— Да, защото има само седем съгласни: в, к, л, м, н, п и х. Няма повече от една съгласна в сричка. Преведен на английски, този стих означава:
— Каноли ли? — почуди се Пит.
— Това е митически остров на север. Според легендата преди много векове едно родово племе напуснало островите и тръгнало с голямо кану далече на юг, вероятно към Таити, прекосило огромния океан и се присъединило към друго племе, което било емигрирало на Хаваи преди десетилетия. Боговете обаче се разсърдили, задето хората избягали от родината си, затова променили разположението на звездите, за да може лодководачът да изгуби пътя. Така племето пропуснало Хаваи и продължило няколко морски мили на север, където видели Каноли и слезли на острова. Боговете наистина наказали племето, защото Каноли бил гол остров — само с няколко кокосови и плодови дървета, тропически растения, без нито един хладен и бистър поток. Хората извършили жертвоприношения и отправили молби към боговете за прошка. Молбите им обаче били пренебрегнати и тогава хората се отрекли от жестоките си богове и започнали да работят усилено, преодолявайки възможно най-безмилостни препятствия, за да превърнат Каноли в градина. Мнозина загинали през това време, но след няколко поколения хората на Каноли създали велика цивилизация от вулканичните скали на острова и доволни от плодовете на труда си, провъзгласили себе си за богове.
Пит вметна:
— Звучи ми като изпитанията на нашите пилигрими, квакери и мормони.
Папаалоа изпусна дълга въздишка на несъгласие.
— Не е същото. Вашите хора са запазили религията си като опора, на която са се облягали, докато туземците на Каноли виждали себе си като по-добри от боговете, пред които някога се прекланяли. Та нали в крайна сметка са си построили земен рай без тяхната помощ! Те прекрачили границите на смъртността. Започнали да нападат Кауаи, Оаху, Хаваи и другите острови, като убивали и плячкосвали, отвличали най-красивите жени и ги превръщали в робини. Примитивните хавайци били безпомощни. Как да се борят срещу хора, които действали и се биели като богове? Единствената им надежда била вярата в собствените им божества. Те се молели за избавление и били чути. Боговете на хавайците направили така, че морето да се надигне и да погребе завинаги злите канолианци.
— И моят народ има подобна легенда за земя, погълната от морето. Тя се нарича Атлантида.
— Четох за това. В „Тимей и критяните“ Платон я описва като много романтична.
— Изглежда, че си специалист и по други митове освен хавайските.
Папаалоа се усмихна.
— Легендите са като възли на връв — едната води към другата. Мога да ти разкажа безброй приказки, предавани през вековете в много далечни страни, които са сходни, но предхождат онези в християнската Библия.
— Ясновидци предсказват, че Атлантида ще възкръсне отново.
— Същото се говори и за Каноли.
— Питам се — смънка Пит, — колко ли истина има в легендите?
Папаалоа се облакъти върху писалището и загледа Пит над събраните си ръце.
— Странно — рече той бавно, — много странно. И той използва същите думи.
Пит го изгледа почуден.
— Той?
— Да. Беше отдавна, веднага след Втората световна война. В продължение на една седмица един мъж идваше в музея всеки ден и изучаваше всяка книга и ръкопис в библиотеката ни. Проучваше също и легендата за Каноли.
— В течение на годините сигурно и други са намирали историята за интересна.
— Не, ти си единственият след онзи мъж.
— Трябва да имаш памет като слон, приятелю, щом помниш някого от толкова отдавна.
Папаалоа спусна ръцете си и погледна колебливо Пит.
— Запомних случката, защото запомних много добре и мъжа. Нали разбираш, той беше великан със златисти очи.
Отвъд недоумението лежи чувството за безсилие, неутрализиращият облак, който скрива следващата стъпка. Когато един човек влезе в този облак, той става човек извън себе си, човек, който се движи и действа инстинктивно. В такова състояние изпадна Пит половин час преди обяд, минути след като остави Джордж Папаалоа в музея.
Съзнанието му беше объркано, превключваше на скорост напред-назад и отчаяно се опитваше да постави първите две парченца от мозайката едно до друго така, че да си паснат. Стар сив товарен автомобил „Додж“ потегли от паркинга на музея и тръгна след него. Пит беше готов да отдаде следващия го по петите камион като плод на фантазията си — подсъзнанието му започваше да вижда вражески агенти, облечени с тренчкоти и малки очички, които се спотайват зад всяка група филодендрони. Но когато отби към Пърл Харбър, видя, че камионът продължава да изниква след всеки завой, сякаш беше вързан за него.
