Пит направи още един завой, увеличи леко скоростта и погледна в огледалото за обратно виждане. Камионът също зави, изоставайки малко, после и той увеличи скоростта и възстанови предишното разстояние между двете превозни средства. Пит закриволичи между автомобилите в продължение на три и половина километра, после отби по Маунт Танталъс Драйв. Караше равномерно по тесните, оградени от папрати завои на планинските склонове на планината Коолау, като подаваше все повече газ след всеки завой. Поглеждайки често в огледалото, той изучи лицето на преследващия го шофьор, който се преборваше с волана във фанатичен опит да не изостава от изплъзващата му се червена кола.
После се случи неочакваното. Без никакъв предупредителен изстрел един куршум се заби в страничното огледало на Пит, пръсна го на парченца и излетя от другата страна. Играта загрубяваше. Пит натисна педала за газта докрай и успя да увеличи разстоянието между двете коли.
Кучият му син използва заглушител, изруга наум Пит. Беше глупаво, че излезе от града. Щеше да е в относителна безопасност сред градското движение. Сега единствената му надежда беше да се върне обратно в Хонолулу, преди следващият изстрел да отнесе темето му. С малко късмет можеше да се натъкне на патрулираща полицейска кола. Но когато отново погледна в огледалото за обратно виждане, онемя — товарният автомобил се намираше на десетина метра от задната броня на колата му.
Пътят стигна до върха на високия шестстотин метра хребет и започна да се спуска стръмно в поредица от криволичещи завои към града в подножието му. Пит натисна докрай педала за газта по една права отсечка и видя, че камионът направи усилия да го настигне. После, приведен възможно най-ниско над волана, той запази високата скорост, приготвяйки се да вземе следващия завой. Стрелката на скоростомера вече докосваше обозначението 120, когато шофьорът зад него пресече осовата линия на пътя и се изравни с него. Пит му хвърли поглед през страничния си прозорец — никога нямаше да забрави лика на чернокожия дългокос мъж, който му се хилеше, разкривайки неравни, пожълтели от никотин зъби. Зърна го само за миг, но успя да види всяка подробност на сипаничавото лице с цвят на тъмен орех, святкащите черни очи, огромния извит нос.
Единственото чувство, което владееше Пит, беше чувството на безсилие, безсилие от това, че не може да отговори на стрелбата и да пръсне лицето на негодника. Разполагаше със съвършена картечница, която лежеше на по-малко от двайсет и пет сантиметра зад седалката му, а той не можеше да я стигне! Проблемът беше във времето. Старият камион беше прекалено близо. Шофьорът с гърбав нос можеше да спре возилото си и да изстреля пет куршума в корема му, преди Пит да успее дори да се пресегне назад.
Пътят напред завиваше под остър ъгъл наляво, за което жълта табела с черни букви предупреждаваше: „НАМАЛЕТЕ ДО 30 КМ/ЧАС“. Пит взе завоя със скорост 88 км/час. Камионът не можа да се справи с центробежната сила и загуби позиция, като изостана за миг, преди шофьорът да се обърне за помощ към предостатъчния си запас от конски сили.
План след план се изнизваха в ума на Пит, като всеки нов биваше отхвърлян заедно с предишния. Тъкмо излезе от поредния завой и отмести крак от спирачния педал, за да започне да увеличава газта, без да изпуска от поглед в огледалото всяко движение на шофьора зад гърба си, го видя как отново се изравнява със спортната кола.
Слабо го утеши фактът, че мъжът не бе насочил оръжие към черепа на Пит. Той явно целеше да го изхвърли от пътя и да го запрати в дълбоката неколкостотин метра долина.
След още двеста метра щяха да стигнат следващия завой, но Пит не намали скоростта. Сивият додж се доближи с няколко сантиметра до предния калник на форда. Сбуташе ли го, Пит щеше да се отдели от земята. Тогава, на стотина метра преди завоя, Пит натисна педала за газта до пода, задържа го така секунди, след което рязко го пусна и удари спирачка. Внезапната маневра завари хилещия се преследвач неподготвен. Той също беше увеличил скоростта, стараейки се да се задържи редом до плячката си и в готовност да избута Пит към ръба на скалата. Твърде късно! Те се намираха пред завоя.
Както беше натиснал спирачния педал, Пит го пусна, превключи на скорост и взе завоя със свирещи гуми. Задницата на спортната кола започна да поднася. Той бързо изви волана надясно и компенсира занасянето, после отново увеличи скоростта и излезе на следващата права отсечка. Един бърз поглед в огледалото му показа, че пътят зад него е празен. Сивият товарен автомобил беше изчезнал.
Той намали, оставяйки гравитацията и инерцията да придвижат колата още осемстотин метра напред. Все още нямаше и следа от камиона. Пит предпазливо обърна колата и потегли обратно по пътя, готов да обърне отново на сто и осемдесет градуса, ако доджът изведнъж се появеше. Стигна до завоя, спря колата, слезе и отиде до ръба на пътя.
