Една от първите прояви, чрез които Джихадът обяви съществуването си, беше процесията от автоматизирани коли, използвани като детски играчки. Петрович можеше да направи много повече неща с тях. Станцията в другия край на тунела беше построена или от солидни тухли, или от прозрачно стъкло, но сега това нямаше значение. Той можеше да се пресегне отвъд обхвата на ръцете си.
[Направих каквото поиска] - каза ИИ. - [Командването на ЕОС в Брюксел започна да получава променена, закъсняла информация. Къде искаш да бъдат разположени силите ти?]
- Трябва да осигуря достатъчно време на Соня, за да събере своите никкейджин. Остави една трета от тях на надлеза Мерилебън, другата една трета в края на Юстън Роуд. Останалите изпрати на Примроуз Хил. Там вече има танкове, но те имат нужда от подкрепата на пехота. Раздели ги на части и ги дръж концентрирани около едно място. Според стандартната военна доктрина би трябвало да се разпръснат, така че ако тръгнат да го правят, развикай им се.
[Искаш ли да знаеш с какво разполагаме?]
- Не. Или ще е достатъчно и те ще издържат, или няма да е, което означава, че ги пращам на смърт. Как се държи мрежата?
[Пропускателната способност е проблем. Крайно недостатъчна ми е, въпреки че съм прехвърлил навън много от рутинните ми изчислителни функции.] -Той изглеждаше ядосан. - [НАС е засякла необичайната активност, но Съединените щати имат най-висока наситеност на комютърни ресурси на планетата. Нямам друг избор, освен да ги използвам.]
- В определен момент ще използват гигантската си брадва и ще се опитат да изолират мрежата си. Ще трябва да измислим нещо друго, което да ти помага да функционираш. - Петрович разкърши ръцете си. - А ти как си?
[Зает. Никога досега не съм се чувствал съсипан от работа.]
- Това е много човешко усещане. - Петрович се усмихна и потупа аватара по гърба. Можеше да го почувства. Усещаше тъканите и тялото под тях. - И на двамата ни е трудно.
[Ще спечелим ли?]
- Все още не сме изгубили.
Той продължи да върви до станцията и се метна на платформата, а Миямото подтичваше подире му. Достъпът до улицата беше през деактивирана преграда и две въртележки. Петрович реши, че би трябвало да може просто да премине през стената.
- Майката на Маделин се намира някъде наблизо. Или поне е била по-рано през седмицата. Тя сега е Външна.
- И как разбра за това? - Миямото прибра меча в ножницата и прескочи въртележките.
- Простреляла Мади. Едва ли някоя от двете би сбъркала по този въпрос. -Петрович последва японеца и скочи върху покрития с плочки под. - Отсега нататък ще се придържаме към улиците.
- Ако преминем през парка, който се намира на север оттук, няма да бъдем толкова забележими.
- Аха. Това вече няма значение. Нека ни видят. - Петрович излезе на тротоара през вратата на станцията и се озова до бял форд с нова регистрация. Приближи се и положи длан върху колата, макар да не беше необходимо.
С един алгоритъм обезвреди всички предохранителни мерки, а с помощта на друг подплаши бордовия компютър.
- Кой сега е моята сука? - После запали двигателя и въведе маршрут в навигатора.
Миямото отскочи назад.
- Ти ли го направи?
- Аха. И такива неща мога да правя. - Той разпрати агентите си до всяка кола и бус в квартала. Те нахлуха в тях, запалиха двигателите им и ги преместиха в синхрон насред улиците, на които бяха паркирани.
Бяха стотици и когато всички се събраха и изпълниха околността с рева на двигателите си, Петрович пристъпи напред. Извади пистолета си и се прицели. Пред очите му се появиха мерни кръстове. Мерникът се местеше в посоката, в която той насочеше оръжието. Тогава забеляза някакво бездомно куче, което беше дошло да проучи внезапната врява.
Мускулите на ръката му потрепнаха и насочиха пистолета към дебелия черен лабрадор.
Петрович погледна към уличен знак, към входна врата, проследи с поглед прелитаща птица. Ръката му се насочи наляво, надясно, нагоре подир птицата - толкова бързо, че почувства болка.
- Така. Точно това имах предвид.
- Какво правиш? - попита Миямото.
- Правя се на готин. Не ме прекъсвай.
Някъде отдалеч се разнасяше звук от спорадична стрелба, който отекваше в стените. Първите коли се бяха сблъскали с първите Външни. Петрович им изпрати нова команда и им даде достъп до картата си. Външните бяха червените точки, колите - сините.
Прегазете ги, нареди им той.
Как се убива една кола? Петрович знаеше - като се вкара куршум в мъничкия й електронен мозък. Външните в никакъв случай нямаше да го открият под бронята. Тук-таме можеше и да се получи по някой късметлийски изстрел, но в повечето случаи трябваше да ги превърнат в купчина метал за скрап, за да ги спрат. И тъй като всичко това се случваше в реалния свят, амунициите им щяха да свършат много по-рано.
