един дъх.
- Ти... ти си животно. Прасе.
Петрович избърса с ръкав млечния си мустак - като първо провери дали няма останали набити стъкълца - и погледна към Миямото над стъклата на очилата си.
- Мне насрать, что ты думаешь.
- Английски, моля.
- Ето ти груб превод, тогава: да го духаш. - Петрович отхапа парче от кашкавала, разкъсвайки със зъби опаковката му и изплю найлона на земята.
- Не е задължително да гледаш.
Той задъвка небрежно, предизвиквайки другия мъж да му отвърне. Кашкавалът имаше същия вкус като опаковката си, но притежаваше необходимите му мазнини.
От горния етаж се дочу скърцане. Петрович остави кашкавала и млякото. В стойката за ножове, тикната в ъгъла, липсваше най-големият, а след бърз поглед към сушилника установи, че не е и там.
Той притисна показалец към устните си и посочи към тавана. Миямото извади катаната с мек стоманен звън и я притисна към тялото си. Петрович си избра един двайсетсантиметров нож с назъбено острие от стойката. Преди да стисне дръжката, той омота ръката си с кухненската кърпа.
Миямото бързо отвори вратата на кухнята. Показа се входна врата -затворена - и стъпала до нея. Без да сваля поглед от стълбището, той пристъпи тихо върху тънкия килим. Отпуснал ръката си, в която държеше ножа, Петрович се опита да върви също толкова тихо.
